Решение № 360 от 09.03.2020, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№..... гр. Плевен, 09.03.2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание пети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА

БАНКОВА при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №5902 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 вр. чл.79 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от изпълнителните директори ***и ***срещу Н.И.Г., в която се твърди, че на 13.09.2018г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД, между "БНП Париба Пърсънъл

Файненс" ЕАД, ЕИК ***и „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***от дата 27.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответнака е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК***изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Твърди, че Приложение №1 представлява неразделна част от договора за прехвърляне на вземания и съдържа данните на длъжника. Твърди, че съгласно договора за цесия от 27.07.2017г., „А.з.с.н.в." ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което А.з.с.н.в. има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Твърди, че в изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/САRU-*** от 17.09.2018г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Същото се върнало в цялост като неполучено с отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата. Ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо за цесията, ведно с уведомление за предсрочната изисуемост на кредита с изх.№УПЦ/УПИ-С-БНП/ САRU-***, от 23.08.2019г., което отново се върнало в цялост като неполучено. Излага, че и към настоящата искова молба представя и моли да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената цесия от страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.

99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли да бъде прието, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВНС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТН.

Твърди, че на 27.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и ответнака като Кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № ***при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит.

Твърди, че размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 6000,00 лв. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер на 540лв. е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски", част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска" и съгласно погасителния план на договора за заем е включена в размера на договорната лихва. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 120,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита. Твърди, че предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 7798,80лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 1798,80лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.08.2019г., на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 324,95 лв., при първа погасителна вноска 20.09.2017г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.08.2019 г./дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.

Твърди, че съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на Кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.04.2018 г., която дата представлява падежът на десета погасителна вноска. Въпреки липсата на законово или договорно задължение за това по отношение на Кредитора, Кредитополучателят е уведомен за обявената предсрочна изискуемост с уведомителното писмо, изпратено с известие за доставяне. В подкрепа на гореизложеното, моли да са има предвид следното: видно от представените по делото доказателства, към момента на сключване на процесния договор за кредит, „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е небанкова финансова институция и като такава попада в обхвата на чл. 3 от ЗКИ, съгласно който небанкова финансова институция е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на Банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ответниците договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл.

240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл.

290 от ГПК, а именно Решение №99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК. Освен липсата на законово или договорно задължение за кредитора по процесния договор за кредит да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост на задължението, даденото задължително тълкувание в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също не намира приложение към настоящия случай. Аргументите в тази насока са следните: ВКС приема, че договорената предсрочна изискуемост на вземания на финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции настъпва по право с изтичане на определения от съконтрахентите в договора срок за заплащане на вноска и не е необходимо никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника за това; разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ е специална и не се прилага в общите облигационни отношения, за които е приложима договорната свобода при определяне настъпване на предсрочна изискуемост на едно вземане /чл. 20а ЗЗД/. Настоящият съд счита, че след като самият Закон за кредитните институции разграничава финансовите институции (като кредитодателя на ответника) от кредитните (банките), след като разпоредбата на чл. 60 от ЗКИ се намира в глава относно банките, наименувана „Отношения между банките и между банките и обслужваните от тях лица" правоприлагането по аналогия е необосновано. Недопустимо е прилагане на специална разпоредба, свързана с конкретни правни субекти (като банките), към други правни субекти. По същите съображения е неприложимо към небанковите финансови институции приетото от ВКС изрично за банките в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК. В смисъла на гореизложеното е практиката и на други съдилища по отношение на небанкови финансови институции, а именно: Решение № 59 от 16.02.2016 г. по в. гр. д. № 1425/2015 г. на ОС- Велико Търново, Определение № 4586 от 14.10.2015 г. по в. гр. д. № 824/2015 г. на ОС- Благоевград, Решение № 21 от 11.01.2018 г. по гр.д № 2711/2017 на PC-Ямбол). Твърди, че съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска.