Определение № 746 от 22.10.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 746 гр. Габрово, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500476 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк. К. срещу разпореждане на РС-Дряново по ч.гр.д.

№210/2026 г.

Разпореждането се обжалва в частта , с която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК срещу Н. И. С. за сумите от 283,59 евро главница , 126,45 евро договорно възнаграждение и 32,67 евро законна лихва.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се ,че на този етап от производството заповединят съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Правомощията по чл.411,ал.2, т.3 ГПК са за преценка от заповедния съд дали искането се основава на неравноправна клауза в договора или вероятността да е такава.

Извън тази преценка е валидността на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основания нарушение на закона или добрите нрави. Сочи се ,че в случая заповедият съд не е извършил правилна преценка на критериите по чл.143 и на разпоредбата на чл.145,ал.2 ЗЗП. Твърди се ,че уговореният в договора ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като е спазена разпоредата на чл.19 ал.4 ЗПК. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави , съответства на принципа на добросъвестност и еквивалентност и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Твърди се , че даденото разрешение за дължимостта на законната лихва като последица от уважаване на главния иск, а не като самостоятелен иск, следва да намери приложение и в заповедното производство. Сочи се ,че претендираната лихва за забава е дължима . Кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в 1 размер на законната лихва върху просроченото плащане. Претендираното обезщетение за забавено изпълнение е начислено на основание чл.33 ЗПК и ОУ върху просроченото плащане. Твърди се , че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни , поради което процесният договор е изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни.

Претендира се за отмяна на разпореждането на заповедния съд за процесните вземания, за които да се уважи заявлението по чл.410 ГПК.

Въззивният съд, като взепредвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното:

С разпореждане №2757 / 28.05.2026г. по ч.гр.д.№210/2026г. по описа на РС-Дряново заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Н. И. С. за сумите от: 283.95 EUR – главница, включена във вноски с настъпил падеж за периода от 15.09.2025 г. до 15.01.2026 г.; 126.45 EUR – договорна лихва за периода от 15.09.2025 г. до 15.01.2026 г.;

93.75 EUR - възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст за периода от 15.09.2025 г. до 15.01.2026 г.; 192.15 EUR - възнаграждение за закупена услуга Флекси за периода от 15.09.2025 г. до 15.01.2026 г.; 255.65 EUR - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 15.04.2024 г.; 15.34 EUR - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.01.2024 г. и 32.67 EUR – мораторна лихва за забава за периода от 16.01.2024 г. до 25.01.2026 г., по Договор за потребителски кредит № 40019906147/ 11.09.2023 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.

За да отхвърли заявлението по чл.410 ГПК заповедният съд е приел, че в случая вземането произтича от договор, по който кредитополучателят е физическо лице, което ползва кредита извън рамките на своята търговска или професионална дейност, потребител е по смисъла на ЗЗП и се ползва от защита относно неравноправните клаузи в договора.

Неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. На първо място съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай услугата “Фаст“ се изразява в право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а “Флекси“ - в право на промяна на погасителния план. И двете “услуги“ касаят усвояването и управлението на кредита, поради което кредиторът не може да претендира отделно възнаграждение за тези “услуги“, което представлява единствено заобикаляне на закона – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това изобщо не става ясно как е формирана цената на тези “услуги“. Доколкото се касае за еднотипни договори за паричен заем, изготвени при общи условия, върху чието съдържание потребителят не може да влияе, не може да се 2 приеме, че клаузата на т. VI е индивидуално договорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.

В конкретния случай въпреки, че плащането на възнаграждението за двете “услуги“ е включено в общия дълг и месечните вноски в погасителния план още към датата на сключване на договора и е било известно на кредитора, като разход по кредита, който потребителят трябва да заплати, същото очевидно не е отразено като разход при формирането на посочения в договора ГПР от 49.08 %. И без специални математически знания е видно, че при главница от 3300 лв., договорна лихва в размер на 2 478,63 лв. и възнаграждение за двете “услуги“ в общ размер от 4026 лв., надхвърлящ главницата от 3300 лв. /122 % от нея/, ГПР ще бъде значително завишен и освен, че ще надхвърли максимално допустимия размер на ГПР, е и грешно посочен. Приел е ,че Договор за потребителски кредит № **********/ 11.09.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл.23 ЗПК на връщане подлежи само непогасената главница, т.е. чистата стойност на кредита от 3300 лв., като кредитополучателят не дължи лихви, такси или други разходи по кредита. Въпреки изричните указания заявителят не е посочил има ли извършени плащания по договора и в какъв размер. При липса на такава информация за съда е невъзможно да прецени дали следва да извърши приспадане на плащания, направени въз основа на неравноправните клаузи, при присъждане на чистата стойност на кредита за процесния период.

Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на разпореждането на заповединя съд в обжалваната му част.

Договорното правоотношение, на което заявителят основава вземането си за посочените в заявлението по чл.410 ГПК суми, произтича от договор за потребителски кредит, за който са приложими ЗПК и ЗЗП. От съдържанието на приложените към заявлението документи не се установява клаузите да са били индивидуално договорени с потребителя.

В изпълнение на изискването на чл.чл.411, ал.2 ГПК заповедният съд е извършил преценка дали са налице предпоставките за издаване на исканата заповед за изпълнение. С оглед клаузите на договора правилно заповедният съд е приел, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК – в него е посочен ГПР, който не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и по конкретно да включва разходите за допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" .Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. Също така с решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил, че посочването на ГПР , който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, като член 10 ,§2,б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл 3

,че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР , включващ всички предвидени в чл.3,б „ж“ от тази директива разходи , посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски , така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В случая при липсата на данни има ли и в какъв размер плащания по договора , за което на заявителя е дадена възможност да посочи тези обстоятелстав, обосновано заповедният съд е приел, че завялението по чл.410 ГПК следва да бъде отхвърлено и за претендираната главница

Предвид изложеното обжалваното разпореждане , с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 ГПК за процесните вземания , следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2757 / 28.05.2026г. по ч.гр.д.№210/2026г. по описа на РС-Дряново в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Н. И. С. за сумите от: 283.95 EUR – главница, включена във вноски с настъпил падеж за периода от 15.09.2025 г. до 15.01.2026 г.;

126.45 EUR – договорна лихва за периода от 15.09.2025 г. до 15.01.2026 г. и 32.67 EUR – мораторна лихва за забава за периода от 16.01.2024 г. до 25.01.2026 г., по Договор за потребителски кредит № **********/ 11.09.2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4