Решение № 15588 от 15.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15588 гр. София, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110163598 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, в първа фаза по допускане на делбата.

Образувано е искова молба, подадена от Е. Н. З. срещу М. Т. Ц. – П.а, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с ответницата са единствени законни наследници на Н. Н.а М. – Ц. и Т. А. Ц.. Излага доводи, че наследодателите им са придобили в режим на съпружеска имуществена общност имот, представляващ ателие 9Б, тип „мезонет“, фактически находящо се на седми и осми жилищен етаж, с площ от 210,03 кв.м., ведно с подземно паркомясто № 4, който съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 121, том LXLVIII, дело № 19198/1997 г., по описа на нотариус Иван Н., бил индивидуализиран като ателие 9Б, находящо се на втори жилищен етаж, с площ от 68,56 кв.м., с адрес: гр.

С., ул. „К. п.“ № 40, ведно с паркомясто № 4, с площ от 13,97 кв.м. Сочи, че с ответницата придобили по силата на наследствено правоприемство от Т. А. Ц. следния недвижим имот – апартамент (тип „мезонет“), разположен в източната, южната и западната част на трети етаж от сграда, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „Б.“ № 19, с площ съгласно акта за собственост – 172,92 кв. м., и реална площ от 230 кв.м., заедно с югоизточно – източно мазе с площ от 16,77 кв.м., 28,18% идеални части от общите части на сградата и 14/240 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ XV-284, в кв. 196 по плана на гр. С., с площ от 780 кв.м. Твърди, че с ответницата притежават в съсобственост посочените обекти, при равни квоти от по ½ идеална част за всеки от тях. С исковата молба ищецът отправя покана до ответницата, с искане за заплащане на обезщетение за лишаване от правото му на ползване спрямо посочените имоти, както и искане за постановяване на решение, по силата на което в негова полза да бъде разпределено ползването на ателие 9Б, ведно с прилежащото към него паркомясто, считано до приключване на делбеното производство. Моли съда да допусне до делба процесните имоти, при равни квоти от по ½ идеална част за Е. Н. З. и ½ идеална част за М. Т. Ц. – П.а.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост на предявения иск. Оспорва наличието на съсобственост с ищеца по отношение на процесните обекти. Твърди, че съгласно саморъчно завещание от 30.03.2020 г., обявено с протокол от 25.02.2021 г., съставен от нотариус Нели Лукова с рег. № 536 при НК, общият им наследодател – Т. А. Ц. е извършил завещателно разпореждане в нейна полза, по силата на което е придобила собствеността спрямо ателие 9Б, с площ от 68,65 кв.м. и подземно паркомясто № 4, с площ от 13,97 кв.м. Излага доводи, че по силата на съставеното от Т. Ц. завещание е придобила в съсобственост с М. П. П., по ½ идеална част от апартамент (тип „мезонет“), разположен в източната, южната и западната част на трети етаж от сграда, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „Б.“ № 19. В тази връзка, оспорва твърденията на ищеца относно притежавани от него права на собственост спрямо процесните имоти.

Поддържа, че предявеният иск е недопустим поради липсата на правен интерес.

С молба с вх. № 193406/16.09.2022 г. ищецът е взел писмено становище по отговора на исковата молба. Счита, че общият им наследодател Т. Ц. не е притежавал в еднолична собственост ателие 9Б, поради което оспорва същият да е изцяло в патримониума на ответницата, въз основа на извършеното завещателно разпореждане.

Оспорва автентичността на приложеното от ответницата завещание. Счита същото за нищожно доколкото към датата на съставянето му наследодателят бил в невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното. При условията на евентуалност релевира възражение за възстановяване на правото му на запазена част спрямо посочените обекти, в размер на 1/3 идеална част.

С молба с вх. № 219578/17.10.2022 г. ответницата излага съображения, поради което счита, че запазената част в полза на ищеца от наследството на Т. Ц. не е накърнена. Сочи, че по отношение на процесния имот с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „Б.“ № 19 е налице съсобственост с лице, извън кръга от законните наследници на починалия, както и че ищецът не е приел наследството по опис.

С молба с вх. № 99909/10.04.2023 г. ответницата взема становище, че имотът, представляващ апартамент - мезонет, находящ се на седми и осми жилищен етаж не е идентичен със заявения в исковата молба имот – ателие 9Б, съответно липсата на сходство между двата обекта обуславяла изключването му от делбената маса.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед характера на производството по съдебна делба, е в тежест на всеки един от съделителите е да докаже изгодните за него факти и в двете фази на производството. Тъй като всеки от съделителите е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на всеки от останалите съсобственици, то всяка от страните следва да докаже качеството си на съсобственик на имота, предмет на делбата, съответно размера на притежавания дял.

Следва да бъде съобразено, че съгласно Решение № 195 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова, предмет на съдебна делба може да бъде само годен обект на правото на собственост. Такъв годен обект представляват реално определените части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, които отговарят на изискванията за минимални размери по чл. 19 от ЗУТ и не са сред изключенията на ал. 2 на чл. 200 ЗУТ.

Като писмено доказателство по делото е представен Нотариален акт за покупкопродажба на право на строеж № 121, том LXLVIII, дело № 19198/1997 г., съгласно 2 който на 24.07.1997 г. Т. А. Ц. придобива правото на строеж спрямо следните обекти:

1) ателие 9Б, на втори тавански етаж, с площ от 68,56 кв.м., заедно с 1.97% от общите части на сградата, която ще се изгради върху имот с пл. № 205, с адрес: гр. С., ж.к.

„Л.“, ул. „К. п.“ № 40; 2) подземно паркомясто № 4, с площ от 13,97 кв.м.

По делото е представен и препис от Нотариален акт № 107, том II, рег. № 11604, дело № 293/2012 г., по силата на който Т. А. Ц. е признат за собственик на основание покупко-продажба, осъществено строителство и делба на следния недвижим имот: апартамент тип „мезонет“, разположен в източната, южната и западната част на трети етаж в четириетажна сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „Б.“ № 19, с площ от 172,92 кв.м., заедно с югоизточното-източно мазе с площ от 16,77 кв.м., 50% идеални части от мазето под стълбището, с площ от 16,77 кв.м., заедно с 28,18% идеални части от общите части на сградата и 41/240 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ XV-284 в кв. 196 по плана на гр. С., местност „Л.“ – II, с площ от 780 кв.м.

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 2012/14.07.2020 г., издадено от Столична община, район „Л.“ е, че след смъртта й, настъпила на 21.03.2007 г., Н. Н.а М. – Ц. е оставила като законни наследници Т. А. Ц. (съпруг), М. Т. Ц. – П.а (дъщеря) и Е. Н. З. (син). Съгласно Удостоверение за наследници с изх. № 2389/04.08.2020 г., след смъртта му, настъпила на 01.07.2020 г., Т. А. Ц. е оставил като законни наследници М. Т. Ц. – П.а и Е. Н. З..

Представен е като писмено доказателство Протокол за обявяване на саморъчно завещание с рег. № 2604/25.02.2021 г. по нот.дело № 3/2021 г. по описа на нотариус Нели Лукова, с рег. № 536 при регистъра на НК, както и препис от саморъчно завещание, изготвено на 30.03.2020 г. от Т. А. Ц.. Съгласно съставеното саморъчно завещание, Т. А. Ц. прехвърля имота (апартамент-мезонет, мазе, гараж, заедно с прилежащите идеални части от сградата и парцела), находящ се в гр. С. – Л., ул. „Б.“ № 19, в собственост на дъщеря му М. Т. Ц. – П.а и на зет му М. П. П.. Според т. 2 от завещанието, имотът (апартамент-мезонет, мазе, паркомясто, заедно с прилежащите му идеални части, находящ се в гр. С. – Л., ул. „К. п.“ № 36 – 40, остава в собственост на дъщеря му М. Т. Ц. – П.а, както и цялото движимо имущество, което се намира в него. Според т. 3 от завещанието, със същото се променят частично точки 1 и 2 от завещанието на Т. Ц. от 22.03.2020 г. по отношение на условията, свързани с преминаването на собствеността върху имотите по тези точки след смъртта му, като в останалата част то оставало в сила. Видно от т. 5 от завещанието е, че Т. Ц. променя т.

3 и т. 5 от завещанието от 22.03.2020 г., като в т. 3 числото 100 ставало 150, а в т. 5 числото 100 ставало 150.

По делото не е представен препис от изготвеното от Т. А. Ц. завещание от 22.03.2020 г.

Предвид оспорването на автентичността на представеното по делото завещание от страна на ищеца, съдът е допуснал изслушването на съдебно-почеркова, която е приета по делото. Съдът кредита заключението на вещото лице като обосновано и компетентно изготвено, като съгласно същото ръкописният текст и подписът, положен след „Завещател:“, на изгответното на 30.03.2020 г. саморъчно завещание, са изпълнени от Т. А. Ц.. В този смисъл, възражението на ищеца относно истинността и формалната доказателствена сила на посочения документ е неоснователно.

Съгласно Решение № 1097 от 5.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3151/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова, страната, която твърди, че завещателят не е бил в състояние да действа разумно и затова завещанието е недействително е длъжна да установи наличието на този факт, като доказването трябва да бъде пряко и 3 пълно. Касае се за факт, свързан с проява на воля, което обстоятелство следва да се докаже от онзи, който го твърди. Завещанието е строго формален акт и формата е съществен елемент на завещателния акт, като при неспазването й завещанието е недействително. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН, касаеща изискванията за валидност на саморъчното завещание, е неотносима към нотариално завещание. В настоящия случай от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, които да установят наличието на твърдените факти, обуславящи недействителност на процесното завещание, поради което възражението на ищеца за недействителност на завещанието се явява неоснователно.

Следва да бъде съобразено, че завещанието е еднострА. правна сделка, с която едно лице се разпорежда изцяло или отчасти с имуществото си в полза на друго лице за след смъртта си. Правилото на чл. 20 ЗЗД относно тълкуването на договорите намира приложение и към тълкуване волята на завещателя, когато тя е неясна или е предмет на правен спор.Съществен елемент от съдържанието на завещанието е посочването на имуществото, предмет на разпореждането. Законът не изисква в случаите, когато се завещава определен недвижим имот, той да бъде посочен в завещанието с всички негови индивидуализиращи белези - местонахождение, площ, съседи. Достатъчно е индивидуализацията да бъде извършена по такъв начин, който прави имота, предмет на разпореждането, обективно определяем с оглед обстоятелствата във всеки отделен случай. При непълно описание на завещания имот волята на завещателя подлежи на тълкуване не само с оглед употребените в завещанието думи и изрази, но и с оглед правилата на формалната и житейска логика.

- по арг. от Решение № 380 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 580/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева.

Само имот, който съществува реално и може с оглед индивидуализиращите го белези (местонахождение, граници и площ) да бъде разграничен от всеки друг недвижим имот, представлява годен обект на разпореждане, посредством правна сделка. Заветът на недвижим имот представлява еднострА. сделка на разпореждане за след смъртта с конкретно определена вещ, поради което и по отношение на този акт на разпореждане намират приложение установените в ЗЗД правила за недействителността на правните сделки, вкл. разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД. Липсата на индивидуализация на завещаното имущество към момента на откриване на наследството, в който момент заветът произвежда правно действие, има за последица нищожност поради липса на предмет.– по арг. от Решение № 29 от 2.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 567/2003 г., I г. о., докладчик съдията Светлана Калинова.