Решение № 1323 от 14.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1323 гр. Пловдив, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300501734 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД - гр. София, ЕИК 202531869; против решение № 1072/11,03,2024 г., допълнено с решение № 1852/24,04,2024 г., постановени по гр. д. № 11629/2023 г. на РС Пловдив. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят иска отмяната му и вместо това – отхвърляне на предявения иск.

С писмен отговор в срок ответникът по въззивната жалба Г. С. Й., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

Постъпила е и частна жалба от Г. С. Й., ЕГН **********; против определение № 5153/24,04,2024 г., с което е оставена без уважение предявената от него молба вх. № 27639/12,03,2024 г. за изменение на посоченото по-горе решение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.

С оплакване за незаконосъобразност на определението, частният жалбоподател иска същото да бъде отменено и вместо това – да се постанови 1 исканото изменение на решението досежно разноските.

Ответникът по частната жалба „СИТИ КЕШ“ ООД - гр. София, ЕИК 202531869; счита същата за неоснователна и иска потвърждаване на определението.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

1. По въззивната жалба против решението:

Въззивната жалба е допустима – предявена е против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид заявените в жалбата въззивни основания, настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РС е образувано по субективно съединени искове с правна квалификация чл. 124 ГПК вр. чл. 26 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД, предявени от Г. С. Й., ЕГН **********; против „СИТИ КЕШ“ ООД - гр. София, ЕИК 202531869. От съда се иска да постанови решение, с което: 1/ да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за паричен заем „Кредирект“ № *** г. е нищожен поради нарушение по на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК; и 2/ да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2489,40 лв., получена въз основа на посочения по-горе нищожен договор, заплатена при липса на основание.

Ответникът оспорва исковете. Признава сключването на процесния договор за кредит между страните и предоставяне на посочените в него суми в заем на ищцата. Оспорва твърденията, че договорът или отделни негови клаузи страдат от твърдените от ищеца пороци.

Пред настоящата инстанция не се спори относно това, че между 2 страните е сключен Договор за паричен заем „Кредирект“ № *** г., с който ответникът предоставил на ищеца в заем сумата от 1800 лв., срещу което ищецът се задължил да я върне на 18 месечни погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент: 40,05 %. Посоченият в договора размер на ГПР възлиза на 48,45 %, общата сума за плащане е посочена като 2522,88 лв.

Не се спори, че заемната сума е реално предоставена на ищеца.

Не се спори също, че с процесния договор се предвижда заплащане на неустойка в размер на 3651,12 лв., дължима от кредитополучателя при неизпълнение на задължението му за предоставяне обезпечение, като съгласно възпроизведения в договора погасителен план, заплащането на посочената неустойка е разпределено на месечни вноски, наред с редовните такива, и по този начин общо дължимата с неустойката сума възлиза на 6174 лв. От заключението на изготвената пред РС съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в уговорения с процесния договор ГПР (възлизащ на 48,45 %), задължението за заплащане на процесната неустойка не е включено.

По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция въззивният съд намира, че уговорената в т. 8 от договора за кредит неустойка реално представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит, и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР.

Следователно, като не е съобразено задължението за заплащане на неустойката при определянето на ГПР по кредита, последният е некоректно посочен в договора, което съставлява нарушение на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон (ЗПК), е нищожна. Конкретни нарушение на закона са предвиден в чл. 19, ал. 5 и чл. 22 ЗПК. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е указано, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е. повече от 50 %, а според 3 забраната в ал. 5 на същия член клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Изложеното обосновава извод за основателност на иска за установяване нищожността на процесния договор за кредит.

В този случай по силата на чл. 23 ЗПК, на връщане подлежи чистата стойност на кредита, без лихвите и други разходи. Пред настоящата инстанц5ия не се повдига спор относно приетото от РС обстоятелство, че заплатените от ищеца суми по процесния договор надвишават подлежащата на връщане главница с общо 2489,40 лв. и посочената сума подлежи на връщане като получена без основание. Следователно и осъдителният иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД следва да се приеме за основателен за целия претендиран размер.

С обжалваното решение е постановен същият правен резултат, поради което то е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По частната жалба:

С постановеното по спора решение са изцяло уважени предявените искове и на ищеца са присъдени сторените за производството деловодни разноски. В полза на процесуалния му представител е присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 300 лв.

С молба по реда на чл. 248 от ГПК процесуалният представител на ищеца е поискал изменение на решението в частта за разноските и увеличаване на присъденото му възнаграждение като се определи възнаграждение за представителството по всеки от обективно съединените искове.

В отговор насрещната страна „СИТИ КЕШ“ ООД е заявила становище за неоснователност на искането.

С обжалваното определение № 5153/24,04,2024 г. РС е оставил искането за изменение на решението досежно разноските без уважение, като е се е позовал на Решение на СЕС от 25,01,2024 г. по дело С-438/22 Въззивната инстанция счита частната жалба за неоснователна.

Определеното с решението на РС възнаграждение по чл. 38 от ЗА е 4 съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с обема на извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия в производството. Затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

За производството пред настоящата инстанция в полза на процесуалния представител на въззиваемия следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 300 лв., което съдът счита за съответно на действителната правна и фактическа сложност на делото.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1072/11,03,2024 г., допълнено с решение № 1852/24,04,2024 г., постановени по гр. д. № 11629/2023 г. на РС Пловдив.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5153/24,04,2024 г., постановено по гр. д. № 11629/2023 г. на РС Пловдив

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД - гр. София, ЕИК 202531869; да заплати на адв. Р. Н. Р., с личен № ***, с адрес гр. ***; сумата от 300 лв.

(четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено в настоящото производство процесуално представителство при условията на чл. 38 от ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5