Определение № 18001 от 26.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18001 гр. София, 26.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251100507320 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ чрез адв. Д. М. срещу Определение № 24790/05.06.2025 г. по гр.д.

№ 61613/2024 г., по описа на Софийски районен съд, 33 състав, с което е оставено без уважение искането му по чл. 248, ал. 3 ГПК.

В жалбата се поддържа, че обжалваният акт е неправилен, т.к. за оказаното процесуално представителство е дължимо адвокатско възнаграждение и то за всеки един от исковете или общо 480 лева с ДДС.

В срока за отговор „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД намира жалбата за неоснователна с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът я намира за основателна по следните съображения:

При уважаване на иска ответникът следва да заплати на ищеца разноските за един адвокат (чл. 78, ал. 1 ГПК). Разноските се възлагат в тежест на ответника дори при отхвърляне на иска, ако спорното право е погасено в хода на процеса и с извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото (по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК).

Когато ищецът е представляван безплатно от адвокат, ответникът следва да заплати възнаграждение на самия адвоката (чл. 38, ал. 3 ЗА). За определяне на размера на това възнаграждение Закона за адвокатурата препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.).

Съгласно Решение на СЕС 24.01.2024 г. обаче тези размери не са обвързващи за съда.

Те могат да служат за ориентир, но решаващо значение има фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, количеството и качеството на извършената от адвоката работа.

1

В настоящия случай с решение № 7479 от 28.04.2025 г. по гр. д. № 61613/2024 г. по описа на СРС, 33-ти състав (л.168-181) са уважени изцяло исковете на ищеца за установяване нищожност на клауза за неустойка в договор за кредит, сключен между страните, както и частичния иск за връщане на недължимо платената от ищеца сума по нищожната клауза.

При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 право на разноски има само ищеца. В производството той се представлява безплатно от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ чрез адв. Д. М. (договор за правна и съдействие - л. 52 и пълномощно – л. 6). Ето защо ответникът следва да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ.

Размерът на дължимото възнаграждение се определя по гореописаните критерии.

Процесуалният представител на ищеца подава бланкетна искова молба и не се явява в проведеното открито съдебно заседание на 07.03.2025г.

Делото не представлява фактическа сложност. Няма спорни въпроси от фактическа страна. Правната сложност на делото също е ниска. Свежда се до приложение на ЗЗП и ЗПК, по който има многобройна национална и европейска практика, която е безпротиворечива. Следва да бъде съобразено, че материалният интерес по делото е малък (89,00 по установителния иск и 5,00 лева по осъдителния), както и че няма обективни причини, поради които искът по чл.55, ал. 1 ЗЗД да не бъде предявен в пълния си размер от 89,10 лева за общо и безпротиворечиво решаване в едно производство след като нито таксата, нито други разноски по делото биха били различни и непосилни за плащане от ищеца, което води до извода, че това е направено единствено с цел недопустимо натоварване на насрещната страна с разноски за повече от едно производства, което е форма на злоупотреба с процесуални права.

Предвид извършените действия от процесуалния представител на ищеца, малката правна и фактическа сложност по делото, материалния интерес по делото, както и превратното упражняване на процесуални права от ищеца, мотивират настоящият състав да приеме, че размера на дължимото се възнаграждение на процесуалния представител на последния е не повече от 50,00 лв.

Крайните изводи на двете инстанции несъвпадат, с оглед на което определението следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което решението се измени и ответникът се осъди да заплати сумата от 50,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ при условията на чл.38, ал. 2 ЗАдв Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ чрез адв. Д. М..

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 24790/05.06.2025 г. по гр.д. № 61613/2024 г., по описа на Софийски районен съд, 33-ти състав, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 7479 от 28.04.2025 г. по гр. д. № 61613/2024 г. по описа на СРС, 33-ти състав в частта разноските, КАТО ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877 да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с БУЛСТАТ 177492004 на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл.38, ал. 2 ЗАдв сумата от 50,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца В.С. по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3