Решение № 1552 от 30.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1552 гр. Бургас, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120100276 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Х. Т. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, чрез адв. М. М. от АК Пловдив, с която са предявени искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 във вр. 11, и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, за приемане за установено по отношение на ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна” № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, че сключеният между тях Договор за кредит № ****** от 26.07.2024 г. е нищожен. В условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за кредит №

****** от 26.07.2024г., предвиждаща „такса за оценка и разглеждане“ в размер на 64.98 лв., доколкото същата противоречи на добрите нрави. В условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за кредит № ****** от 26.07.2024г., предвиждаща неустойка в размер на 293.21 лева, доколкото същата противоречи на добрите нрави.

Ищцата сочи, че на 26.07.2024г. е сключила Договор за кредит № № ****** с ответника. Съгласно договора общият размер на заема бил 1000 лв., при срок на кредита от 3 месечни вноски, при ГПР от 65%, ГЛП от 13.42 % и обща месечна погасителна вноска от 466.11 лева. Съгласно договора била 1 начислена такса за разглеждане на кредита в размер на 64,98 лв. Била начислена и неустойка за непредоставяване на обезпечение на кредита в размер на 293,21 лв.

Ищецът намира, че договор за кредит № ****** сключен с ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока.

В условията на евентуалност и в случай, че главният иск бъде отхвърлен, молите да бъдат уважени предявените искове в условията на евентуалност, като и за тях навежда конкретни твърдения, сочещи нищожност на процесните клаузи от договора за кредит.

Въз основана на изложеното ищецът предявява исковите си претенции, като моли същите да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото депозира писмен отговор на исковата молба, с който сочи, че намира иска за изцяло неоснователен. Не оспорва сключването на описания в исковата Договор за кредит № ****** на дата 26.07.2024 г. Твърди, че преди сключване на договора ищцата се е регистрирала надлежно в платформата на ответника, след което е попълнила заявка за кандидатстване за кредит. Заявката е била разгледана и одобрена, като ответното дружество е предоставило в полза на ищцата сумата в размер на 1017.20 лева като една част от кредита - 1000 лева са преведени чрез „Изипей“ АД, а остатъкът от сумата до 1017.20 лева, а именно - 17.20 лева, „АИ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е заплатил от името и за сметка на Кредитополучателя на трето лице - Застрахователно дружество „ЕВРОИНС ЖИВОТ” ЕАД (Застраховател).

Ответникът оспорва твърденията, че Договорът за потребителски кредит е недействителен поради липса на условията за прилагане на договорения лихвен процент - на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

Оспорва твърденията, че сключеният договор е недействителен (нищожен) поради липса на посочване на начина на изчисляване на годишния процент на разходите и на общата сума дължима от потребителя - чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Ответникът оспорва и твърденията, че процесният договор и предвидените в него неустойка и такса, съгласно Приложение № 4, са недействителни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, на основание чл.

143 от ЗЗП, както и поради заобикаляне на закона, следователно поради накърняване на добрите нрави. Счита, че не е налице и заблуждаваща търговска практика от страна на дружеството при сключване на договори за 2 кредит. За всяко от въведените оспорвания ответникът е навел конкретни твърдения и е изложил подробно своето становище.

Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Моли за присъждане на сторените разноски.

Ответникът е предявил и насрещна искова претенция, за осъждане на длъжника да му заплати сумата от 1017.20 лева, представляваща главница и застрахователна премия, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението. Твърди, че след сключване на процесния договор за кредит, кредитополучателят не е извършвал никакви плащания по кредита.

Предвид това цялата главница от 1017,20 лв. е падежирала и като такава е станала изискуема, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба.

Отделно от горното ищецът по насрещния иск излага, че в случай, че договорът за кредит бъде прогласен за нищожен, то на основание чл. 23 от ЗПК Х. Т. Х. следва да бъде осъдена да върне на дружеството чистата стойност на кредита, както и застрахователната премия, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението. Сочи съдебна практика в тази насока, като моли искът да бъде уважен, както и за присъждане на сторените разноски в процеса.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на исковата молба. В същия излага становище за неоснователност на претенция. Намира, че договорът за кредит е нищожен, поради което и не дължи никакви суми по него. Посочва множество съдебни решения в тази насока. Моли насрещният иск да бъде отвхърлен. Претендират се разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат процесуални представители. По делото са депозирани писмени молби от всяка от страните, с които последните изразяват становищата си по същество, представят списъци с разноски и претендират тяхното присъждане.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По главния иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. чл. 22 във вр. 11, и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.:

3

По делото е представен Договор за кредит № ****** от 26.07.2024 г. и Приложения 1, 2, 3, 4 и 5 към него, видно от които ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 1017 лв., от които 1000 лв. са главницата на заетата сума, а остатъкът от 17.20 лева, „АИ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е заплатил от името и за сметка на Кредитополучателя на трето лице - Застрахователно дружество „ЕВРОИНС ЖИВОТ” ЕАД (Застраховател). Видно е, че общата сума за погасяване била 1398,32 лв. (при липса на обезпечение), срокът на договора бил 13 месеца, падежът бил на 26-то число, ГПР бил 65 %, а датата на първо плащане – 26.08.2024 г.

Видно от Приложение № 5 към договора за кредит, страните са уговорили неустойка в случай, че ищецът не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 2 и чл. 3 от приложението. В случай, че кредитът не е обезпечен по посочения начин, договорът предвижда, че кредитополучателят дължи неустойка за всеки календарен ден, в който кредитът не е бил обезпечен. Размерът на неустойката е в размер на 3,23 лв., но не повече от 1% от главницата по кредита.

За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищцовата страна бе да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е сключила описания в исковата молба договор за кредит с посоченото съдържание; че същият е нищожен, поради противоречие със закона, по - конкретно визираните от ищцовата страна разпоредби на ЗПК. В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че оспорените договори са действителни.

Както беше посочено по-горе, между страните не е налице спор, че същите са страни по Договор за кредит № ****** от 26.07.2024 г . Съдът приема, че ищецът се явява потребител, по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит и за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит. Предвид това следва да се обсъдят твърденията на процесуалния представител на ищеца за недействителност на договора за заем поради неспазване разпоредбите на ЗПК. Нещо повече, съдът е длъжен да извърши такава проверка, дори да не е налице възражение в тази насока. Такова е и даденото разрешение във формираната задължителна практика на ВКС Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, според което съдът се произнася в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, които са от значение за правния спор, без да е направено възражение, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, независимо от вида на договора и страните по него.

4

Както беше посочено, за процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съгласно чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП неравноправна е клауза в договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание или да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

Съдът, като съобрази текста на сключения договор намира, че така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на задължението за предоставяне на обезпечение. По същността си тя не обезпечава изпълнението на основното задължение по договора, а вторичното задължение за предоставяне на обезпечение. Само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди от кредитора. Следователно уговорената неустойка излиза извън основните й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото същата се дължи дори при редовно изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, в която хипотеза не би имал право да се ползва от обезпечението. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, ведно със съответната възнаградителна лихва, отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза. Тоест, кредиторът получава реално парична сума, заедно с вноските по кредита и на техния падеж, преди да са настъпили каквито и да е вреди. По този начин се достига до значително оскъпяване на ползвания заем, като размерът на неустойката е необосновано завишен, спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, поради което е налице хипотеза на типично неравноправно договаряне по смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 3 ЗЗП. С включване на това вземане за неустойка в погасителните вноски по съществото си се добавя сума, която се явява печалба за дружеството.