Решение № 201 от 30.09.2022, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 589/2022
- Вид
- Решение № 201
- Подписан
- 30.09.2022
- В сила
- 14.02.2023
- Състав
- Валентин Спасов
Цитирани разпоредби
- чл.45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.402 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.61, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 201 гр. КърджА., 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Валентин Спасов при участието на секретаря Константина Кирева като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно наказателно дело № 20225140200589 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2200090 от 03.05.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.КърджА., с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева на „*****” ЕООД, ЕИК ***********, гр.Хасково, ж.к.„*****“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят „*****” ЕООД гр.Хасково счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че не е извършил описаното в наказателното постановление административно нарушение. Дружеството се занимавало с покупкопродажба на текстилни стоки и изделия, не извършвало строително-монтажни дейности или строителство, за да са му необходими строителни работници. В АУАН и наказателното постановление не било посочено къде е точното място на извършване на нарушението, с което се нарушавА. чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. „*****” ЕООД проявило интерес за наемане на помещение, собственост на физическото лице Р. Т. С., с цел използване на това помещение за продажба на дрехи. На помещението трябвало да се извърши ремонт, като неговият собственик предложил на жалбоподателя да намери хора, които да извършат ремонта. В тази връзка управителят на дружеството наел лицата Х. Х. Х., А. Н. Р., С. С. А. и Б. Б. И., да извършат ремонт на магазина. С посочените лица бил сключен граждански договор на основание чл.258 и сл. от ЗЗД за изработка, в случая за ремонт на помещение. Жалбоподателят не е съгласен с изложеното в акта и наказателното 1 постановление, че представеният в случая граждански договор не следвало да се приема за договор за изработка. Не отговаряло на истината изложеното в наказателното постановление, че Х. Х. не бил самостоятелен и независим от възложителя, че не организирал сам трудовата си дейност, че бил подчинен на установен от работодателя работен режим, което обуславяло нА.чие на трудово правоотношение. Не отговаряло на истината възприетото в наказателното постановление, че лицето нямало сключен трудов или граждански договор с дружеството. В нарушение на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, в наказателното постановление не били посочени отегчаващите и смекчаващи обстоятелства, взети предвид при определяне на наказанието. Дори да се приеме, че имало извършено нарушение, то от него нямало настъпили вредни последици и се касаело за явно маловажен случай по смисъла на ЗАНН. Липсвало описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Нарушени били изискванията за издаване, връчване и форма на АУАН и наказателното постановление. Атакуваното постановление не било връчено лично на жалбоподателя съгласно изискванията на ЗАНН. В атакуваното постановление било посочено, че АУАН е с № 09-2200090 от 04.04.2022 г., но със същия номер от 03.05.2022 г. било и самото наказателно постановление, което означавало, че или АУАН или наказателното постановление били неправилно датирани и номерирани, а това осуетявало правото на защита на жалбоподателя. Моли атакуваното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата така, както е депозирана в съда.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Твърди, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установила материалната и процесуална законосъобразност на проведената административнонаказателна процедура. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган. Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура-КърджА., редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.03.2022 г. около 12.00 часа свидетелите Е. Ю., Л. И. и Т. С. – инспектори в Д„ИТ” гр.КърджА., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места на обект, представляващ извършване на ремонтни дейности в магазин, намиращ се в гр.КърджА., площад „Освобождение“, изпълняван от жалбоподателя „*****” ЕООД гр.Хасково. Свидетелите установили на обекта да работи лицето Х. Х. Х. с ЕГН **********, който къртел подова настилка в помещението, заедно с още няколко работника.
В декларация, която контролните органи му предоставили, той декларирал писмено, че от 14.03.2022 г. работи като строителен работник в обект на площад до Пощата в гр.КърджА., 2 за фирма „*****” ЕООД-Хасково, без да има сключен трудов или граждански договор, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, почивни дни събота и неделя, почивка в работния ден от един час, при дневно трудово възнаграждение в размер на 40 лева. Х. Х. вписал в декларацията също, че този ден къртели земята, още нямА. договори, но щели да ги представят. По време на проверката по работни места присъствал и управителя на дружеството-жалбоподател. На същия била връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК, с която контролните органи изискА. да се представят документи, свързани с правоотношенията на работещите на обекта. Впоследствие проверката продължила и по документи в Д„ИТ” гр.КърджА.. При извършена справка в информационната система на ИА ГИТ било установено, че работникът Х. нямал сключен трудов договор с жалбоподателя. На 16.03.2022 г. в Д„ИТ” гр.КърджА. бил представен Договор за ремонтни услуги от 11.03.2022 г., сключен между „*****” ЕООД гр.Хасково, като възложител и лицата Х. Х. Х., А. Н. Р., С. С. А. и Б. Б. И., като изпълнители. Според договора изпълнителят приемал да извърши ремонт на обект: магазин, намиращ се в гр.КърджА., пл.„Освобождение“, считано от 14.03.2022 г. до 18.03.2022 г. Уговорена била цената, която възложителят ще заплати на изпълнителя за ремонта – 800 лева, които да се заплатят по банкова сметка на Б. Б. И.. На 16.03.2022 г. Ю.Р.Х. – управител на „*****” ЕООД, в писмено обяснение посочил, че материА.те за изпълнението на работата са осигурени от собственика на помещението – Р.
Т., който след ремонта щял да му го даде под наем. На 21.03.2022 г. Р. Т. дал писмено обяснение, че той е осигурил плочите и камъка за ремонта на помещението, като казал на Ю.Х. да си наеме майстори и да направи ремонта, както той прецени. Това означавало, че материА.те за изпълнение на ремонта не били на изпълнителя Х. Х., той не бил самостоятелен и независим от възложителя и не организирал сам трудовата си дейност и постигането на дължимия резултат. До приключване на проверката не бил представен сключен трудов договор между жалбоподателя и Х. Х.. Затова контролните органи приели, че работодателят „*****” ЕООД не е сключил трудов договор с лицето, преди постъпването му на работа като строителен работник. Това нарушение било извършено на 14.03.2022 г. По този повод на 04.04.2022 г. срещу дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. А ктът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го подписал и получил без възражения. На 03.05.2022 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на „*****” ЕООД гр.Хасково административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е.
Ю., Л. И., и Т. С.; от писмените доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от 04.04.2022 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ;
Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2208094/04.04.2022 г.; Декларации съдържащи сведение по чл.402 от КТ от 14.03.2022 г.-4 бр.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 14.03.2022 г.; Извлечения от регистъра на уведомления за трудови договори на ИА ГИТ от 14.03.2022 г.; Договор за ремонтни услуги от 11.03.2022 г.; Протокол за приемане на 3 извършена работа от 18.03.2022 г.; Фактура от 18.03.2022 г.; Платежно нареждане от 18.03.2022 г.; писмени обяснения; Справка от ТР за актуално състояние на „*****” ЕООД.
При анА.за на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на Л. И., Е. Ю. и Т. С., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те са очевидци, извършили проверката по работни места и установили Х. Х. да извършва трудова дейност в обекта, изпълняван от жалбоподателя. Не само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са събрА. писмено данни за това от самия работник, който декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение. По никакъв начин не се установи посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Освен това, показанията им се потвърждават напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства.
Съдът не кредитира представения от жалбоподателя Договор за ремонтни услуги от 11.03.2022 г., тъй като противоречи на събраните по делото гласни и писмени доказателства, установяващи, че отношенията между Х. Х. и „*****” ЕООД гр.Хасково не са гражданскоправни, а трудовоправни. Този граждански договор не кореспондира и с попълнената от А. Р. в деня на проверката декларация, в която е отбелязал, че няма сключен такъв. В този смисъл, частично, са и показанията на св. Б. И., който в разпита си пред съда заявява, че когато са били в магазина не са имА. сключен договор с Ю., но сключили такъв, след като служителите от ИТ им казА.. Впоследствие, в същия разпит свидетелят заявява, че не си спомня кога е получил договора, но може би е било предишната седмица. Свидетелят Х., при разпита си в съдебно заседание, не може категорично да посочи датата на сключване на гражданския договор, но предполага, че е било на 11 март. Сходни са и показанията на свидетелите А. Р., който не може да си спомни дА. е подписал гражданския договор преди или след проверката,, както и на св. С. А.. От изложеното е видно, че нито един от свидетелите, работили на обекта, не може да удостовери със сигурност кога са подписА. договорът за ремонтни услуги, поради което съдът не следва да ги кредитира.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма – чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се установи, че Х. Х. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обект изпълняван от него, с оглед на което е нА.це трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка следва 4 да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено – работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника пред постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административн онаказателната отговорност на „*****” ЕООД гр.Хасково на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намА., предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.
Разпечатката съдържа 23 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eaf75320-6eaa-40f1-af55-30a8e66a5068