Решение № 416 от 31.10.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Гоце Делчев, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Магдалена В. Агова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20251220100762 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от Л. А. П. от с.С., обл.Б. против С. А. П. от с.С., обл.Б.. Иска се да бъде прекратен брака между страните с развод без произнасяне по вината за неговото разстройство. Иска се след развода ответницата да носи предбрачното си фамилно име Г.. Не се претендира за издръжка между съпрузите, както и за ползване на семейното жилище, като се твърди, че такова няма, поради дългата раздяла на страните.

Твърди се от ищеца, че с ответника са съпрузи, сключили граждански брак на **.**.**** г. От брака си имат родено ... дете – М. Л.ов П., роден на **.**.*** г., ........ към момента. След сключване на брака семейството живяло в дома на родителите на ищеца. Първоначално отношенията между съпрузите били нормални, но след раждането на сина им ответницата се променила.

Започнала да проявява претенции към роднините му, била винаги недоволна.

Съпругата често била без работа, поради което финансово им помагала майката на ищеца. След смъртта на майка му, недоволна от невъзможността да се справят финансово, ответницата напуснала ищеца през 2014 г. Оттогава 1 двамата са разделени и не поддържат никакви отношения. В началото ищецът поддържал връзка със сина си, но вече това не е така, по желание на сина им.

Поради изложеното са предявени настоящите искове..

От страна на ответника е постъпил отговор, в който не се оспорва, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да се прекрати, но оспорва останалите изложени обстоятелства. Иска развода да бъде постановен по вина на ищеца. Иска след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно име П., както и на нея да се предостави за ползване семейното жилище, находящо се в с.С.. Твърди, че причината за раздялата е в поведението на ищеца Тя била подложена на тормоз от негова страна, което ставало причина да завежда и дела за защита от домашно насилие, които оттегляла, с цел да се помирят. Но накрая ищеца изгонил нея и сина им от жилището, макар къщата да е собственост на детето, то било непълнолетно, а тя има запазено право на ползване върху първия жилищен етаж и върху дворното място. През годините сама се грижела за детето, синът им вече е пълнолетен, но двамата живеят заедно. Живеят в стара, рушаща се жилищна сграда, от едната страна полусъборена.

Невъзможността да се живее в нея, е причина тя и синът й да попадат иск с правно основание чл.108 от ЗС, по който е образувано гр.д. № **** г. по описа на РС Гоце Делчев. Предвид което тя отправя своите искания за прекратяване на брака и последиците от това.

Правна квалификация на правата, претендирани от страните е по чл. 49, ал.1 и ал.3, чл.53 и чл.56 от Семейния кодекс.

От събраните по делото доказателства се установи във фактическо отношение следното:

Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак на **.**.*** г. в с. С. От брака им се родило.... дете – М. Л. П., роден на **.**.*** г., който към момента е ....... Семейството живяло в дома на родителите на ищеца в с.С..

Жилището представлява двуетажна еднофамилна къща с по три стаи на етаж.

В него няма баня, а тоалетната е външна – в двора на къщата.

Отношенията между съпрузите не били добри, те често се карали. От своя страна ищецът упражнявал и физическо насилие над съпругата си, поради което тя се обаждала в полицията. Завела и дела за домашно насилие, но след това оттегляла молбите.

2

С нотариален акт № №*****, том ****, рег. №***, дело №***/**.**.**** г., издаден от нотариус Е. Л., гр.Г. Д., вписан в Служба по вписванията гр.Гоце Делчев с вх.рег. № ****, дв.вх.рег. № ******.**.*** г., акт № ***, том ** дело № ****, парт. № ****,****,***** Л. А. П. продал на сина си М. Л. П., чрез неговата майка и законен представител С. А. П. собствения си недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот парцел ***, имот пл.

№ 468 от кв. 50 по действащия план на с. С., общ. С., обл. Б., утвърден със Заповед № ** от ***** г. на Кмета на Общината, с площ за УПИ от 1040 кв.м., при съседи за имота: от изток УПИ II-466 на Д. О., от запад улица, от север УПИ I- 467 на Д. О. и от юг УПИ ХI-469 на А. С., ведно с построените в същия имот Двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 160 кв.м. и Паянтова сграда - плевня, със застроена площ от 24 кв.м. Продавачът запазил правото на ползване на първия етаж от жилищната сграда за себе си и за С. П. до края на живота им или на преживелия от тях.

През 2017 или 2018 г. след поредния побой над съпругата от страна на съпруга, ответницата, заедно с детето М. напуснали семейното жилище и отишли да живеят в стара, порутена къща, собственост на майката на ответницата. Там живеят и досега, тъй като когато се опитат да отидат в семейното жилище, ищеца ги гони и ги замеря с камъни.

Междувременно преди около 5 години в семейното жилище отишла да живее и сестрата на ищеца – свидетелката Е.П..

По делото са разпитани свидетели, като според свидетелката Е. П., ангажирана от ищеца, страните са разделени от около 9 години и половина. Не биха могли да живеят заедно, по време на съвместния си живот се карали много. С. избухвала и се карали. Веднъж, мислейки, че нарочно е заключена извън къщата от майката на ищеца, счупила с камък прозорците й. Много пъти С. напускала брат й и пак се връщала. Когато живеела в семейното жилище, била на втория етаж, а съпруга си гонела на първия етаж. При едно скарване, ответницата казала на съпруга си „Аз тук при тебе не мога да живея“ и си тръгнала. От тогава не живее в семейното жилище, а с детето живеят в стара къща, собственост на майка й, която къща е започнала да се събаря. Твърди, че между брат й и С. е имало уговорка да се прехвърли единия етаж на семейната къща на детето, а в замяна Л. да не плаща издръжка. Твърди, че брат й не е скандален. Тя не се е карала с него, не е завеждала дела срещу него, живеят 3 добре, само в началото се карали малко, тъй като тя си искала дела в къщата, защото нямало къде да живее. Обяснява, че къщата, в която живее с брат си е на два етажа, на всеки етаж има по три стаи и коридор. На горния етаж има стая, пригодена за миене - без душ или вана, но с канализация. На долния етаж има кухня и стаите, в които живеят. Тоалетната е външна.

Според свидетелката Ю., сестра на ответницата, по време на брака си ищцата често била бита от съпруга си. Поради това го напускала и се връщала при майка си пребита, а веднъж и със счупена ръка. Хора, които били видели случая, казали на свидетелката, че съпруга на С. й е счупил ръката, удряйки я с гребло. Въпреки това поведение на ищеца, ответницата пак се връщала при него. През 2017 или 2018 г. М. отишъл в дома на леля си, викайки, че майка му е умряла и той ще се хвърли от терасата. Оказало се, че Л. пребил С. с камъни и детето, виждайки майка си в кръв, решил, че е починала. Ю. се обадила на полицията, а заедно с майка си тръгнали към дома на сестра си. Когато стигнали там, ищеца замерял и тях с камъни, като ударил свидетелката. След този случай сестра й и детето М. отишли да живеят в къща, собственост на майка й, която се срутва. Макар семейното жилище да е собственост на М., той и майка му не могат да влязат в него, тъй като всеки път, когато се опитат Л. ги гони с камъни. Семейното жилище на първия етажа има три стаи със салон и стълби към втория етаж. За втория етаж има и външна стълба. На втория етаж също има три стаи и коридор. Баня в къщата няма, тоалетната е външна. Докато били семейство, С. и Л. живеели и на двата етажа. На горния етаж спели, а на първия ядяли. На горния етаж останал багажа на сестра й.

Според свидетелката страните не биха могли да продължат да живеят заедно.

Свидетелката Р., майка на ответницата дъщеря й не живее с Л., тъй като той я биел много. Често си идвала в кръв, пребита, но после пак се връщала при него, от срам от хората. Лично тя е била свидетел на един бой, за друг е чувала от съседи и от дъщеря си. Има 5-6 години откакто С. и Л. са разделени. Дъщеря и и М. живеят в стара къща, въпреки, че семейната къща е приписана на М.. Къщата е на два етажа с по три стаи и салонче на етаж. До втория етаж се стига и по външна стълба. Няма баня, а тоалетната е външна.

Не знае за уговорка между С. и Л. да се прехвърли къщата на М., вместо издръжка.

За да приеме за установена горната фактическа обстановка съдът, 4 прецени в съвкупност свидетелските показания и писмените доказателства по делото. При това не дава вяра на показанията на свидетелката П., че причината за разстройството на брака и раздялата на страните се корени в конфликтния характер на ответницата, която непрекъснато се карала с ищеца, а той не е конфликтна личност. Не дава вяра и на показанията й, че ответницата просто решила („Аз тук няма да живея“) и си тръгнала от семейното жилище. Свидетелката не е виждала лично скандалите между страните, а предава чуто от майка й. Лично е чула само едно изявление на ответницата, че няма да живее в къщата, но не твърди, че именно след това ответницата сама е напуснала жилището и повече не се върнала. По отношение на предаденото от майка й, че е сторено от яд, причината за счупване на прозорец може да има и друго обяснение, включително и за да може ответницата да влезе в къщата. Следва да се вземе предвид, че както казва и свидетелката, допреди 5 години тя е живеела в с.П.и е нямала толкова близък поглед относно случващото се между съпрузите. Твърденията, че брат й не е скандален, влизат в противоречие не само с показанията на другите свидетели, но и със собствените и обяснения, че се е карал с брат си за дела й в къщата. Свидетелката си противоречи, казвайки веднъж, че не е водела дела срещу брат си, а след това – че го е съдела, за да й даде една стая да живее. Не може да се приеме за истинно и твърдението й, че между брат й и С. е имало уговорка да се прехвърли единия етаж на семейната къща на детето, а в замяна Л. да не плаща издръжка, доколкото е видно от представения нотариален акт, че прехвърлянето на къщата е станало 4 години преди раздялата на страните. Съответно към онзи момент е нямало никакви основания за заплащане на издръжка. Изложеното довежда до съмнения в истинността и на останалите й показания.

При така установеното, съдът намира исковете за допустими, доколкото са предявени от процесуално оправомощено лице срещу надлежен ответник и пред съответния съд.

Разгледан по същество иска за прекратяване на брака с развод е основателен, по следните съображения:

Данните по делото сочат, че между двамата съпрузи съществуват дълбоки и непреодолими проблеми и брачната им връзка е опразнена от дължимото според закона и морала съдържание. Характерните за нормално 5 протичащия брак взаимна привързаност, разбирателство и уважение не съществуват помежду им. От свидетелските показания се установи, че двамата се намират във фактическа раздяла от около 9 години. Този факт не е спорен по делото. Липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне развод.

Съдът намира, че вина за развода има ищеца по делото. Установи се от показанията на свидетелите Ю. и Р., на които съдът дава вяра, че съпругът е упражнявал физическо насилие над съпругата си. След последния бой, който й нанесъл, ответницата и детето се изнесли от семейното жилище. Оттогава страните не са живели заедно, а когато ответницата и детето им се опитвали да влязат в къщата, ищеца ги гонел.