Решение № 75 от 28.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600135 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

Образувано е по жалба на адв. А. П., в качеството му на защитник на подсъдимата Р. И. Т., срещу присъда № 3/09.01.2025 г., постановена по НОХД № 2534/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с която подсъдимата Т. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“ вр. чл. 342, ал.

1, пр. 3-то от НК, за което при условията на чл. 373, ал.2 от НПК вр. чл. 58а, ал.1 вр. чл. 54 от НК е осъдена на две години лишаване от свобода и при условията на чл. 59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднато времето, през което е била задържана по реда на ЗМВР.

На основание чл. 343г вр. чл. 343, ал. 1, б. „В“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимата Р. И. Т. е лишено от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

1

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказание то от две години лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила

Съдът се е произнесъл относно приложените по делото веществени доказателства. Всички направени по делото разноски на основание чл. 189, ал.

3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимата.

В жалбата се съдържат общо заявени оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост на присъдата и несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна намаляване на размера на наложените наказания. В представените допълнителни писмени изложения се излагат аргументи, че е налице оказана след деянието от подсъдимата на пострадалия помощ, което повелява приложението на привилегирования състав на престъплението. Атакува се и доказателствната дейност на първостепенния съд в частта относно индивидуализиращите отговорността на подсъдимата обстоятелства, като се отстоява виждане, че са налице основанията за приложението на чл. 55, ал.1, т. 1 и ал. 3 от НК.

Представителят на въззивната прокуратура счита депозираната жалба за неоснователна и отправя искане присъдата да се потвърди изцяло. Намира, че от материалите по делото не може да бъде формиран извод за съпричиняващо поведение на пострадалия, който не е нарушил каквото и да е правило от ЗДвП. Обаждането от подсъдимата на телефон 112 не сочи допустимо приложение на привилегирования състав на престъплението. Счита, че не са налице нито множество смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък едно, което да има някакъв изключителен характер, които да позволяват приложението на чл. 55 от НК.

Становище за неоснователност на жалбата изразява и повереникът на частните обвинители- адв. М.-Г.. Намира постановената от ОС – Пловдив присъда за правилна и законосъобразна. Оспорва заявеното от обжалващата страна виждане за допустимо прилагане на привилегирования състав по чл.343а б.Б от НК, тъй като макар подс. Т. да е позвънила на телефон 112, то тя не е била първото лице, което се е обадило на сочения телефонен номер.

Помощ на пострадалия велосипедист И. Д. са оказали намиращите се на мястото свидетели- очевидци, а по делото няма данни подс. Т. да е отишла при Д., за да му окаже помощ, поради което не може да се приеме, че 2 поведението й попада в обхвата на изискуемото за дееца- да е „направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите“. С първоинстанционната присъда е взето предвид и поведението на велосипедиста при процесното ПТП, възприето и при приетата по делото АТЕ за „закъсняла реакция, липса на реакция на велосипедиста И. С. Д. за предотвратяване на произшествието посредством безопасно екстремно спиране“.

За неоснователно намира възражението във въззивната жалба, че велосипедистът е следвало да бъде със светлоотразителна жилетка. Тя е задължителна извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост, каквито условия не са били налице в настоящия случай.

За такова счита и възраженията, аргументирани с посочени в жалбата норми, регламентиращи задължение на велосипедиста да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, тъй като по делото липсват данни къде точно се е движил велосипедистът, за да се обсъжда неспазване на тези законови предписания.

Данните, че подс. Т. е омъжена с дете и работи като учителка, не са изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства.

Налице са отегчаващи обстоятелства – нарушения на ЗДвП, който според повереника сочат на системност в неспазването на правилата за движение по пътищата.

Претендира се адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на частните обвинители З. Д. и Р. Д..

Защитникът адв. П. поддържа жалбата и допълнителните писмени бележки. Акцентира, че по делото е установено подс. Т. да е спряла на знака „Стоп“ преди да завие наляво, при което велосипедистът е имал възможност да заобиколи вдясно автомобила и да се избегне ПТП. Той е завил наляво в посока на движението и е попаднал точно в предната част на автомобила.

Грешката на подс. Т. е, че не го е видяла. Самият пострадал е нарушил чл.80 т.2 от ЗДвП и чл.140 от ППЗДвП.

Отстоява искането за преквалификация на деянието поради оказване на помощ в дължимия обем- „всичко възможно“. Тя се е обадила на телефон 112 и след 5-6 минути е дошла Бърза помощ.

3

Предходните й нарушения на ЗДвП намира за несъотносими към процесното, акцентира на трудовата й и семейна ангажираност и иска преквалификация на деянието, с последващо изменение на присъдата и в санкционната й част.

В предоставената й възможност за лична защита подсъдимата Т. изразява съжаление за случилото се и отстоява позиция, че със събствени активни действия е предприела необходимото за оказване на помощ на пострадалия.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, легитимирана да атакува постановеновената присъда, в предвидения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, при диференцираната процедура на чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК- направено от подсъдимата признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Процесуалната дейност на окръжния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното в глава 27 от НПК производство. Преди да бъде заявено от подсъдимата признание на фактите, описани в обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тях , тя е била уведомена от съда за правата й, като са разяснени всички последици от провеждането на съкратено следствие по реда на чл. 372, ал. 4, вр. с чл.

371, т. 2 от НПК (л. 56 първоинст. дело). След това разясняване подсъдимата изрично е заявила, че признава фактите, изложени в обвинителния акт и е дал а съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

При налични предпоставки за прилагане на особената процедурадействително направено от подс. Т. в разпоредително заседание волеизявление п о чл. 371, т. 2 от НПК, доказателствена подкрепа на самопризнанието, 4 събирането на доказателствата в хода на ДП при съблюдаването на предвидения в НПК регламент за тази дейност, изводът на контролирания окръжен съд за допустимо протичане на съдебното следствие по реда на чл.

372 ал. 4 вр. с чл. 371,т. 2 от НПК е правилен.

Първостепенният съд правилно е възприел като доказана по делото фактологията, изложена от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт и обхваната изцяло от направеното от подс. Т. самопризнание. Най- общо, тя се изразява в следното:

Към инкрминираната дата подс. Р. Т. е била правоспособен водач на МПС от категориите „В“ и „М“ , с две предходни нарушения на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, санкционилани с фишове за превишаване на разрешената скорост извън населено място.

На 13.03.2024 г. около 14:20 ч. в гр. П., обл. П., подс. Т. управлявала л. а.

„Б.****“ рег. № *******. Придвижвала се по ул. „С. В.“, в посока към кръстовището с ул. „К. Б.*“. Когато стигнала до кръстовището, тъй като имало поставен пътен знак „Б2“ /„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“/, при което ул. „ К. Б.*“ се явявала път с предимство, подсъдимата спряла.

По същото време пострадалият И. С. Д. управлявал велосипед, като се движел по ул. „К. Б.*“, в посока от югозапад на североизток, т.е. в посока към кръстовището с ул. „С. В.“.

След спирането на кръстовището, подс. Т. предприела маневра завой наляво от ул. „С. В.“ към ул. „К. Б.*“, без да изпълни задължението си да пропусне движещите се по пътя с предимство, какъвто бил велосипедистът И.

Д.. Тя потеглила с ниска скорост, като не пропуснала движещия по пътя с предимство велосипедист, в резултат на което настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ между управлявания от нея автомобил и велосипеда на Д.. Конфликтната точка била на платното на движение на ул. „К. Б.*“, в зоната на кръстовището. Ударът за автомобила на подсъдимата бил в предната част /челно/, а за велосипеда на И. Д. в предната дясна част. След първоначалния контакт кормилото на велосипеда на И. Д. застъргало предния капак на автомобила, управляван от подсъдимата, като предната дясна гума на последния застъпила задната гума на велосипеда, което довело до неговото вклиняване под самия автомобил.

5

В резултат на удара тялото на И. Д. отхвръкнало напред и надясно, определено по посока направлението на движение на автомобила на подс. Т. и паднало на пътната настилка, където той си ударил главата.

ПТП било видяно от свидетелите В. П., И. П. и Т. Д.. Те веднага отишли до самото място на ПТП и като видели, че от главата на И. Д. се стича кръв, св.

П. подал сигнал на тел.112. На посочения телефон и подсъдимата подала сигнал.

На местопроизшествието пристигнали първо полицейски служители /св.

К. Н. и св. П. И./, а след тях и линейка с медицински екип. Служителите на МВР извършили тестване на подсъдимата за употреба на алкохол и наркотични вещества, като резултатите били отрицателни.

От своя страна медицинският екип оказал първа помощ на И. Д. и го транспортирал в УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД в гр. П.. В лечебното заведение Д. бил приет в състояние на кома и бил настанен в клиниката по анестезиология и интензивно лечение. До 31.03.2024г. бил в дълбоко коматозно състояние, на посочената дата настъпила брадикардия и въпреки положената квалифицирана медицинска помощ в 02:05ч. Д. починал.

Според заключението на СМЕ/ л. 47-52 ДП/ по тялото на И. С. Д. са установени тежка черепно-мозъчна травма със счупване на кости на черепа, контузия на мозъка и наличие на субдурален и субарахноидален кръвоизлив с размекчение на мозъчното вещество, кръвонасядане на черепната покривка; шийна травма със счупвания на от 1-ви до 6-ти шийни прешлени; двустранни възпалителни изменения в белите дробове /доказани и инкроскопски/; разкъсно-контузна рана на главата; кръвонасядане на главата и подкожни кръвонасядания по долните крайници; охлузвания по тялото.

Основната причина за смъртта на И. Д. е тежката черепно-мозъчна травма, а непосредствена причина с а настъпилите възпалителни двустранни промени в белите дробове, явяващи се обичайно срещано усложнение при пациенти с черепно-мозъчна травма, като е налице причинно-следствена връзка между непосредствената и основната причината за смъртта. Експертът е категоричен в становището си, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП, получените при него травматични увреждания и настъпилата смърт на Д..