Решение № 193 от 29.05.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Гоце Делчев, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Юлианна К. Павлова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20261220100021 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 127 и сл. от ГПК във връзка с чл. 22 и чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Сезиран е Районен съд – Гоце Делчев с искова молба от Д. Л. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Г. Д., ул. „Щ.“ № 2, ет. 5, ап. 23, чрез пълномощника адв. П. Р. от САК, против „С. К.“ ООД, ЕИК: 2******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.ш.“ № 115 Е, ет. 5.

Ищцата поддържа, че на 11.10.2024 г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който е отпусната сума в размер на ******* лв. със срок за връщане 10 месеца. Твърди, че договорът съдържа неравноправни клаузи (чл.

5 и чл. 11), задължаващи я в 3-дневен срок да предостави изключително тежки и практически неизпълними алтернативни обезпечения, като при неизпълнение автоматично се начислява санкция/неустойка в размер на 1500.00 лв., разпределена по погасителния план.

Сочи, че тази сума има характер на скрито оскъпяване на кредита, с което реалният Годишен процент на разходите (ГПР) надхвърля законовия таван по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед на това, с протоколно определение от 13.05.2026 г. съдът е допуснал изменение на предявените искове, като същите се считат предявени за: Да се ОБЯВИ Договор за потребителски кредит № ******* от 11.10.2024 г. за недействителен, поради нарушение на разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД. Кумулативно да се ОСЪДИ „С. К.“ ООД, ЕИК 2*******да заплати сумата от *****лв. (х************** 1 лева и седемнадесет стотинки), представляваща недължимо платена сума над изтеглената главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 11.10.2024 г.. Алтернативно, в случай, че не се признае договора за кредит за недействителен, да се обявите за нищожни клаузите, предвиждащи задължения за заплащане на неустойка за поръчителство по Договор за потребителски кредит № ****** от 11.10.2024 г., както и заплатената лихва по същия.

Кумулативно да се ОСЪДИ „С. К. ООД, ЕИК 2******* да заплати сумата от ********* лв.

(************** лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща заплатена неустойка за поръчителство, както и заплатена лихва в размер на 349.19 лв. (триста четиридесет и девет лева и деветнадесет стотинки), получени без основание по Договор за потребителски кредит № 1164912, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът „Сити Кеш“ ООД оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че договорът отговаря на всички изисквания на ЗПК и ЗЗП, параметрите му са индивидуално уговорени, съставени на ясен и разбираем език, а потребителят е разполагал с 14-дневен срок за отказ.

Оспорва твърдението за нищожност на неустойката и алтернативно се позовава на чл. 26, ал.

4 от ЗЗД, поддържайки, че евентуалната нищожност на отделна клауза не влече недействителност на целия договор.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор, а и от представения писмен договор се установява, че на 11.10.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № *****. Съгласно неговите условия, кредиторът е предоставил на ищцата сумата от *****лв., която заемателят е потвърдил, че е получил. Срокът на договора е 10 месеца, като е предвиден 4-месечен гратисен период за плащане на главницата.

Съгласно чл. 5 и чл. 11 от договора, заемателят се задължава в 3-дневен срок от сключването му да представи обезпечение: поръчителство на едно лице с доход не по-малко от 7 пъти МРЗ, или на две лица с доходи не по-малко от 4 пъти МРЗ, или банкова гаранция в размер равен на два пъти сумата за плащане по кредита. При непредоставяне на такова обезпечение, чл. 11, ал. 1 предвижда начисляване на „неустойка“ в размер на 1500.00 лв., която се разпределя пропорционално към месечните вноски.

По делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно. Вещото лице установява, че ищцата Д. А. е извършила общо 16 вноски за периода от 28.10.2024 г. до 26.02.2026 г., при което е внесла общата сума от 1922.36 лв. Тази сума е разпределена от кредитора по следния начин: за погасяване на редовна главница – 300.00 лв.; за редовна договорна лихва – 349.19 лв.; за наказателна лихва за забава – 122.38 лв.; и за „неустойка за поръчителство“ – ***** лв.

Останалата непогасена главница по счетоводни данни на ответника възлиза на 800.00 лв.

Експертизата изчислява още, че без начисляване на процесната неустойка, Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита възлиза на 63.21%. При включване обаче на 2 уговорената неустойка за непредоставено поръчителство в размера на дължимите плащания, реалният ГПР по кредита възлиза на 511.13%.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По главния иск с правно основание чл. 22 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит подлежи на специална защита по ЗПК, който има императивен характер. Разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК предвижда изрично, че Годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, определяна с постановление на Министерския съвет. Към датата на сключване на договора законната лихва е около 10%, което означава, че максимално разрешеният от закона ГПР е в рамките на около 50% на годишна база.

В настоящия казус, под формата на „неустойка за неизпълнено задължение за предоставяне на поръчители“, кредиторът реално е заложил механизъм за автоматично допълнително оскъпяване на кредита. Поставените условия за поръчители са предварително извънредно завишени и практически нереализуеми (доход от 7 пъти или два по 4 пъти МРЗ за заем от едва 1100.00 лв.), като срокът за тяхното представяне е непосилно кратък – едва 3 дни. Това доказва, че истинската воля на търговеца не е била да си осигури реално обезпечение, а да санкционира потребителя, начислявайки му сумата от 1500.00 лв., надхвърляща самата главница.

Съгласно констатацията на вещото лице, с добавянето на тази сума към дължимите парични потоци, реалният ГПР по договора възлиза на 511.13%, което представлява фрапантно десетократно надвишаване на императивния законов таван по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сключването на договор при условия, които заобикалят закона и водят до надвишаване на максимално допустимия ГПР, съставлява нарушение, което по силата на чл. 22 от ЗПК влече пълна недействителност на договора за потребителски кредит. Клаузи, имащи за цел скрито оскъпяване и заобикаляне на регулаторния таван на ГПР, не могат да бъдат санирани или разглеждани отделно от общия икономически баланс на договора, тъй като те опорочават изискването за вярно и законосъобразно посочване на ГПР (чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК).

Тъй като договорът е изцяло недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, се задейства специалната реституционна последица на закона – потребителят дължи връщане единствено на чистата изтеглена главница, без никакви лихви (договорни или мораторни), такси, комисионни или неустойки.

По кумулативно предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. След като договорът е недействителен в неговата цялост, ответното дружество е получило и задържало без правно основание всички суми, платени от потребителя над размера на реално отпуснатата главница. Разчетено математически: Получена от ищцата чиста главница: 1100.00 лв. Общо внесена сума от ищцата: 1922.36 лв. Разлика, платена над главницата е 822.36 лв. Следователно, кумулативният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера на 822.36 лв., като в останалата част до пълния предявен 3 размер от 1641.17 лв. същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Върху уважения размер се дължи законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

При този изход на делото и предвид пълното уважаване на главния установителен иск за недействителност, алтернативно предявените искове за нищожност на отделни клаузи не следва да бъдат разглеждани.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът „С. К.“ ООД дължи заплащане на направените по делото разноски.

По делото е направено искане от процесуалния представител на ищцата — адв. П. Р., за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата , поради оказана безплатна правна помощ на ищцата в качеството на материално затруднено лице. Тъй като главният установителен иск е изцяло уважен, а кумулативният осъдителен иск е уважен частично, съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на спора (изготвяне на СИЕ, анализ на неравноправни клаузи и ГПР над 500%), определя адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на левовата равностойност на 300.00 евро, което следва да бъде присъдено директно в полза на адвоката.

На следващо място, направените разноски за изготвяне на съдебно-икономическата експертиза от вещото лице , съдът определя в размер на левовата равностойност на 200.00 евро, които предвид крайния изход на делото и основателността на възраженията срещу договора за кредит, следва да бъдат понесени изцяло от ответното дружество и присъдени в полза на ищцата за възстановяване на направения разход за доказване на иска.

Предвид обстоятелството, че ищцата Д. Л. А. е била освободена от заплащане на държавна такса за настоящото производство на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, същата не е внесена предварително. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато ищецът е бил освободен от държавна такса, тя се присъжда от осъдената страна в полза на съда. Тъй като главният установителен иск е изцяло уважен, а кумулативно предявеният осъдителен иск е уважен частично, но основанието му е изцяло доказано чрез прогласяването на недействителността на договора, ответникът „С. К.“ ООД следва да бъде осъден да заплати пълния размер на дължимата държавна такса по двете претенции. Изчислена по реда на Тарифа № 1 към ЗДТ в размер на 4% върху общата цена на исковете в официалната за страната валута, същата възлиза на 56.06 евро (петдесет и шест евро и шест цента), които следва да бъдат внесени по бюджетната сметка на Районен съд – Гоце Делчев.“

Водим от горното, Районен съд – Гоце Делчев

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Д. Л. А. изцяло Договор за потребителски кредит № ******, сключен на 11.10.2024 г. между Д. Л. А., ЕГН: **********, 4 и „С. К.“ ООД, ЕИК: 2*****, на основание чл. 22 във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК: 2******, със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Ц. ш.“ № 115 Е, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Л. А., ЕГН: **********, сумата от 420,47 евро /822.36 лв./, представляваща платена без правно основание сума над размера на дължимата главница по недействителния Договор за потребителски кредит № ***** от 11.10.2024 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба — 07.01.2026 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск в останалата му част до пълния предявен размер от 1641.17 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Сумата по осъдителния иск следва да бъде преведена по посочената от пълномощника на ищцата банкова сметка: IBAN: BG********************, титуляр Паолина Евгениева Рупчина.

ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК: 2*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„Ц. ш.“ № 115 Е, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат П. ЕВГ. Р., член на Софийска адвокатска колегия (САК), сумата от 300 евро, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в настоящото производство, по посочената в иска банкова сметка: IBAN: BG*****************.