Решение № 592 от 09.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Пловдив, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело № 20225300500478 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.Н. Д., ЕГН: **********, подадена чрез особения му представител адв. З., против Решение № 260085 от 29.12.2021 г., постановено по гр. дело № 54 по описа на РС – Първомай за 2020 г., в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: 121718407, сумата от 381 лева, представляваща част от възстановено от ищеца на „Дженерали Застраховане” АД застрахователно обезщетение от 2385 лева, изплатено от последното на лицето Г. Н. Н., ЕГН: **********, по Договор за застраховка „Каско“ на лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. № ***, сключен със застрахователна полица № *** г., за претърпени имуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.09.2009 г. в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ по вина на ответника А.Н. Д., ЕГН: **********, при управление от него с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма на лек автомобил марка и модел „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, при покритие на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен със Застрахователна полица № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2019 г., до окончателното издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., и сумата от 106,89 лева, представляваща 1 обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.03.2017 г. до 19.12.2019 г. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемото дружество сумата от 348,37 лв. – разноски за производството съразмерно на уважената част от исковете.

Във въззивната жалбата са релевирани бланкетни оплаквания, че решението в обжалваната му част е неправилно и недопустимо, като се настоява за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, в който се взема становище за нейната неоснователност и се отправя молба за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от ищеца „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника А.Н. Д. да му заплати сумата от 381 лева, представляваща част от възстановено от ищеца на „Дженерали застраховане” АД застрахователно обезщетение от 2 400 лева, изплатено от последното на лицето Г. Н. Н. по Договор за застраховка „Каско“ на лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. № ***, сключен със застрахователна полица № ***, валидна от 03.04.2009 г. до 02.04.2010 г., за претърпени имуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.09.2009 г. в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ по вина на ответника при управление от него с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма на лек автомобил марка и модел „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, при покритие на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен със Застрахователна полица № *** г., валидна за периода от 15.08.2009 г. до 14.08.2010 г., сумата от 129 лева – заплатено от ищеца на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД обезщетение за забавено плащане върху главницата от 381 лева за периода от 02.03.2010 г. до 26.08.2014 г., сумата от 47,60 лева – заплатена от ищеца на „Дженерали застраховане” АД законна лихва върху главницата от 381 лева за периода от 27.08.2014 г. до 18.11.2015 г., сумата от 475 лева – заплатени от ищеца на „Дженерали застраховане” АД съдебноделоводни разноски по гр. дело № 46611/2014 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху изброените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2019 г., до окончателното издължаване, както и обезщетение за забава върху изброените суми за периода от 15.03.2017 г. до 19.12.2019 г. в размер съответно на 106,89 лева, 36,19 лева 13,35 лева и 133,25 лева. В исковата молба са изложени твърдения, , че с Решение № 18-14110/14.10.2015 г. по гр. дело № 46611/2014 г. по описа на Софийски районен 2 съд ищецът бил осъден да заплати и на 18.11.2015 г. превел по банков път на „Дженерали застраховане” АД първите четири от гореизброените суми, с което на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) встъпил в правата на удовлетвореното увредено лице срещу застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач в лицето на ответника, който причинил вредите при управление на моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над допустимата по закон норма от 1,2 на хиляда. Въпреки връчената му на 27.02.2017 г. покана, същият не предприел доброволни погасителни престации в предоставения му за целта 15-дневен срок, поради което според ищцовото дружество дължи и мораторно обезщетение в размер на законната лихва за периода от 15.03.2017 г. до 19.12.2019 г., както и от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното издължаване.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове. Възразил е, че претендираните вземания са погасени по давност, както и че не следва да отговаря за недобросъвестното поведение на ищеца, изразяващо се в закъснялото удовлетворяване на претенцията на „Дженерали застраховане” АД.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел за установено въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е сключил с ответника застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, че в срока на застрахователното покритие се е осъществило застрахователно събитие, покрит риск по договора, че виновен за събитието е застрахованият при ищеца водач, който е управлявал МПС след употреба на алкохол над законово разрешената, както и че ищецът е възстановил на застрахователя на пострадалия изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“. Въз основа на горното съдът е направил извод, че в правната сфера на ищцовото дружество е възникнало регресно вземане по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) към ответника за сумата от 381 лева. Приел е, че вземането е станало изискуемо от момента, в който е бил нареден превода по сметка на „Дженерали застраховане” АД на 18.11.2015 г., както и че оттогава съобразно правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД е започнала да тече петгодишната погасителна давност за него. Възражението на ответника за изтекла погасителна давност не е възприето от съда по съображение, че от посочената дата до датата на завеждане на иска – 20.12.2019 г., същата не е изтекла. Първоинстанционният съд е уважил акцесорната претенция за обезщетение за забава върху главницата в размер на 106,89 лв. за периода 15.03.2017 г. – 19.12.2019 г., приемайки, че ответникът е изпаднал в забава на 15.03.2017 г. – деня, следващ този на изтичане на 15-дневния срок за доброволно изпълнение, който му е бил предоставен с връчена му от ищеца регресна покана. Изложил е съображения, че платените от ищеца на „Дженерали застраховане” АД лихви и разноски по гр. дело № 46611/2014 г. по описа на Софийски районен съд не попадат в обхвата на отговорността по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), поради 3 което е отхвърлил в цялост исковете на ищеца за тяхното присъждане, ведно с акцесорните такива за мораторна обезвреда. В отхвърлителната част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. С подадената бланкетна въззивната жалба ответникът не е изложил каквито и да било доводи за неправилност на решението.

Същевременно с това не е налице някое от изключенията, при които въззивният съд при проверка правилността на първоинстанционното решение да не е ограничен от посоченото в жалбата – не се констатира допуснато нарушение на императивни материалноправни правила, които съдът е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, както и не се касае за хипотеза, при която съдът следи служебно за интереса на някоя от страните. При това положение първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно, без да бъдат разглеждани по същество въпросите относно дължимостта на процесното регресно вземане на ищеца към ответника, както и на произтичащото от него акцесорно вземане за обезщетение за забава, съответно без да бъдат излагани мотиви в тази връзка.

По така изложените съображения съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна, поради което първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да се потвърди.

При този изход на спора в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в производството пред въззивната инстанция, за които са представени надлежни доказателства. С представения списък на разноските по чл. 80 ГПК същото е претендирало заплащането на сумата от 150 лв. – възнаграждение за особен представител за производството пред въззивната инстанция, както и сумата от 387,07 лв. – адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

Доколкото обаче въззиваемото дружество не е представило доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, разноски за него не следва да му бъдат присъждани. Тъй като жалбоподателят, представляван от особен представител, не е заплатил държавна такса за образуване на въззивното производство, на основание чл. 77 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив сумата от 50 лв.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260085 от 29.12.2021 г., постановено по гр. дело № 54 по описа на РС – Първомай за 2020 г., в частта, с която А.Н. Д., ЕГН: **********, е осъден да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: 121718407, сумата от 381 лева, представляваща част от възстановено от ищеца на „Дженерали Застраховане” АД застрахователно обезщетение от 2385 лева, изплатено от последното на лицето Г. Н. Н., ЕГН:

**********, по Договор за застраховка „Каско“ на лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. № ***, сключен със застрахователна полица № *** г., за претърпени имуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.09.2009 г. в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ по вина на ответника А.Н. Д., ЕГН: **********, при управление от него с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма на лек автомобил марка и модел „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, при покритие на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен със Застрахователна полица № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2019 г., до окончателното издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., сумата от 106,89 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.03.2017 г. до 19.12.2019 г., както и сумата от 348,37 лв. – разноски за производството съразмерно на уважената част от исковете.