Решение № 3116 от 15.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3116 гр. София, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА С.А при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА С.А Административно наказателно дело № 20241110206114 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на С. С. Ф., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 24-4332-006380/26.03.2024 г., издадено от Началник група в ОПП, СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление като необосновани и незаконосъобразно

Наказващият орган - Началник група в отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. С писмени бележки, депозирани от юрк. В.ева, се прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Изтъква се, че не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че от събраните в съдебното следствие доказателства е доказано извършването на нарушението.

Претендира с е юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за 1 прекомерност в случай на претендирано адвокатско такова.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от легитимирано лице и при спазване на срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН .

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.01.2023 г.,. около 04:15 часа жалбоподателят С. С. Ф. с ЕГН ********** управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с per. № ** в град София в ж.к.

„Студентски град“, по бул. „Акад. Борис С.“ с посока на движение от бул. „8-ми декември“ към ул. „Йордан Йосифов“. Жалбоподателят се пристроил като спрял втори ред в редицата на паркиралите автомобили по булеварда, което привлякло вниманието на полицейските служители при ОПП-СДВР- В. Д. и Н.й Л., които спрели служебния си автомобил след този на жалбоподателя . Последният слязъл от автомобила си и си закупил закуска, след което се завърнал при превозното средство. Полицейските служители му обяснили, че е паркирал неправилно, при което жалбоподателят отвърнал, че е спрял автомобила си само за минута, след което се качил в него и го паркирал на освободило се място.

Предвид външните признаци на употреба на алкохол от водача свидетелите В. Д. и Н.й Л. предприели действия за извършване на проверка на жалбоподателя с техническо средство за употреба на алкохол.

С. Ф. отказал да бъде тестван за употреба на алкохол. Свидетелите Д. и Л. тествали Ф. за употреба на наркотични вещества, като пробата дала положителен резултат за употребено наркотично вещество - кокаин. Ф. бил тестван с техническо средство DRUG TEST 5000, с инвентарен номер ARLK0001, проба № 315, извършен в 04:33 часа на 15.01.2023 г. В тази връзка, на С.

Ф. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, серия GA, с № 845892/15.01.2023 г. за допуснато административно нарушение на чл.

5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП.

На С. Ф. бил издаден талон за медицинско изследване № 113581, връчен му в 05:00 часа на 15.01.2023 г., с указание да се яви във ВМА до 40 минути от връчването.

Жалбоподателят бил транспортиран до „Военномедицинска академия гр. София“, където в 05:40 часа доброволно дал кръв и урина за изследване. В тази връзка Ф. бил прегледан и бил изготвен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в който било отразено, че при прегледа същият бил с ясно съзнание и адекватно поведение.

По реда на чл. 212, ал. 2 НПК било образувано досъдебно производство № ЗМ 90/2023 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. преписка № 2

2380/2023 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343б ал. 3 НК.

Видно от заключението на изготвената химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза с p e r . № И-6002 от 27.06.2023 г., в предоставените за изследване проби от кръв на С. С. Ф. не се установило наличие на наркотични вещества или техни аналози. В предоставена кръвна проба се установило наличие на алкохол (етанол) в концентрация 0,96 ± 0,012 g / L . В извършените изследвания на предоставената проба урина се установило наличие на алкохол в концентрация 1,5 g / L и присъствие на наркотично вещество кокаин.

Въз основа на резултатите от изготвената химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза с per. № И-6002 от 27.06.2023 прокурор от СРП прекратил наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 90/2023 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. преписка № 2380/2023 г. по описа на СРП, тъй като деянието не съставлява престъпление, и изпратил препис от постановлението на ОПП СДВР за преценка за наличието на основания за ангажиране административнонаказателната отговорност на въззивника за осъществен състав на административно нарушение.

Н а 26.03.2024г. било издадено атакуваното наказателно постановление № 24-4332-006380/26.03.2024 г., от Началник група в ОПП, СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 2 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни показанията на свидетелите В. Д. и Н.й Л., както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК –талон за изследване , протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с per. № И-6002 от 27.06.2023г., справка – картон на водача и другите писмени материали по преписката.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите В. Д. и Н.й Л., които са еднопосочни, последователни и кореспондират на писмените доказателства като установяват мястото на извършване на проверката на жалбоподателя, причините за извършването й, както и обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявал превозното средство.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до 3 следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено в законоустановения срок от материално компетентен орган и има съдържанието, предвидено в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Детайлно и подробно са посочени всички съставомерни признаци от състава на нарушението, обстоятелствата по извършването му, с посочване на време и място, както и е посочена нарушената материалноправна разпоредба.

При тези съображения съдът намери, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на въззивника и да налагат отмяна на НП на това основание.

Съдът намери за несъмнено доказано и извършването от страна на жалбоподателя на нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, която забранява водачите на ППС да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда.

Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда з а установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема показанията на техническото средство или теста; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В случая по отношение на въззивника е извършено медицинско и химическо лабораторно изследване- изготвена е съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза с per. № И-6002 от 27.06.2023, при което е установена концентрация на алкохол в кръвта от 0,96 промила.

Предвид гореизложеното съдът намери, че се установи с категоричност, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

4

За нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е достатъчно да се установи концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0, 5 на хиляда, като е ирелевантно кога водачът е приемал алкохол, както и дали е бил повлиян от приетия алкохол. Достатъчно е да се установи факта на управление на моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, надвишаваща 0, 5 на хиляда.

От субективна страна нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните му последици. Следва да се посочи, че за съставомерността на деянието не е необходимо деецът да съзнава точната концентрация на алкохол в кръвта си. Достатъчно е да съзнава количеството изпит алкохол (в същия смисъл и Решение № 145 от 24.04.2023 г. по н. д. № 116/2023 г., І Н. О. на ВКС). В случая видно от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, въззивникът е съобщил за прием на твърд алкохол вечерта преди проверката

Не са налице основанията за приложението на чл. 28 ЗАНН. Не може да се приеме, че обществената опасност на нарушението е по-ниска, сравнена с обществената опасност на други нарушения от същия вид. Не се установяват, а и не се твърдят, никакви смекчаващи отговорността обстоятелства и на следващо място - концентрацията на алкохол е в горните граници на предвидената, за да съставлява деянието административно нарушение, а не престъпление по чл. 343б ал. 1 НК. Касае се за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,96 на хиляда в населено място, осъществено в тънмата част на деня, което е поставило в опасност живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението. При преценката, че обществената опасност на конкретното нарушение не е по-ниска, следва да се имат предвид и зачестилите случаи на пътнотранспортни произшествия именно в резултат на употреба на алкохол от страна на водачите на пътните превозни средства.

Наказващият орган правилно е приложил и санкционната разпоредба н а чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП , като е наложил на жалбоподателя кумулативно предвидените административни наказания "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС" в абсолютно определените в санкционната разпоредба 5 размери - "глоба" в размер на 1000, 00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца. При тези мотиви съдът намери, че жалбата не е основателна и наказателното постановление следва да се потвърди.

При този изход на производството на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН право на присъждане на разноски има наказващият орган. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че процесуалното представителство на наказващия орган се е изразило единствено в депозиране на писмени бележки, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна за процесуално представителство следва да е минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът РЕШИ: