Решение № 170 от 18.03.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Благоевград, 18.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20221210201007 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 63 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Д. З. от гр.Б , против НП№22-1116001156/01.06.2022г., издадено от Началника на Група към ОДМВРБлагоевград, с-р“ПП“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер общо на 4000 лв. и кумулативно с това му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от общо 48 месеца, във връзка с вменени му нарушения с правна квалификация по чл.174, ал.3 от ЗДвП. С НП е постановено също и отнемането на 24 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба №Із-2539 на МВР.

С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушения и се иска неговата отмяна .

Административно-наказващият орган-Началника на група при ОДМВРБлагоевград, сектор „Пътна полиция“ и заинтересованата страна във връзка с нормата на чл.63д от ЗАНН, а именно ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна 1 полиция“, надлежно призовани, не ангажират в съдебното заседание представител и становище по делото.

РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално допустима./НП е връчено лично на жалбоподателя на 17.06.2022г. и в законният срок срещу него е подадена разглежданата в делото жалба, а именно на 22.06.2022г.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. Аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи, ч е на 20.05.2022г. , 11.10 часа , жалбоподателят е спрян за проверка от органите на реда, а именно св.Г. И. и св. Н. С. /двамата полицейски служители на ОДМВР-Б /. Спирането на жалбоподателя е станало, докато той е управлявал лек автомобил с марка „А “ с рег.№ и се е движел с него в Б , по ул.“В Ч “, в посока на движение към ул.“М “. В хода на проверката, възникнало съмнение за употребен алкохол от страна на водача, поради което свидетелите И. и С. извикали колегата си св.Ш. /младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ /, за да тества З. за употреба на алкохол и наркотични вещества. След като пристигнал на място и св.Ш. поканил в присъствието на свидетелите И. и С. жалбоподателя да му бъде направен тест за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ и фабричен №0193, както и да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство Дрегър дръг тест 5000 с № ARJM 0036, но З. отказал такова тестване. Заради този му отказ св.Ш. издал на жаблоподателя талон за медицинско изследване с №0061039. Видно от съдържанието на този талон, приложен и по делото /л.15/, жалбоподателят е следвало да отиде до 45 минути от връчването на талона, в СПО-Благоевград, за медицинско изследване и взимане на негова биологична проба за химическо лабораторно изследване . Талона се установява, че е връчен на З. на 20.05.2022г. в 12.15 2 часа. В талона е посочено също, че на жалбоподателя се предоставя възможност да избере дали да бъде изследван за употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо или химикотоксикологично изследване, като негов избор от тези алтернативи не е отразен. В талона изрично е посочено също така, че се издава на жалбоподателя, защото той отказва проверка за алкохол и наркотични вещества. Отказа на жалбоподателя за тестването му във връзка с употреба на алкохол и отказа му за тестване във връзка с употреба на наркотични вещества или техни аналози, са квалифицирани от св.Ш. като две отделни нарушения с идентична правна квалификация по чл.174, ал.3 от ЗДвП и за тях св.Ш. е издал на З. АУАН №1571030 , серия GA, в присъствието на свидетелите И. и С.. АУАН е връчен лично на жалбоподателя на датата на съставяното му и подписан от него без възражения.

Между страните не е спорно, че в предоставеният му срок по талона за предоставяне на биологична проба /кръв и урина/ за изследване в СПОБлаговеград , жалбоподателят З. не е предоставил такива.

Във връзка с извършената проверка и констатирано поведение на водача З., на 20.05.2022г., спрямо него са издадени Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка №172 и респ. №173 на К И , като младши автоконтрольор при санкционният орган, с които на основание чл.

174, ал.3, рпедл.1 и 2 от ЗДвП, е разпоредено временно отнемане на СУМПС до решаване на върпоса с отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Въз основа на АУАН, на 01.06.2022г., Началник Група при ОДМВРБлагоевград, с-р „ПП“, е издал атакуваното НП №22-1116-001156, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 2000лв. и кумулативно с това му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 24 месеца, за нарушения , описано с това Постановление както следва:

“1.Отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и взимане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му.“

3

„ 2. Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества и техни аналози.“ С НП е постановено също и отнемането на 24 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба№Із-2539 на МВР. НП е връчено на жалбоподателя лично и срещу подпис на 17.06.2022г.

При разпита на свидетелите И. и С., двамата потвърждават, че именно те са възприели жалбоподателят да управлява посоченото в акта МПС, заради което го и спрели за извършване на проверка. Св.И. твърди, че водача създал в тях съмнение за употреба на алкохол, заради което на място и за тестването му за употреба на алкохол бил извикан св.Ш., в качеството му на младши автоконтрольор при санкционният орган. Св.Ш. поканил жалбоподателя да му бъде направен тест с технически средства за употреба на алкохол и наркотични вещества, но в присъствието на тримата свидетели З. отказал такова тестване. Свидетелите потвърждават също, че на място заради този отказ на водача за тестването му, бил съставен АУАН , който му бил връчен лично. На жалбоподателя бил издаден и талон за предоставяне на кръв за изследване за употреба на алкохол и наркотични вещества, която проба следвало да се предостави отЗ. в посочени времеви лимит . Св.Ш. твърди, че жалбоподателят не предоставил такава кръвна проба за изследване.

Със Заповед №244з-835/14.03.2022г. на Директора на ОДМВР – Благоевград, на длъжностните лица в дирекцията „младши автоконтрольори“ са делегирани правомощия за констатиране на административни нарушения и издаване на АУАН по контрол на пътното движение.

От приложената справка на С-р „ПП“ за нарушител/водач, е видно, че жалбоподателя е санкциониран двукратно за нарушения по ЗДвП преди датата на проверката.

Изложената фактическа обстановка се извежда от цитираните гласни и писмени доказателства , събрани в хода на процеса.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното НП незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушения по чл.174, 4 ал.3 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен за това орган / в тази насока на съда е вече служебно известна от аналогични други дела, издадената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на МВР за делегирани правомощия на Н-к сектор „Пътна полиция“ при всяко ОДМВР за издаване на НП за налагане на наказания при нарушения по ЗДвП/.

При издаването на НП и АУАН са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В двата акта се съдържат основни реквизити по чл. 42 от ЗАНН / за АУАН/ и респ. по чл.57 от ЗАНН / за НП/, а именно: дата и място на съставянето им, дата и място на извършена проверка за твърдените нарушения, правна квалификация на нарушенията и доказателства за тяхното установяване. Наред с това обаче съдът констатира, че при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е налице фактическа и правна неяснота относно изпълнителното деяние, вида и броя на вменяваните нарушения на жалбоподателя в този казус , на които е направена идентична правна квалификация по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, в одач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2000 лв. Следователно, законодателят е въвел две различни основни алтернативни хипотези на изпълнително деяние за нарушение като процесното на водач на МПС, а именно: при отказ от негова страна за тестване относно установяване употреба на алкохол и съответно при отказ от негова страна за тестване за употреба на наркотични вещества и техни аналози. От своя страна всяка от тези две алтернативи на нарушение 5 по чл.174, ал.3 от ЗДвП, има няколко различни подалтернативи и форми на изпълнително деяние за реализиране, а именно: отказа за тестване употреба на алкохол от страна на водача, може да бъде отказ за тестване с техническо средство или неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор, и л и неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта /т.е. с 3 форми на изпълнително деяние и респ. на такъв отказ/, а отказа за тестване на водач относно употреба на накротични вещества и техни аналози може да се реализира чрез: отказ за тестване с техническо средство и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози /т.е. с 2 различни форми на изпълнително деяние за такъв отказ / . Наред с т о в а , когато е налице едновременно отказ за тестване на водач за употребла на алкохол и за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство /първата форма на изпълнително деяние за двата отказа/, законодателят приема този отказ като едно единствено административно нарушение, а не като две отделни такива и за тва е ползван по между им съюза «и», а не само «или», както неправилно и незаконосъборазно е приел в описанието на вменяваните нарушения санкционният орган. По аргумент от противното на чл.18 от ЗАНН, за това едно нарушение/ отказ за тестване на водач с техническо средство и за употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества и техни аналози/, санкционният орган следва да отмери само едно административно наказание за дееца, а не две различни такива, както е сторил с обжалваният акт в настоящият казус .