Определение № 1057 от 07.11.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1304/2023
- Вид
- Определение № 1057
- Подписан
- 07.11.2023
- В сила
- 07.11.2023
- Състав
- Камен Иванов, Владимир Астарджиев, Виолета Магдалинчева
Цитирани разпоредби
- чл.152, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.70 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.440, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1057 гр. София, 07.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Камен Иванов
Членове:
Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601304 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.
С определение от 19.10.2023г. по НЧД №5186/2023г. по описа на СГС, НО, 6 състав съдът е оставил без уважение искането на лишения от свобода О. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по НОХД №14231/2021г. по описа на СРС, НО, 13 състав с присъда от 13.12.2021г., в сила от 30.12.2021г.
Срещу определението на градския съд в законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения О. А. чрез служебния защитник - адв.К. С., с която се иска отмяна на определението на първата инстанция и уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Излагат се доводи за наличието на всички предпоставки за освобождаване на осъдения О. А., като се сочи, че неговите проблеми във взаимоотношенията произтичат от незнаенето на български език.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено поради следните съображения:
1
Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440, ал.1 НПК.
В мотивите си първоинстанционният съд е направил разбор на предпоставките по чл.70 НК и по чл.439а НПК, като изводът на съда за липсата на възможност да се приложи института на условното предсрочно освобождаване спрямо осъдения О. А. е правилен и законосъобразен.
В изпълнение на правомощията си по чл.345 НПК, при направен собствен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд намира, че формално осъденият О. А. е придобил право по чл.70, ал.1, т.1 НК да бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за престъпление, което не представлява опасен рецидив.
В същото време поведението на лишения от свобода в затвора не се отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и О. А. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Напротив - сравнително краткият престой на осъденото лице в мястото за изтърпяване на наказанието е довел до налагане на редица дисциплинарни наказания, преместване от затворническо общежитие в затвор и увеличаване на риска от рецидив от среден (72 точки) на висок (81 точки).
Жалбоподателят О. А. е бил осъден за извършено престъпление по чл.152, ал.1, т.2 НК на три години лишаване от свобода по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК след извършване на редукцията по чл.58а, ал.1 НК. Определен е първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Зачетено е задържането под стража на осъденото лице до влизане в сила на присъдата.
Към датата на съдебното заседание на първата инстанция 2 19.10.2023г. са били изтърпени фактически две години, четири месеца и осемнадесет дни, от работа - осем дни, а остатъкът за изтърпяване е бил седем месеца и четири дни.
Осъденият О. А. е имал несъобразено с изискванията на ЗИНЗС и на ППЗИНЗС поведение по време на престоя си в ареста и в затвора, като още на 09.09.2021г. му е било наложено дисциплинарно наказание по време на предварителното задържане. след това последователно е бил наказван на 26.01.2022г., на 01.11.2022г., на 17.01.2023г. и на 07.02.2023г., което е наложило с Определение от 28.02.2023г. на СГС, НО, 15 състав по НЧД №1239/2023г. осъденият О. А. да бъде преместен от ЗО „Казичене“ в ЗатвораСофия. Независимо от преместването са последвали още две дисциплинарни наказания за осъденото лице - на 06.07.2023г. и на 08.08.2023г.
Направена е и нова оценка на риска от рецидив, като от първоначалните средни стойности - 72 точки, този риск при О. А. е повишен на 81 точки - високи стойности.
Осъденото лице е работило съвсем кратко време през престоя си в пенитенциарните заведения, като не се включва по никакъв начин в организираните културни, спортни и други мероприятия, което се дължи на езиковата бариера и на конфликтните му и високомерни отношения с останалите лишени от свобода.
Налице са редица дефицитни зони, в които корекционният процес трябва да продължи до пълното изтърпяване на наложеното наказание.
Според настоящия съдебен състав тези факти са достатъчни, за да се приеме, че не следва да се прилага институтът на условното предсрочно освобождаване.
Този институт предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал и доказал поправянето си в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил достатъчно активни и продължителни усилия в тази насока, тъй като условното предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип, че наложените наказания трябва да се изтърпят напълно, за да се постигнат целите на наказателната репресия, установени в закона.
3
Съществуват достатъчно категорични доказателства, че осъденият О. А. не се е поправил и не се е превъзпитал при настоящия си престой в Затвора-София, което не позволява да се приложи спрямо него институтът на условното предсрочно освобождаване.
С оглед изложените съображения определението на СГС трябва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него се явява неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2 НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 19.10.2023г.‚ постановено по НЧД №5186/2023г. по описа на СГС, НО, 6 състав, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода О. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по НОХД №14231/2021г. по описа на СРС, НО, 13 състав с присъда от 13.12.2021г., в сила от 30.12.2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на осъденото лице, на неговия служебен защитник и на ръководството на Затвора-гр.София.
Определението да бъде преведено на арабски език и да бъде изпратено на осъдения след превода.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4