Определение № 263 от 17.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. Варна, 17.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20263001000171 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК във връзка с чл.407 от ГПК образувано по частна жалба на „Юробанк България“ АД със седалище гр.София срещу разпореждане № 1942 от 31.03.2026г. по търг.дело № 582/22г. по описа на Варненски ОС, с което молбата на банката за издаване на изпълнителен лист за сумата 11 832.12 евро /23 141.62лв./, представляваща непогасена главница по договор за банков кредит № HL73601 от 24.11.2015г. е оставена без уважение.

Твърди, че постановеното разпореждане е неправилно поради необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд не е преценил цялата фактическа обстановка по делото.

Излага, че първоначално издаденият в производството по чл.417 от ГПК изпълнителен лист за вземането по процесния договор за кредит е обезсилен с определение № 3589 от 29.09.2022г. по ч.гр.дело № 1988/22г. по описа на ВОС, но самата заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.дело № 6435/22г. по описа на ВРС не е обезсилена. Твърди, че заповедта за изпълнение съгласно изричната разпоредба на чл.413 ал.1 от ГПК не може да бъде обжалвана от страните, освен в частта и за разноските. Поради което и заповедта за изпълнение запазва качеството си на съдебно изпълнително основание. От значение в случая са последващите процесуални действия на страните – дали 1 длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК и дали заявителят ще предяви установителен иск по чл.422 от ГПК. Сочи, че в процесния случай от страна на длъжниците има подадено възражение и в срок от банката – кредитор е заведен установителният иск по чл.422 от ГПК, по който има влязло в сила съдебно решение. Поради което и твърди, че искането за издаване на изпълнителен лист за сумата, приета за установено съгласно влязлото в сила решение по установителния иск следва да бъде уважено. След провеждане на исковото производство новият изпълнителен лист се издава въз основа на заповедта за изпълнение, чиято изпълнителна сила е стабилизирана и ограничена от влязлото в сила решение по установителния иск.

Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице годно изпълнително основание, въз основа на което да се издаде изпълнителен лист в частта за сумата, за която има установителен диспозитив, съгласно влязло в сила решение по установителния иск.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото със задължителни указания да бъде уважена молбата на банката за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение.

Тъй като се обжалва отказ за издаване на изпълнителен лист размяна на книжа не е извършвана.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.407 ал.1 от ГПК и е допустима.

Въззивният съд намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производството по търг.дело № 582/22г. е по предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск след заповедно производство в хипотеза на чл.415 ал.1 т.1 от ГПК от „Юробанк България“ АД срещу М.Л.С. и П.С.Х., с който да се приеме за установено в отношенията между страните съществуването на вземания на банката по договор за банков кредит № HL73601 от 24.11.2015г. за които вземания по ч.гр.дело № 6435/22г. по описа на ВРС е издадена заповед № 3182 от 23.05.2022г. за изпълнение на парично задължени въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Производството по делото е приключило с влязло в сила решение, с което е уважен установителният иск за част от главницата в размер на сумата от 23 141.62лв., представляваща подлежаща на връщане чиста стойност на кредита поради 2 нищожност на договор HL 40457 от 04.08.2008г. за кредит за покупка на недвижим имот и последващия го договор за банков кредит HL 73601 от 24.11.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума.

След издаване на заповедта за незабавно изпълнение в производство по реда на чл.419 от ГПК с определение № 3589 от 28.09.2022г. по ч.търг.дело № 1988/22г. по описа на ВОС е отменено разпореждането от 23.05.2022г., в частта, в която е постановено незабавно изпълнение на Заповед № 3182 от 23.05.2022г., издадена по ч.гр.дело № 6435/22г. по описа на ВРС и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист е обезсилен.

На основание чл.416 ал.2 от ГПК при предявен иск за установяване на вземането заповедта за изпълнение влиза в сила след влизането в сила на съдебното решение за установяване на вземането, като постановилият го съд издава изпълнителен лист за същото.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че с влизане в сила на решението по търг.дело № 582/22г. по отношение на уважената част от иска, с която е прието за установено съществуване на вземане на банката, предмет на вече издадена по ч.гр.дело № 6435/22г. по описа на ВРС заповед за изпълнение, заповедта за изпълнение за тези суми е влязла в сила и представлява годно изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист съобразно чл.404 т.1 от ГПК. На основание чл.416 ал.2 от ГПК, след изменението в сила от 01.07.2025г., компетентен за издаване на изпълнителния лист по стабилизирана заповед за изпълнение е съдът, постановил решението по установителния иск. В случая – окръжният съд.

Приетото от възззивния съд в производството по в.търг.дело № 440/24г., че уважената част от иска представлява подлежаща на връщане чиста стойност на кредита поради нищожност на договора, не представлява ново или различно основание от претендираното от ищеца с искането за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл е и посочена във въззивното решение постоянна практика на касационния съд.

Предвид на това и искането за издаване на изпълнителен лист е основателно и следва да бъде уважено, съобразно диспозитива на решение № 100 от 14.04.2025г. по в.търг.дело № 440/24г. и в евро с оглед принципа за автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл.11 ал.2 от ЗВЕРБ. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено.

3

На основание чл.81 от ГПК, направеното искане и изхода на спора в полза на банката следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на сумата 6.52 евро, представляващи държавна такса.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА разпореждане № 1942 от 31.03.2026 г. по търг.дело № 582/22г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение, с което е оставена без уважение молбата на „Юробанк България“ АД за издаване на изпълнителен лист и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в полза на „Юробанк

България“ АД със седалище гр.София срещу М.Л.С. и П.С.Х., и двамата от гр.***** за сумата 11 832.12 евро /23 141.62лв./, представляваща подлежаща на връщане чиста стойност на кредита поради нищожност на договор HL 40457 от 04.08.2008г. за кредит за покупка на недвижим имот и последващия го договор за банков кредит HL 73601 от 24.11.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени с влязла в сила Заповед № 3182 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и влязло в сила решение по предявен от кредитора срещу длъжниците установителен иск по чл.422 от ГПК по търг.дело № 582/22г. по описа на ВОС.

След връщане на делото на първоинстанциония съд да се издаде разпореденият изпълнителен лист в полза на „Юробанк България“ АД.

ОСЪЖДА М.Л.С., ЕГН ********** и П.С.Х., ЕГН **********, и двамата от гр.************************************* да заплатят на „Юробанк България“ сумата 6.52 евро /шест евро и петдесет и два евроцента/, представляващи направени в производството по чл.407 от ГПК разноски – държавна такса.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5