Решение № 291 от 11.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330200732 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 24-0273-000572/08.10.2024 г., издадено от Началника на РУ Хисар при ОД на МВР-Пловдив , с което А. К. Х., ЕГН:

**********, е санкциониран с глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец - за нарушение на чл. 103 ЗДвП и глоба в размер на 50 лева – за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, А. К. Х., обжалва цитираното НП и претендира за неговата отмяна на НП.

Въззиваемата страна, Началника на РУ Хисар при ОД на МВР-Пловдив, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

От фактическа страна се установява следното:

На 17.09.2024 г., в 14.50 ч. служители от РУ Хисар, сред които и актосъставителят – свид. С. И., се намирали в с. Паничери, където извършвали проверки по ЗДвП, когато покрай тях преминал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № Е9733АХ, който не се подчинил на подадения му знак със СТОП палка. Водачът на автомобила продължил по пътя си в посока с. Старо 1

Железаре. Веднага полицейските служители предприели преследване на водача, като достигайки до с. Старо Железаре успели да го спрат. При разговор с полицейските служители водачът на автомобила, установен като А.

К. Х., заявил, че вече е бил спиран скоро и изразил възмущението си от факта, че всеки ден го спират за проверка. В хода на извършената проверка било установено, че водачът не е представил и автомобила си за технически преглед. За така констатираните нарушения, срещу жалбоподателя Х. бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено обжалваното НП, с което същият бил санкциониран с глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец - за нарушение на чл. 103 ЗДвП и глоба в размер на 50 лева – за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства – АУАН, както и от показанията на разпитания като свидетел актосъставител, който е потвърдил изцяло отразените от него в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите се явяват неопровергани от събраните по делото доказателства.

Горната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Видно от жалбата, със същата се изразява несъгласие с факта, че в кратък период от време жалбоподателят е бил обект на поредица от проверки, като при всяка проверка се констатирали нарушения, за които се съставяли АУАН, респ. НП. В тази връзка се претендира за отмяна на всички издадени срещу жалбоподателя НП, вкл. и процесното.

Съгласно нормата на чл. 103 ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая се установява по несъмнен начин, че на процесните дата и място при подаден сигнал със СТОП палка от страна на полицейските служители, жалбоподателят не е спрял, като е бил спрян принудително след 2 преследване. Няма съмнение и че водачът е възприел подаденият му знак, доколкото пред полицейския служител същият е признал това, посочвайки като причина обстоятелството, че вече е бил спиран скоро за проверка. Ето защо съдът намира, че в случая нарушението се явява доказано по несъмнен начин. Отделно от това се установи, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС без същото да е било представено на задължителен годишен технически преглед. По този начин е осъществен съставът на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, според МПС подлежат на ежегодни технически проверки. Видно е при това положение, че и двете нарушения, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя се явяват доказани, като от страна на жалбоподателя нито се навеждат твърдения, нито се ангажират доказателства, които да мотивират обратен извод от вече възприетия. Фактът, че същият е бил спрян за проверка в един ден, не препятства възможността за проверяването му в последващ ден и съответно ангажирането на отговорността му отново, в случай че отново се констатира основание за това.

Съдът не намери и основание за ревизия на санкциите, определени за нарушенията, доколкото е видно, че същите са в минималния предвиден в закона размер.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав прие, че в случая правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на

НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито за ревизиране на размера на санкциите. Касае се за умишлени нарушения, чиято обществена опасност не е по-ниска от обичайните такива случаи.

В конкретния случай следва да се посочи, че се констатира противоречие в описателната част на НП досежно мястото (първо е посочено с. Паничери, а по-долу в гр. Хисаря), което обаче съдът не прие за съществено, доколкото мястото на нарушението е правилно посочено в началото на 3 мотивната част на НП, а и същото се потвърждава от показанията на разпитания свидетел. В жалбата също не се навеждат твърдения за неяноста относно мястото на нарушението, ето защо и съдът приема, че в случая се касае за техническа неточност, която не се е отразила на правото на защита.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна - да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, IV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0273-000572/08.10.2024 г., издадено от Началника на РУ Хисар при ОД на МВР-Пловдив , с което А. К. Х., ЕГН:

**********, е санкциониран с глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец - за нарушение на чл. 103 ЗДвП и глоба в размер на 50 лева – за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4