Решение № 16906 от 30.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16906 гр. София, 30.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110105064 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК

Производството е образувано по исковата молба с вх. № 60745/25.02.2026 г. о т С. Г. В., ЕГН **********, ****** срещу**********, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*********, представлявано от С.И.А., с която се предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № 47626/05.04.2021 г., сключен между „*******, ЕИК: ******** и С. Г. В., ЕГН **********

2. Евентуален - положителен установителен иск чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който да се прогласи нищожност - чл. 12, предвиждаща неустойка в размер на 103,41 лева (52.88 евро); клаузата установяваща размера на ГПР по договора.

3. осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който „*******, ЕИК: ******** да бъде осъден да заплати на С. Г. В., ЕГН ********** сумата от 2.56 евро (5 лева), представляваща частичен иск от вземане в общ размер от 59.21 евро (115,81 лева), представляваща общата стойност на недължимо заплатени по Договор за потребителски кредит № 1

47626/05.04.2021 г. към дружеството суми, при начална липса на правно основание по , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда (25.02.2026 г.) до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С пакета от допълнителни услуги и неустойка за непредставяне на обезпечение се нарушава размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-12 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговорената лихва, неустойка противоречи на добрите нрави и закона, на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД. Твърди, че не е предоставил обезпечение.

Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

На основание чл. 127, ал. 5 от ГПК посочва банкова сметка само адвокатско възнаграждение по следната банкова сметка: IBAN:

BG95FINV******.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Признава сключването на договора с параметрите, като изцяло оспорва твърдението договорът да е недействителен. Оспорва да е налице заобикаляне на закона и нарушение на чл.19 ЗПК. Оспорва твърденията на ищеца и че клаузата за неустойка противоречи на закона и добрите нрави. Твърди, че страните доброволно са се съгласили да сключен процесния договор.

Моли съда до отхвърли исковете. Претендира разноски. Прави искане по чл.238 ГПК.

Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли за неприсъствено решение.

Двете страни не се явяват в о.с.з. Само ответникът депозира писмена молба. Претендират разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба ищецът не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Определението по чл.140 ГПК е връчено на ищеца чрез неговия процесуален представител на 21.05.2026 г. (л.81 от делото).

Считано от 22.05.2026 г. процесуалният представител на ищеца е с лишени адвокатски права за срок от три месеца, който срок изтича на 22.08.2026 г. (л.83 от делото).

Ищецът не се явява в о.с.з., не е взел становище по ОИМ и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ответникът е направил искане по чл.238, ал.2 ГПК. Искането не следва да се уважи, тъй като искът не е 2 вероятно неоснователен, с оглед направените възражения и подкрепящите го доказателства. Не се налице предпоставките по чл.239, ал.1, т.2, пр.2 ГПК.

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение №18925/20.05.2026 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 73-78 от делото).

За да бъде уважен положителния установителен иск по чл.22 ЗПК, ищецът при условията на пълно и гласно доказване, следва да установи, следните обстоятелства:

1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, 2. наличието на съдържанието на оспорените клаузи с посоченото съдържание 3. да не е ясно как е сформиран ГПР и да не е посочен ГПР – чл.11, ал.1 т.9-11, чл.19, чл.10а ЗПК

4. съдържанието на договора да противоречи на императивна законова разпоредба (чл.10 , чл.10аЗПК и чл.19, ал.5 ЗПК) и/или на добрите нрави (чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД).

При условията на насрещно доказване за установителния иск, ответникът следва да установи

1. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.

По осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ищецът следва да установи плащането на процесната сума, а ответникът при условията на насрещно и главно доказване наличието на основание за получаване на сумата.

Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи и за действителност на договора с потребители.

С определението по чл.140 ГПК съдът е указал на страните, че с оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават. В издираното ТР са дадени указания, че съдът може служебно да следи за нищожността на договора, когато хората не отговаря на закона.

Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит № 47626/05.04.2021 г. при следните параметри: главница – 200 лева, срок за връщане на заема: първа вноска – 13.04.2021 г., последна вноска – 20.07.2021 г., ГПР – 42.18 %, ГЛП – 39.60 % Уговорено било, че сумата по кредита се заплаща на анюитетни вноски за срок от 15 седмици. Договорната лихва е в размер на 12.40 лева. Общата сума, която следва ищецът да върне е в размер на 212.40 лева.

3

Не е спорно, че договорът е следвало да бъде обезпечен чрез гаранция или поръчител в 14-дневен срок от сключване на договора, като поръчителят трябвало да има минимален осигурителен доход, през последните шест месеца в размер на 1500 лева на месец. Поръчителят не трябва да е поръчител на други лица, да няма необслужени кредити в последните 12 месеца преди процесния кредит.

Не е спорно, че страните са се договорили, че ако не се предостави обезпечение ще се начисли ще се начисли неустойка в размер на 104.04 лева, като се начислява към погасителния план и се плаща на месечни вноски заедно с другите вноски, съгласно чл.12, ал.4 от договора.

Не е спорно, че ищецът не е обезпечил заема и ответникът е начислил неустойка в размер на 104.04 лева, за което страните сключили споразумение за консолидиране на плащания. Общата сума, която ищецът трябва да върне по заема е в размер на 316.35 лева.

Не е спорно, че страните са сключили договор за пакет от допълнителни услуги, който включва Избягване на предсрочна изискуемост и Възможна промяна на погасителен план, които представляват споразумение за забавяне на плащането, отсрочване, разсрочване.

Не се спори, че по услугата Избягване на предсрочна изискуемост се дължи 10.00 лева за всеки 30 дневен период за вноска със забавено плащане, но не повече от 70.00 лева за целия договор на заема.

Не се спори, че по услугата Възможна промяна на погасителен план се дължи възнаграждение в размер на 1 % от стойността на предоставената главница еднократно, при промяна на датите на всички погасителни вноски с до 30 календарни дни.

Спорно остава между страните дали договорът е недействителен, на основание чл.11, ал.1 т.9-12 ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е включен таксата и неустойката.

Спорно остава дали клаузата за неустойка и такса е недействителна, тъй като тя не е включена в ГПР, представлява такса по чл.10а ЗПК и дали с нея ГПР надвишава размера на чл.19, ал.5 ЗПК.

Спорно остава дали договорът е недействителен по чл.22 ЗПК, както и дали клаузите за неустойка и такса не са нищожни, поради противоречие със закона и добрите нрави. Дали неустойката надхвърля обезпечителната и обезщетителна функция.

С определението по чл.140 ГПК съдът е указал на ищеца да представи доказателства за внесен депозит, като при неизпълнение на указанията съдът ще приложи чл.161 ГПК. Ищецът не е представител доказателства в указания срок. Назначаването на експертиза е необходимо с оглед установяване на какви компоненти са включени в ГПР, какви разходи са включени в него, както и какъв ще бъде ГПР, ако се включат процесните такси, неустойки и др.

Това по делото не е установено. Експертизата е необходима и с оглед установяване на факта каква сума ищецът е заплатил на ответника и установяване на чистата сума по кредита.

С оглед липсата на ангажиране на доказателства от страна на ищеца, то съдът следва да приложи чл.161 ГПК.

При това положение, съдът приема, че ищецът не е провел, при пълно и главно доказване, фактите и обстоятелствата, от които черпи права по спорното материално право. Доколкото не ги е доказал, то исковете следва да бъдет отхвърлени изцяло.

Доколко главният иск е отхвърлен, то следва да се отхвърли и 4 евентуалният.

По разноските

С оглед изхода от делото, ответникът има право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият претендира само адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро. (л.98 от делото) Ищецът не е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 204.52 евро.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените о т С. Г. В., ЕГН **********, ****** срещу ******, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: ***************, представлявано от С.И.А., обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № 47626/05.04.2021 г., сключен между „*******, ЕИК: ******** и С. Г. В., ЕГН **********.