Решение № 103 от 16.03.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Плевен , 16.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Асен И. Даскалов при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Н. БОЯДЖИЕВА като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Административно наказателно дело № 20204430201586 по описа за 2020 година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление №124/15.07.2020 г. на КМЕТ на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, на Ж. Т. П. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.428 от Закона за ветеринарномедицинската дейност - глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.177 ал.1 т.3 ЗВмД.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Изтъква, че се касае за място, което е неурбанизирана територия, а кучетата – негови животни-компаньони; изразява съмнение по какъв начин, от кого, с какво устройство е заснет снимковия материал, събран в хода на административнонаказателното производство; счита, че не е индивидуализирано ясно животното/животните за което/които се отнася съставения АУАН/издаденото НП, както и че не е ясно посочено мястото на нарушението и дали е била създадена пряка опасност за хора или животни;

1 изразява виждане, че приложимият в случая Закон не е ЗВмД, а Законът за защита на животните и че евентуално се касае за нарушение по чл.35 ал.1 или ал.2 ЗЗЖ, съответно – за приложение на административнонаказателна разпоредба по ЗЗЖ – чл.68 ал.1 ЗЗЖ, вместо – приетата в хода на административнонаказателното производство по ЗВмД. На тази основа счита НП за незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поради което, моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата. Допълнително изтъкват, че: АУАН не е съставен от служител и при условията на т.5 от представената по делото Заповед №556/22.04.2016г. на Кмета на ОБЩИНА ПЛЕВЕН; АУАН е съставен значително време след извършване на административното нарушение; нарушителят не е дал надлежни обяснения преди съставяне на АУАН, а едва след неговото съставяне; административнонаказващият орган не е изследвал дали са налице предпоставките по чл.28 ЗАНН. Наред с това изразяват съмнения във връзка с приложения по делото снимков и видео материал и считат, че същият е неубедителен. Пледират за отмяна на НП и за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 200 лева, във връзка с производството пред настоящата инстанция.

За ответната страна – ОБЩИНА ПЛЕВЕН – се явява съответен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита, че е проведено редовно административнонаказателно производство, както и че е издадено законосъобразно и правилно Наказателно постановление, което пледира да бъде потвърдено; отправя искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, в размер на 100 лева.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява до пустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 59и/11.06.2020г. от страна на Н. Б. Я. – * при ОБЩИНА ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите П. К. Ц. и И. М. М., както и нарушителя Ж. Т.

П.. Съставен е за това, че на 06.06.2020г. около 17:55 часа в гр. ПЛЕВЕН, землището, *** е пуснал кучета да се разхождат извън собствения му имот, без каишка и без намордник; отбелязано е, че свидетел на нарушението е г-н П.Ц. – нарушение по чл.177 т.3 ЗВмД. Нарушителят е направил възражения при съставяне на АУАН, като е отбелязал, че „ кучетата не се движат без 2 контрол“. Допълнителни възражения по реда, но не в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, са представени, като в същите П. е изтъкнал, че кучето на снимката е негово, казва се *** и е ваксинирано и обезпаразитено, за разлика от покойното куче на П.Ц. /с когото се намира в лоши отношения, тъй като след монтиране на видеонаблюдение, му е завеждал жалби по различни въпроси/; посочил е, че двете кучета, негова собственост – *** и ** не са агресивни; изтъкнал е, че в описаната в АУАН ситуация, кучето *** дори не е било само, а заедно със самия П., който ръсел тревата с раундъп.

Административнонаказващият орган изцяло възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка; не преценил като основателни направените от Ж.П. възражения. На тази основа издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Ж. Т. П. ЕГН:

********** е наложено административно наказание на основание чл.428 от Закона за ветеринарномедицинската дейност - глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.177 ал.1 т.3 ЗВмД.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.33 – 34, л.54 - 57 от делото, чл.472 ал.4 и 5 ЗВмД/. Не могат да бъдат възприети възраженията на жалбоподателя във връзка с редовното протичане на административнонаказателното производство.

Съобразно чл.472 ал.4 ЗВмД, право да съставят актове за нарушения по чл.428 /вр.чл. чл.177 ал.1 т.3/ ЗВмД имат *ите в общините, а видно от представените писмени доказателства /л.54 – 57 от делото/, актосъставителят Н.Я. притежава именно такова длъжностно качество. Неправилно, жалбоподателят и неговият защитник правят изводи в очертаната насока на основание т.5 от Заповед №556/22.04.2016г. на Кмета на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, където е посочено, че актосъставителят следва да е „специалист“ в съответната област, какъвто св.Я. не се явява в случая. Следва да бъде подчертано, че в тази част, Заповедта има вътрешноведомствен характер, не поражда права и задължения за граждани, а и не може да дерогира приложението на законова разпоредба - чл.472 ал.4 ЗВмД, която, както вече беше отбелязано, се явява надлежно спазена в процесния случай.

На следващо място, действително, в съставения АУАН и издаденото НП, при описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, не са посочени конкретни индивидуализиращи признаци относно животното/животните за което/които се отнася съставения АУАН/издаденото НП, а същите са родово определени като „кучета“. Съдът намира, че описанието на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, действително търпят критика, доколкото всяко нарушение следва да бъде словесно описано по ясен и разбираем начин. В случая обаче, макар и описанието на нарушенията, неговите обстоятелства, в т.ч. – мястото на нарушението, да не се отличават с максимална конкретика, все пак не са 3 допуснати съществени нарушения на чл.42 т.4, чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, защото във вида, в който са, е дадена необходимата възможност на нарушителя да разбере в какво е административно обвинен, въз основа на кои фактически положения, за да може да реализира правото си на защита: в синтезиран вид, твърди се извеждане от страна на нарушителя на кучета извън собствения му имот в местността **** в гр.ПЛЕВЕН, без каишка /т.е. повод/ и без намордник. От друга страна, при съобразяване на посочената като нарушена правна разпоредба /чл.177 ал.1 т.3, недостатъчно коректно посочена от актосъставителя като чл.177 т.3

ЗВмД и прецизирана от административнонаказващия орган впоследствие при условията на чл.53 ал.1 и ал.2 ЗАНН/, не се явява част от предмета на доказване въпроса дали с извеждането на животните е била създадена пряка опасност за хора или животни, поради което, отсъствието на съображения в тази насока, не може да съставлява нарушение на процесуалните правила нито при съставяне на АУАН, нито – при издаването на НП. По-нататък, АУАН е съставен пет дни след датата на твърдяното административно нарушение, следователно – при съобразяване на сроковете по чл.34 ал.1 ЗАНН, т.е. липсва нарушение на процесуалните правила и в тази връзка. Що се отнася до твърдението, че нарушителят не е дал надлежни обяснения преди съставяне на АУАН, а едва след неговото съставяне, това виждане не отговаря на истината – както беше отбелязано и по-горе, нарушителят се е ползвал от правото на възражения едновременно при съставяне на АУАН, а и след това, макар и извън срока по чл.44 а.1 ЗАНН, в които му е дадена възможност да развие собствена теза по случая. Неоснователно се изтъква и това, че административнонаказващият орган не е изследвал дали са налице предпоставките по чл.28 ЗАНН.

Действащата и към настоящия момент редакция на чл.28 ЗАНН не предвижда задължение за административнонаказващия орган да обоснове подробно тази своя преценка, още повече, че съдържанието на обжалваното Наказателно постановление разкрива задълбочен анализ на представените по случая доказателства, т.е. изложение на подробни мотиви във връзка с преценката, обуславяща налагане на административно наказание на основание чл.428 ЗВмД.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Н. Б. Я., И. М. М., П. К. Ц., обяснения на нарушителя Ж. Т. П., писмени доказателства, експертно заключение по съдебна видео-техническа експертиза, ведно с компакт-диск, съдържащ два снимкови файла и един видеофайл от охранителна система с видеонаблюдение /л.14 – 21, л.31 – 32, л.36, л.63 – 73, л.89 – 91 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите Я., М., Ц.. Същите са относително подробни, 4 взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Следва да бъде уточнено, че непосредствени впечатления за процесния случай има единствено свидетелят Ц., който при преглед на записите от охранителната система за видеонаблюдение, монтирана в ползван от негова страна недвижим имот в местността **** /вилен имот с **** според представената в делото жалба от страна на П.Ц., **** съобразно представени от същия служебна бележка/ забелязал, че кучетата на неговия съсед – Ж. Т. П., за пореден път са пуснати без повод и намордник, извън пределите на неговия недвижим имот. След като сезирал за случая органите на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, била извършена проверка, при която св.Ц. разказал за случая на свидетелите Я. и М., като им показал и снимки, и видеоматериал от охранителната си система. В този смисъл, за процесния случай – 06.06.2020г. около 17:55 часа, единствено св.Ц. има лични възприятия, а тези на свидетелите Я. и М. – са изградени върху представените материали и изнесени данни от страна на самия Ц., т.е. имат опосреден характер. Тази специфика на гласните доказателствени средства обаче не се отразява негативно върху тяхната достоверност. Това е така, защото от една страна, показанията и на тримата свидетели взаимно се потвърждават, не оставят съмнения за проявена недобросъвестност, явяват се логични и последователни. Наред с това, от друга страна, показанията на споменатите трима свидетели намират потвърждение и в други събрани по делото доказателствени източници:

Констативен протокол №177/28.05.2020г., от който се установява, че *ите Я. и М. са извършили проверка в местността БУЛИН ДОЛ, като още на 28.05.2020г. са установили, че Ж.П. стопанисва два броя кучета от каракачанска порода, които притежават необходимите документи, в т.ч.

– за поставени ваксини /в тази връзка по делото са представени в препис и книжа, индивидуализиращи кучетата *** и **, собственост на Ж.П., ведно с данни за извършени ваксинации/, като на П. е дадено разпореждане да не бъдат извеждани същите кучета извън имота на жалбоподателя, без повод и намордник, а при неспазване на нареждането – че ще бъде съставен АУАН; препис от Жалба от П.Ц., ведно със СМУ №163/2020г. на ДОЦ.Д-Р ***, от които се установява, че между Ц. и П., ползващи съседни имоти в местността БУЛИН ДОЛ /според представените Служебни бележки за собственост на недвижими имоти в местността **** – **** - за П./, е налице междуличностен конфликт, който наред с другото, касае и редовното пускане на кучетата на П. извън собствения му имот, при един от които случаи, Ц. твърди, че е бил ухапан; заключение по съдебна видео-техническа експертиза, от което се установява, че в паметта на предоставен за изследване мобилен телефон „****“, собственост на П. К. Ц., са налице два снимкови файла, на всеки от които е изобразено куче с вкопиран таймкод – 06.06.2020г., 17:56 часа, както и един видеофайл, на който се наблюдава куче, със същия 5 вкопиран таймкод – 06.06.2020г., 17:56 часа. Както снимките, така и видеофайла са презапис от оригинални файлове, създадени от охранителна система за видеонаблюдение без данни за манипулация, като за нуждите на делото са извлечени на компакт диск. Двете снимки и видеофайла бяха възпроизведени в открито съдебно заседание на 19.01.2021г., при което Съдът и страните имаха възможност да се уверят лично в констатациите на вещото лице /предадени нагледно и с експортирани изображения във фото-приложение/. На двата снимкови и един видеоматерал ясно се вижда четирикрако животно, видимо от биологичния вид куче, което е извън имот, без повод, без намордник и дори – без придружител в обхвата на полето, заснето от охранителната система. В тази връзка Съдът намира за неоснователни и базиращи се на неправилна интерпретация, възраженията на жалбоподателя и неговия защитник, че двата снимкови и единия видеофайл, изследвани от вещото лице, не се ползват с убедителност, както и изразените съмнения в начина на събирането на тези доказателствени материали. Следва да бъде напомнено, че записите, извършени от охранителни системи се разглеждат от трайната съдебна практика като веществени доказателства по смисъла на чл. 109 НПК, тъй като по същността си представляват предмет /електронен запис върху оптичен носител/, който може да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото. В тази насока са например Решение № 228 от 9.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 355/2014 г., I н. о., НК, Решение № 277 от 8.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 839/2012 г., I н. о., НК, Решение № 410 от 4.12.2013 г. на ВКС по к. д. № 1479/2013 г., НК, II н. о., Решение № 462 от 26.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1416/2012 г., I н. о., НК, Решение № 390 от 02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г., ІІ н.о., НК и много други. Следва да бъде подчертано, че във връзка с охранителната система, ползвана във вилния имот на П.Ц. /по същество, собственост на негов тъст – ****/, по делото са представени Приемопредавателен протокол от „***“ ЕООД, касаещ охранителна система с видеонаблюдение, т.е. дори от тази гледна точка, липсва основание изготвените посредством охранителната система снимков и видеоматериал, да бъдат разглеждани като недостоверни доказателства.