Решение № 82 от 15.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Стара Загора, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20245500500167 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на „Д.з.“ АД против постановление на ЧСИ Я.Г., с което е отказано да бъдат намалени приетите по изп.д. № 20238710400159 разноски за възнаграждение за адвокат.

Жалбоподателят твърди, че единственото, което процесуалният представител на взискателя е направил, е да подаде молба за образуване на изпълнителното дело с оглед разпоредбата на чл.426, ал.2 ГПК, според която взискателят посочва начина на изпълнение. Делото не се отличавало с никаква правна и фактическа сложност и единственото, които се дължало, бил хонорар за адвокат за изготвянето на молба за образуване на изпълнително дело, чийто размер бил прекомерен и не съответствал на правната и фактическа сложност на делото. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени постановлението за приетите по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Д. С. П., чрез пълномощника си адв. Ж. З., възразява срещу жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Твърденията на жалбоподателя, че като застраховател вземанията срещу него са гарантирано събираеми и то в кратък срок не кореспондирали с поведението му.

Изпълнителното дело било образувано по издаден изпълнителен лист от 13.11.2023 г. за присъдените разноски. Още в исковата си молба той бил посочил банкова сметка, по която ответникът е мажел да заплати дължимите суми. Ако той е искал да се освободи от заплащането на такси и разноски по изпълнителното дело, е имал възможност след влизане в сила на съдебното решение да заплати сумите. От това следвало, че липсата на активно 1 извънсъдебно плащане от страна на жалбоподателя, насочено към доброволно изпълнение, закономерно било довело до образуване на изпълнително дело, свързано с упълномощаване за образуването му и воденето му.

Жалбоподателят счита, че оплакването, че размерът на адвокатския хонорар е прекомерен с оглед на сложността на делото е неоснователно.

Заплатеното възнаграждение било за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване и водене на изпълнително дело. С измененията и допълненията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения били променени текстовете, касаещи размера на адвокатските възнаграждения при процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителни дела. Така за образуване на изпълнително дело се дължали 200 лв. Отделно било предвидено заплащане на адвокатски хонорар и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Затова счита, че платеният адвокатски хонорар се дължи с оглед на вида на упълномощаването. В случая заплатеният адвокатски хонорар бил сбор от хонорара по т.1 и т.2 на чл.10 от наредбата. Той бил платен още преди образуването на делото, когато не било известно какви изпълнителни действия ще се наложи да бъдат извършени, за да се удовлетвори взискателя. Заплатеното било за извършване на процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело до събирането на всички дължими суми по делото, без значение колко и какви изпълнително действия ще бъдат предприети. Твърди, че за организиране на адекватна защита по делото, адвокатът правил справки по изпълнителното дело; подала и молба за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, а съдебният изпълнител предприел принудителни действия, тъй като длъжникът не изплатил цялата дължима сума.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Я.Г., Рег.№ 871, с район на действие ОС – Стара Загора, в които се взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна, а разгледана по същество, същата е основателна.

Изпълнително дело № 20238710400159 е образувано по молба от 15.11.2023 г. на Д. С. П. чрез адвокат Ж. З., срещу „Д.з.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 13.11.2023 г., издаден по т.д. № 1270/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С подадената молба взискателят Д. С. П. е поискал образуване на изпълнително дело срещу длъжника; изпращане на покана за доброволно изпълнение след проучване на имотното състояние и налагане на обезпечения. Във връзка с искането за разноски е представил договор за правна защита, от който е видно, че е заплатил на адв. З. в брой сумата от 900 лв. за образуване и водене на изпълнително дело. С постановление от 17.11.2023 г. ЧСИ е приел направените разноски в размер на 900 лв. за възнаграждение за един адвокат. С молба от същата дата 2 взискателят е поискал извършване на справка в БНБ за откритите банкови сметки на длъжника, а с молба от 21.11.2023 г. - втори път изпращането на покана за доброволно изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение е изпратена на 21.11.2023 г. и е получена на 24.11.2023 г. С молба от 28.11.2023 г. взискателя е поискал ЧСИ да наложи запор на всички банкови сметки на длъжника. С молба от 29.11.2023 г. длъжникът е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е поискал ЧСИ да го намали до 200 лв. – само за депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело, тъй като реално не били извършвани никакви изпълнителни действия. С постановление от 06.12.2023 г. ЧСИ е отказал да намали тези разноски, като е приел, че те не надхвърлят размера, посочен в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Освен горното, по делото е установено още, че на 01.12.2023 г. длъжникът е превел по специалната сметка на ЦСИ сумата от 7457,58 лв. във връзка с изпълнителното дело – толкова, колкото е посочено в ПДИ като общо задължение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния случай. Взискателят Д. С. П. е упражнил надлежно правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане. От представения договор за правна защита и съдействие се установи такива разноски да са направени от нея действително, доколкото, с оглед съдържащото се в него отбелязване за извършено плащане в брой, тази част от пълномощното има характер на разписка, удостоверяваща заплащането на уговорения хонорар. В съответствие с посочената норма съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника заявените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. Длъжникът „Д.з.“ АД е възразил за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, която намира приложение и в изпълнителния процес, урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При основателност на релевираното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските за адвокатско възнаграждение се намаляват до размер не по-нисък от предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв минимум, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 10 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в 3 чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото (така и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Изпълнителното дело в случая е образувано за принудително удовлетворяване на парично вземане на взискателя, съставляващо направени разноски. С оглед обема и естеството на предприетите по него изпълнителни действия то не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.

Спорното възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е договорено както за образуване на изпълнителното производство, така и за водене на изпълнителното дело. По делото има данни длъжникът да е извършил плащане в срока, посочен в поканата за доброволно изпълнение.

Затова може да се приеме, че осъщественото от адвоката представителство на взискателя се е изразило в сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително изпълнение с приложен към нея изпълнителен лист.

Предявяването на няколко молби от процесуалния представител на взискателя съдържат идентични с тези в молбата за образуване на делото искания. Те не съдържат данни процесуалният представител на взискателя да е извършвал други действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания по изпълнителното дело. Ето защо в полза на взискателя се дължи възнаграждение в размерите по чл. 10, ал. 1, т. 1 от наредбата, а именно 200 лв.

Напълно несъстоятелни са изложените в жалбата оплаквания относно това, че липсата на активно извънсъдебно плащане от страна на жалбоподателя, насочено към доброволно изпълнение, закономерно било довело до образуване на изпълнително дело, свързано с упълномощаване за образуването му и воденето му и ако той е искал да се освободи от заплащането на такси и разноски по изпълнителното дело, е имал възможност след влизане в сила на съдебното решение да заплати сумите. Длъжникът може, но не е задължен да изпълни задължението си преди образуване на изпълнително дело. Не случайно законът му дава възможност и срок да стори това при образувано изпълнително дело с връчване на поканата за доброволно изпълнение. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските са за сметка на длъжника, но не винаги. В закона са предвидени изключения, както и възможност разноските на взискателя да бъдат намалявани при прекомерност, от което следва, че задължението длъжникът да поеме разноските по изпълнението не е санкция за това, че не е заплатил преди образуване на изпълнителното дело.

С оглед на тези съображения обжалваното постановление, с което е отказано адвокатското възнаграждение да бъде отменено, следва да се отмени в частта над сумата от 200 лв.

4

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Д.з.“ АД – длъжник по изп. дело 20238710400159 по описа на ЧСИ Я.Г., рег. № 871, с район на действие ОС Стара Загора, постановление от 06.12.2023 г., с което е отказано намаляването на адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на взискателя Д. С. П., в частта над сумата от 200 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от Д. С. П. от гр. С.З., ***, ЕГН **********- взискател по изп. дело № 20238710400159, адвокатско възнаграждение на адвокат Ж. З. на 200 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5