Решение № 4541 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4541 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100507271 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 3645/20.04.2022 г. по гр. д. № 57298/2021 г. по описа на СРС, 167 състав е отхвърлен предявения от П. Б. Р. срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че П. Б. Р. не дължи чрез принудително изпълнение на „К.И.И.

БГ“ ЕАД следните суми: 932,48 лева, представляваща главница по договор за кредит, сключен между П. Б. Р. и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който били прехвърлени впоследствие от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД на „К.И.И. БГ“ ЕАД с договор за цесия от 15.05.2015 г.; 222,52 лева – възнаградителна лихва за периода от 02.12.2010-10.02.2011 г.; 129,59 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 23.12.2010 г. – 02.05.2012 г., както и 125,69 лева – разноски п оделото, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 24957/2012 г. по описа на СРС, 59 състав, за събирането на които е образувано изп.д. I 20138500400461 по описа на ЧСИ А.Б..

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 98102/17.05.2022 г., подадена от П. Б. Р., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът 1 е приел, че въпреки настъпилата на 07.05.2015 г. перемпция по изпълнителното дело е прекасната давността относно вземането.

Установявало се, че на 07.05.2013 г. било извършено последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността, като след тази датата до 07.05.2015 г. не били извършвани други изпълнителни действия, като давността била изтекла на 07.05.2018 г. Дори да се приемело, че след перемпцията били извършвани други действия, то те не били годни да прекъснат давността. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „К.И.И. БГ“ ЕАД с вх. № 136851/01.07.2022 г. В отговора са изложени съображения за правилност на първоинстанционното решение.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 57298/2021 г. по описа на СРС, 167 състав е образувано по искова молба, подадена от П. Б. Р. против „К.И.И. БГ“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че срещу него е образувано изпълнително дело № 20138500400461 на ЧСИ А.Б. по молба, подадено от първоначалния взискател „БНП П.П.Ф.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу него на 14.01.2013 г. по ч.гр.д. № 24957/2012 г. по описа на СРС, 59 състав. Осъден бил да заплати следните суми: 932,48 лева – представляваща главница по сключен договор за кредит, както и сумата от 222,52 лева – възнаградителна лихва за периода от 02.12.2010 г. – 10.02.2011 г., сумата от 129,59 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 23.12.2010 г. до 02.05.2012 г., както и 125,69 лева – съдебни разноски. Твърди, че с молба от 22.07.2015 г.

„К.И.И. БГ“ ЕАД направило искане да бъде конституирано като взискател като представя договор за прехвърляне на вземане. Поддържа, че не дължи 2 исковите суми, тъй като вземането, предмет на изпълнителното дело, било погасено по давност. Твърди, че последното изпълнително действие, с което е прекъсната давността е на 17.05.2013 г., като до 17.05.2015 г. други действия не били предприемани, а давността била изтекла на 17.05.2018 г. Моли да бъде признато за установено по отношение на взискателя „К.И.И. БГ“ ЕАД, че не дължи исковите суми, за които е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20138500400461 по описа на ЧСИ А.Б..

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД, с който заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че изпълнителното производство е образувано на 10.04.2013 г., като на 18.04.2013 г., 09.07.2015 г., 22.07.2015 г., 06.07.2016, 19.12.2016 г., 23.08.2017 г. 27.02.2018 г., 11.11.2020 г. и 19.08.2021 г. са направени искания и са извършвани изпълнителни действия, с които е прекъсвана давността относно вземането.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В мотивите на обжалваното решение е прието, че давността относно спорното вземане е започнала да тече от датата на образуване на изпълнителното дело, като е петгодишна, тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение, предприемани са валидни изпълнителни действия, с които е прекъсвана давността, независимо от настъпилата перемпция на изпълнителното производство.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи 3 съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В чл. 439 от ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството , по което е издадено изпълнителното основание. Същото право има и длъжникът в производството по издаване на заповед за изпълнение, която е влязла в сила.

Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 24957/2012 г. по описа на СРС, 59 съста не съществува, респективно не подлежи на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20138500400461 по описа на ЧСИ А.Б., с район на действие Софийски градски съд.

С оглед изложените от страните твърдения спорен между страните е въпросът дали правото на принудително изпълнение на установеното с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение е погасено по давност. В тежест на ответника е било да установи, че в хода на образуваното по издадения изпълнителен лист, е предприел действия, с които е прекъсната давността.

От събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 24957/2012 на П. Б. Р. е разпоредено за заплати на БНП П.Ф.“ ЕАД сумата от 932,48 лева главница, ведно със законната лихва от 19.05.2012 г. до изплащането й, възнаградителна лихва в размер на 222,52 лева за периода от 02.12.2010 г. до 10.02.2011 г., мораторна лихва в размер на 129,59 лева за периода от 23.12.2010 г. до 02.05.2012 г. и 125,69 лева – разноски. На 14.01.2013 г. е и зададен изпълнителен лист.

По молба вх. № 3091/10.04.2013 г. на взискателя „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20138500400461 по описа на ЧСИ А.Б., с район на действие Софийски градски съд. С молбата, на основание чл. 18 от ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител е възложено предприемането на изпълнителни действия. На 18.04.2013 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника.

Н а 07.05.2013 г. длъжникът П. Б. Р. е представил по изпълнителното дело декларация, с която е заявил готовността си да извърши плащане на 4 дължимите суми.

Н а 09.07.2015 г. съдебният изпълнител е насочил изпълнението към движими вещи, собственост на длъжника.

С молба вх. № 9945/22.07.2015 г. „К.И.И. БГ“ ЕАД е направил искане да бъде конституиран като взискател като представя договор за прехвърляне на вземането от 15.05.2015 г. и е направено възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ.

Н а 06.07.2016 г. съдебният изпълнител е предприел действия по принудително изпълнение като е насрочил опис на движими вещи и запор върху всяко възнаграждение за труд, получавано от П. Б. Р., както и върху банкови сметки на длъжника.

На 29.12.2016 г. на работодателя на длъжника е изпратено ново запорно съобщение по искане на взискателя.

С молба вх. № 13104/07.08.2017 г. ответното дружество е направило искане да бъде насочено принудително изпълнение към движими вещи, собственост на длъжника.

На 24.08.2017 г. и 10.12.2018 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи, собственост на длъжника.

С молба от 27.02.2018 г. взискателят „К.И.И. БГ“ ЕАД е направил искане да бъде насочено изпълнението към вземания на длъжника за трудово възнаграждение.

Н а 12.11.2018 г. е изпратено запорно съобщение до работодател на длъжника, с което е наложен запор върху трудово възнаграждение на П. Р..

Н а 30.10.2020 г. с молба „К.И.И. БГ“ ЕАД е направил искане да бъде наложен запор върху банкови сметки на П. Р..

С молба от 19.08.2021 г. взискателят е направил искане да бъде наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника, а на 27.08.2021 г. е нарочен опис на движими вещи.

С оглед разпоредбата на чл. 116, б. „б“ от Закона за задълженията и договорите и при съобразяване на задължителните постановки на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително деиствие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане 5 от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Взискателят следва да иска насочване на изпълнение към имущество на длъжника, когато не се осъществява изпълнение, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а така също и Решение № 127/12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. по описа на ВКС, III ГО).

С Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. прието задължително тълкуване на приложимите норми и според него погасителна давнот не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Страните не спорят, а и се установява, че след образуването на изпълнителното производство в периода от 07.05.2013 г. до 07.05.2015 г. не са предприети изпълнителни действия нито по искане на взискателя, нито от съдебния изпълнител по възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. Следователно и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство е било прекратено по право, считано от 07.05.2015 г. Следователно нова давност за вземането е започнала да тече от тази дата, доколкото до 26.06.2015г. не е имало висящо изпълнително производство.