Решение № 34 от 09.04.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Димитрова при участието на секретаря Е. М. Д. като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно наказателно дело № 20241450200119 по описа за 2024 година ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8712974/23.02.2024 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя Е. Г. П. от гр.В., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 400 /ЧЕТИРИСТОТИН/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.2, вр. с ал.1 вр.чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5, вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

1

Е. Г. П. от гр.В. е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8712974/23.02.2024 год. на ОД на МВР гр.В.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се иска отмяна на атакувания Електронен фиш като незаконосъобразен, като са изложени подробни съображения, които ще бъдат обект на коментар в по-долните абзаци. Акцент в тях е, че не жалбоподателя е автор на нарушението ,като се иска присъждане и на направени по делото разноски, без обаче да са приложени доказателства за реализирани такива.

Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

На 23.02.2024 год. в 08:58 часа в област В., община М., на ПП І-1, км.166+800/ район с. Р./ извън населено място с посока на движение към гр.С. при ограничение от 50км/ч въведено с пътен знак В26 техническо средство – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/, тип „ARH CAM S1” с фабричен № 120сс8b заснело лек автомобил “Ауди А5 Спортбак” с рег.№ ... със скорост от 93 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Същият не е спрян, като използваното по време и място техническо средство работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител. Измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. Преносът на информация от АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 120сс8b към автоматизираната система за управление на административнонаказателната дейност също се извършва автоматично, посредством 3G мрежа. СПУКС работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол на скоростта, като служителят на реда само разполага техническото средство, 2 въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Безспорно служителя не стои до техническото средство и не наблюдава установяването на нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е жалбоподателят .

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:

Пълномощно от 04.03.2024г., Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8112974/23.02.2024г., Снимка № 120СС8В/0115357 от 23.02.2024 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на ИД Председател на Български институт по метрология, Заповед под № 8121з931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение към посочената заповед, Протокол от проверка № 126-СГИСИС/19.09.2023 г. на Началник отдел ИСИС към Български институт по метрология гр.С., Справка по история за пътно средство с рег.№ ..., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система под рег.№ 967р-1152 от 26.02.2024 г., снимка за временно монтиране на ATCC „ARH CAM S1” №120сс8b, касателно 23.02.2024 г., Справка от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. В. под вх. №1374/25.03.2024г., ведно със Справка от нарушенията на ATCC „ARH CAM S1” № 120сс8b, касателно 23.02.2024 г., доказателства за въведено ограничение с пътен знак В26 на км.

166+800 район с. Р., Справка от Директора на Областно пътно управление В. под вх. №1625/05.04.2024г., ведно със Заповед №РД11-179 от 16.02.2024г.;

Чертеж №3 от одобрения проект за ВОБД и Чертеж №4 от одобрения проект на ВОБД.

По делото няма данни кога е връчен атакувания Електронен фиш на жалбоподателя. Жалбата е входирана пред ответника на 05.03.2024 год.

Съдебният състав е задължил страните по делото да представят доказателство в насока кога е връчен Електронния фиш, като в тази насока е Справка от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967000-4231/22.03.2024 год. От посочената справка съдебния състав е уведомен от ответника по делото, че няма доказателства, удостоверяващи 3 връчването на обжалвания Електронен фиш, като считат, че същият не е влязъл в законна сила и е обжалван в законоустановения 14-дневен срок. В тази насока нямат възражения, относно даване ход на делото.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 120СС8В/0115357 от 23.02.22024 г. с техническо средство АТСС „ ARH CAM S1” с фабричен № 120СС8В. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване разрешената максимална скорост в извън населено място за превишаване от 41 до 50 км/ч, водачът се наказва с глоба 400 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на 4

Министъра на вътрешните работи образец.

В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага найнапред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразил жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и застъпената теза в представената от него съдебна практика относно приложението на чл.189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия 5 фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или иначе Електронния фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189, ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на закона.

От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 23.02.2024 г. в 08:58 часа, с техническо средство АТСС „ ARH CAM S1” с фабричен № 120СС8В, било заснето движение на лек автомобил “Ауди А5 Спортбак” с рег.№ ..... с ъс скорост от 93 км/ч над максимално разрешената за движение в извън населено място 50 км/ч., въведено с пътен знак В26 каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 43 км/ч.

Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в електронния фиш е отразено, че същото е извършено на км.166+800 – извън населено място с посока на движение към гр.С., но следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то 6 последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.