Решение № 215 от 15.12.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Бургас, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500231 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е въззивна жалба от „Булгария инвест те де “ ЕООД, ЕИК 147039790, представлявано от управителя Таньо Стойков Танев, чрез процесуален представител чрез адв. И. И. срещу решение № 194 от 17.03.2025 год. по гр.д. № 125/24 год. по описа на Окръжен съд-Бургас, с което са отхвърлени предявените от „БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ“ ЕООД, с ЕИК 147039790, представлявано от управителя Таньо Стойков Танев, с адрес на управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ***, ет. партер и адрес за връчване/ съдебен адрес: гр. П., ул. „Я. С.“ № **, ет. *, против Д. А. В., с ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. А., ул. „Ч.“ № *, Д. А. В., с ЛНЧ **********, притежаващ разрешение за пребиваване № ********, изд. на ******* г. от МВР - Б., роден на **.**.**** г. в *************************************************************, с адрес за връчване: гр. С. В., п.к. ** ****, ж.к. И.-* № *** и "ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ" ЕООД, с ЕИК 207377326, представлявано от управителя Д. А. В., с 1 адрес за връчване: гр. С. В., п.к. ****, ж.к. И.-* № ***, искове с правно основание чл.135 от Закона за задълженията и договорите, за обявяване за относително недействителни по отношение на ищеца, поредица от увреждащи сделки, а именно: сделката обективирана в брачен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 19.05.2023 г., сключен по реда на чл. 37 от Семейния кодекс, вписан в СВ - Н., с рег. № ************************************************************************* в частта, в която страните са уговорили преминаване в режим на разделност на недвижим имот, който е поставен в лична и изключителна собственост на ответника Д. А. В. и който недвижим имот представлява:

1/2 /една втора/ от поземлен имот с идентификатор № 11538.504.***, находящ се в гр. С. В., общ. Н., обл. Б., по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на поземления имот: гр. С. В., м. И., с площ от 794 кв.м, а по кадастрални скица с площ от 763 кв.м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг курортно-рекреационен обект, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 494, кв. 21, парцел I при съседи на поземления имот:

11538.504.***; 11538.504.***; 11538.504.***; 11538.504,***; 11538.15.**, ведно с 1/2 /една втора/ от построената в имота сграда с идентификатор 11538.504.***.*, с адрес на сградата: гр. С. В., м. И., със застроена площ: 99 кв.м., брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, както и на сделка обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 11.07.2023 г. на ************************, /погрешно описана в решението като обективирана в

*****************************************/ на 1/2 /една втора/ от поземлен имот с идентификатор № 11538.504.***, находящ се в гр. С. В., общ. Н., обл. Б., по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на поземления имот: гр. С. В., м. И., с площ от 794 кв.м., а по кадастрални скица с площ от 763 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг курортно-рекреационен обект, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 494, кв. 21, парцел I при съседи на поземления имот: 11538.504.***; 11538.504.***; 11538.504.***;

11538.504,***; 11538.15.**, ведно с 1/2 /една втора/ от построената в имота сграда с идентификатор 11538.504.***.*, с адрес на сградата: гр. С. В., м. И., 2 със застроена площ: 99 кв.м.,брой етажи: 2 , брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, като неоснователни. Осъдено е „БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ“ ЕООД, с ЕИК 147039790, представлявано от управителя Таньо Стойков Танев, с адрес на управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ***, ет. партер и адрес за връчване/ съдебен адрес: гр. П., ул. „Я. С.“ № **, ет. * да заплати на Д. А. В., с ЛНЧ **********, притежаващ разрешение за пребиваване № *********, изд. на

**.**.** г. от

МВР

Б., роден на

************************************************************************* с адрес за връчване: гр. С. В., п.к. ****, ж.к. И.-* № ***, разноски по делото в размер на 454,86 лв. Осъдено е „БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ“ ЕООД, с ЕИК 147039790, представлявано от управителя Таньо Стойков Танев, с адрес на управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ***, ет. партер и адрес за връчване/ съдебен адрес: гр. П., ул. „Я. С.“ № **, ет. * да заплати на „ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ“ ЕООД, с ЕИК: 207377326, представлявано от управителя Д.

А. В., с адрес за връчване: гр. С. В., п.к. ****, ж.к. И.-* № ***, разноски по делото в размер на 10703,74 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че окръжният съд е допуснал процесуални нарушения, тъй като след преклузия, по искане на ответниците е допуснал и събирал доказателства. Съдът не се е съобразил с наличието на процесуална преклузия и характера на постановените от самия него определения, като е допуснал събирането на гласни и писмени доказателства, които са негодни - събрани в разрез с установените в ГПК принципи на състезателно и служебно начало, равенство на страните, концентрационното начало. Твърди се също нарушение на материалния закон.

Оспорени са като погрешни, лишени от житейска логика и незаконосъобразни изводите на окръжния съд, че може да се приеме, че по отношение на първата от атакуваните сделки е налице твърдяната хипотеза на относителна недействителност спрямо ищеца, но за втората, това би могло да не е така.

Сочи се, че не е извършен анализ на връзката между страните по сделките и не е изследван крайния резултат от състоялото се разместване на блага, а именно - създаването на условия за несъбираемост на вземането на ищеца. По отношение на първата атакувана сделка, обективирана в брачен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 19.05.2023 г. е посочено, 3 че правилно окръжният съд е приел, че е без значение дали лицето приобретател е знаело за съществуването на вземане в полза на ищеца спрямо неговия праводател, но съдът е изследвал втората сделка изолирано от първата, което е в противоречие с целта на Павловия иск, при който се атакува крайният резултат - сделките от увреждащата интереса на кредитора поредица, поради което съдът е следвало да отчете, но не е отчел връзката между двете сделки, лицата, паричните потоци, последователността и пр. елементи. Сочи се, че по втората сделка, платецът и получателят на плащането са физическото лице Д. А. В., който „е платил“ на едно юридическо лице - негова изключителна собственост, която сделка също следва да се цени като безвъзмездна, тъй като не са осъществени каквито и да било парични престации извън патримониума на лицето Д. А. В. В този смисъл, приложението на чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД не следва да се изключва поради привидната и формална възмездност, а за знанието за увреждането, следва да намери приложение хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД и по отношение на ЮЛ – „ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ“ ЕООД. На самостоятелно основание се твърди, че решението е неправилно поради необорване на презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, както и, че доказателствата в този смисъл са тълкувани превратно от окръжния съд, тъй като по делото има достатъчно данни, както и лични изявления на ответника В., че той е знаел за множеството задължения спрямо кредиторите на съпругата си, още преди развода. Сочи се, че за да се приеме, че приобретателят по сделката е недобросъвестен, достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове, и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредитора или го затруднява, без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане. Цитирана е съдебна практика на ВКС. Сочи се, че при коректен анализ на доказателствата, не би могла да бъде споделена тезата на Д. В. за „мнимия кредитор“, а в този смисъл съдът е дал вяра на недопустимо събрани свидетелски показания. Твърди се, че е игнорирано признанието на ответниците относно знанието на първият ответник за множеството реални кредитори и/или за създаването на нови такива. Презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД се опровергава при условията на пълно и главно доказване, каквото се твърди, че не е проведено по делото. Твърди се, че окръжният съд не е взел предвид, че вземането по издадените записи на заповед е възникнало на дата, която предхожда началния 4 момент на „влошените отношения“ между първите двама ответници, като неясно защо е приел, че вземането е възникнало на датата на издаването на записите на заповед. Направено е искане за цялостна отмяна на обжалваното решение и за разрешаване на спора по същество с уважаване на предявените искове и присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, от „ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ“ ЕООД, представлявано от Д. А. В. чрез процесуален представител адв. Г. Г., в който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност и за правилност на обжалваното решение. Оспорено е твърдението за обсъждане от страна на съда на доказателства, събрани след настъпила преклузия. Твърди се, че всички събрани пред първоинстанционния съд доказателства са били поискани с отговора на исковата молба и след разпределяне на доказателствената тежест от съда, поради което правилно са били събрани и обсъдени при решаване на делото. Сочи се, че с въззивната жалба е извършено превратно тълкуване на съдебната практика, а твърденията на въззивника са в противоречие с приетото с решението по ТД 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което защитата по чл.135 от ЗЗД на кредитора спрямо последващите приобретатели е възможна само ако те са недобросъвестни или ако са се облагодетелствали безвъзмездно. Твърди се, че презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД е оборена, а противно на соченото във въззивната жалба, ответниците не са заявявали, че са знаели, че първият ответник има задължения към ищеца. Твърденията са били в смисъл, че след влошаване на отношенията между бившите съпрузи, ищцата е поела фиктивни задължения и е водила симулативни процеси, насочени срещу бившия съпруг и увреждащи Д. В., за обременяване на неговото лично имущество и на фирменото такова. Сочи се, че обстоятелствата по делото затвърждават тезата, че Д. В. е бил със субективното отношение, че всички задължения на бившата му съпруга към 19.05.2023 год. са били ликвидирани.

Отново се сочи, че Д. В. е жертва на предварително начертан план за ограбването му, а схемата, по която е заведено настоящото дело е създадена от неговата бивша съпруга Д. В., което се потвърждава от обстоятелството, че тя е пасивна по делото, а ищецът, който твърди, че е неин кредитор, не е насочил изпълнение към имущество на солидарно отговорното с нея дружество, което притежава недвижим имот в гр. София, на стойност удовлетворяваща твърдяното вземане. Посочени са и други обстоятелства въз 5 основа на които се твърди, че са налице измамливи и привидни схеми, чрез съставяне на антидатирани и привидни документи от първата ответница Д. В. с цел увреждане на Д. В., които са били извършени без знанието на последния.

Сочи се, че задължението на което ищецът основава твърдението си, че е кредитор е възникнало на 01.03.2023 год. – на същата дата, на която управителят на ищцовото дружество е бил свидетел по висящо дело за прекратяване на дружеството, чиито собственици на капитала са били първите двама ответници, като тогава не е съобщил на ответника Д. В., че има вземане от бившата му съпруга или от дружеството на бившите съпрузи. Сочи се, че са събрани доказателства, че бившите съпрузи В. са в лоши отношения още от м.