Определение № 234 от 04.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. Варна, 03.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20243001000160 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 613а ал. 3 ТЗ, вр. чл. 274 ал. 1 т.2 ГПК (след първоначално прекратяване на ЧТД124/24г на АпС- Варна) по частна жалба, подадена от името на длъжника „ТОПЛОФИКЦИЯ -ШУМЕН“ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК 127029454 против определение № 260009/05.01.2024 г. постановено по т. д. № 443/2019 г., по описа на ОС-Варна , с което е оставено без уважение искането му за освобождаване на постоянния синдик М. Н., поради нарушаване на задължения да се грижи за работите на предприятието.

Частната жалба е подадена преди изтичане на законовия едноседмичен срок, отчетен от връчване на обжалваемия акт на жалбоподателя. Подадена е от законния представител на несъстоятелното дружеството-жалбоподател, упражняващ съхранена остатъчна компетентност(чл. 635 ал.3 ТЗ). Подателят е внесъл авансово таксата за обжалване (макар принципно да е освободен от авансово изпълнение на това задължение.

Обжалваното определение подлежи на въззивен контрол ( чл. 657 ал.4 т.2 ТЗ) и жалбоподателя има интерес да го обжалва, доколкото е постановено по неговото предложение. Въззивното производство е допустимо. Макар и бланкетна, частната жалба е редовна и надлежно администрирана.

Жалбоподателят „ТОПЛОФИКЦИЯ-ШУМЕН“ЕАД – в несъстоятелност, чрез изпълнителен директор Д.Д. моли за отмяна на определението без да излага оплаквания по съдебния акт, като поддържа искане за освобождаване на синдика с доводи, идентични с тези, изложени пред първата инстанция. Сочи, че синдикът е саботирал съдебната защита срещу КЕВР по повод порочно образуване на цени на топлоенергията и природния газ, като отказал да участва в съдебните спорове по множество административни дела като „приподпише“ подадените от името на предприятието жалби.

Като насрещна страна синдикът на несъстоятелното предприятие М. Н. оспорва жалбата и поддържа становището си за неоснователно искане на законния представител да търси съдействие за въвличане на предприятието в необосновани съдебни спорове, чийто резултат не може пряко да подпомогне производството по несъстоятелност. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

С оглед на така изложените оплаквания и предметът на акта, предвиден в чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК, компетентността на въззивния на съда се изчерпва само с въпросите относно 1 наличието на процесуални пречки или липса на процесуални предпоставки за разглеждане на молбата за допускане на упражняването на претендираните права на молителя (ТР № 6/2017 г., ОСГТК).

За да се произнесе по спорния процесуален въпрос, въззивния съд съобразява следното:

Производството по несъстоятелност на длъжника „ТОПЛОФИКЦИЯ-ШУМЕН“ЕАД – в несъстоятелност е било открито с решение № 183 от 15.11.2013г. по т.д. № 586/2011, Окръжен съд - Шумен (в последствие преобразувано в 443/2019г на Окръжен съд – Варна), а с решение № 92 от 24.07.2015г. дейността на търговеца, обявен в несъстоятелност е прекратена, органите му са десезирани и е поставено начало на осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността. Видно от обявените в търговския регистър данни, към този момент законен представител на несъстоятелния търговец е натоварения с мандат на изпълнителен директор Д.Д., съответно неговите правомощия са били ограничени до остатъчно представителство на длъжника в рамките на производството по несъстоятелност извън въпросите, предоставени по закон в компетентност на синдика като представител на предприятието и орган по управление на масата на несъстоятелността.

Видно от оповестеното определение № 260312 от 25.05.2022г. на съда по несъстоятелността, считано от 01.06.2022 г., като постоянен синдик, посочен от мнозинството кредитори е назначен М. И. Н..

При тези изходни данни въззивният съд намира, че постъпилото по делото на 11.12.2.23г искане, подадено именно от изпълнителния директор, представлява надлежно упражнено от името на несъстоятелния длъжник предложение за освобождаване на този синдик. Посоченото в молба „саботиране“ на съдебна защита по дела, заведени от „ТОПЛОФИКЦИЯ-ШУМЕН“ЕАД – в несъстоятелност през 2022г. и 2023г., се посочват като нарушаване на задължение за полагане на професионална грижа за интересите на предприятието и неговите кредитор, поради което молбата следва да се квалифицира като допустимо искане за налагане на санкция на синдика, основано именно на твърдения за застрашаване на интересите на кредиторите и длъжника. Разглеждането на това искане от компетентния съд, водещ производството по несъстоятелност, в рамките на самостоятелно производство по реда на чл. 657 ал. 2 ТЗ след събиране на писмени обяснения от насрещната страна, е допустимо. Не са налице пречки за разглеждане на това предложение.

Определението на първоинстанционния съд е изцяло съответно на това сезиране и съдържа всички реквизити на валиден съдебен акт(ПП1/53г, ПП1/80г).

Доколкото оплаквания не са обосновани, въззивният съд упражнява служебен контрол като съпоставя твърденията на длъжника с хипотези на недобросъвестно поведение на синдика, насочено към сигурно увреждане на масата и съставляващо заплаха за интересите на кредиторите или длъжника. Макар фактите да се очертани лаконично, като съобразява допълнителното им поясняване в изисканите обяснения на синдика, за въззивният съд не остава съмнение, че всички съдебни производства, които е посочил длъжника са били образувани по инициатива на самия изпълнителен директор, след като вече е бил десезиран като представителен орган на предприятието и имат за предмет административни актове, издадени от държавен орган по повод ценообразуване на регулиран от държавата енергиен пазар. Няма спор, че синдикът е отказал да потвърди извършени без негово съгласие действия по упражняване на право на жалба от името на несъстоятелния търговец срещу такива административни актове, но няма и никаква обосновка за това как отмяната на утвърждаваните от КЕВР цени на енергоносители би рефлектирало позитивно върху принудителната ликвидация на имуществото на доставчик на топлоенергия с прекратена дейност.

При такива безспорни твърдения, съдът не установява поведение на синдика, което да покрива основание за уважаване на молбата, тъй като не са посочени действия или 2 бездействия, с които синдикът сериозно, съществено и реално да накърнява интересите на длъжника и кредиторите при удовлетворяване на вземанията им от налична или попълнена маса на несъстоятелността, или да препятства своевременното реализиране на тези интереси, по начин, който обезсмисля процедурата по несъстоятелността. Въззивният съд отчита, че контролното по характера си правомощие на съда по несъстоятелността, уредено в специалната процедура по чл. 657ал.2 ТЗ трайно се възприема в съдебната практика като крайна санкционна мярка за виновно поведение (Определение № 731 от 15.11.2016 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 657/2016 г., Определение № 59 от 23.01.2018 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2826/2017 г.). В случая самите посочени от молителя причини за санкциониране на синдика не са от такова естество, а по съществото си се основават на принципно неразбиране на целите на производството и наложените в интерес на кредиторите ограничения в дейността на предприятието във фазата на осребряването на активи и разпределение на постъпления между кредитори, в която каквито и да са други (и особено генериращи разноски и риск от възникване на нови вземания) паралелни производства, не следва да ангажират усилия на органа по управление на масата, какъвто е назначения синдик. Искането за освобождаването му е изцяло необосновано и не следва да се уважава.

Поради пълно съвпадение на мотивите на двете инстанции обжалваното определение следва да се потвърди.

По тези съображения, съставът на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260009/05.01.2024 г. постановено по т. д. № 443/2019 г., по описа на ОС-Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК - с частна касационна жалба в седмичен срок от връчването му на страните на посочени в жалбата и отговора адреси със съобщение обр. 9 от Наредба №7 МП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3