Определение № 925 от 09.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 925 гр. Пловдив, 09.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500685 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от Агенция за събиране на вземания ЕАД против Определение № 453/11.01.2024г., пост. по гр.д.№ 11369/22, ПдРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 4759/25.11.2023г. по същото дело частта за разноските.

Жалбоподателят е развил подробни съображения за практиката на СЕС, касателно определяне на разноските съобразно обема и сложността на извършената работа, както и съдебната практика в тази насока. Посочил е какво представлява фактическата и правна сложност на едно дело. По отношение на разноските в заповедното производство е развил доводи за приложението на чл.6, т.5 от Н1/2004МРАВ. Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди разноски в производството н общ размер от 500лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 50лв.

Ответната страна Т. Х. Т. не е подала отговор на въззивната жалба.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :

Производството е образувано по искова молба на АСВ ЕАД против Т.

Х. Т. за установяване на дължимостта на суми, за които е зададена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК. По делото са проведени пет съдебни заседания, събирани са писмени доказателства и е изслушвана експертиза. С Решение № 4759/25.11.2023г. искът е отхвърлен.

При определяне на дължимите от ищеца на ответника разноски, съдът е приел, че минималния размер на дължимото възнаграждение по НМРАВ е 352,43лв. по исковото производство, а за заповедното – 300лв. / по реда на чл.7, ал.7, вр. с ал.2, т.1/ Приел е че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. за исковото производство не е прекомерно 1 предвид правната и фактическа сложност на спора.

По молба на ищцовото дружество е започнало производство по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските като бъдат присъдени за исковото производство 400лв. и 50лв. за заповедното .

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че липсват основания за ревизиране на вече формираните мотиви.

Настоящата инстанция намира, че направеното възражение за прекомерност/ виж искова молба/ за частично основателно. Действително предметът на делото не се отличава с особена правна сложност, а от фактическа страна събирането на доказателства е могло да бъде извършено в три съдебни заседания, а отлагането му за трето и четвърто се е наложило поради неизпълнение на задълженията от трето, неучастващо в производството лице, както и по вина на вещото лице. Претендирани са разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., което е с около 150лв. по-високо от минимума, определен по наредбата. Предвид провеждането на повече от едно съдебно заседание, събирането на допълнително доказателства в процеса, включително и експертиза, то не следва направените разноски в исковия процес да се редуцират до минимума.

Заплатените такива от 500лв. отговарят на степента и сложността на извършената от пълномощника действителна работа в производството.

По отношение на разноските за заповедното производство, съдът намира, че същите са неправилно определени. Следва да се има предвид, че възнаграждението за процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредбата, възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по аналогия възнаграждението следва да се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е налице утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването и, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. В настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е подал бланкетно възражение в утвърдения образец срещу цялото вземане. Извършените от адвоката действия са се изчерпали с подаване на бланкетно възражение с попълнени данни на страната и на адвоката и номера на делото, както и на искане за присъждането на разноски. С оглед на така извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението по аналогия следва да намери приложение предвиденото възнаграждение в чл. 6, т.5 от Н №1/2004 МРАВ за изготвяне на книжа, в тази част и на други молби. Тези действия на адвоката са най-близки до действията му по подаването на бланката на възражението по чл. 414 от ГПК, поради което дължимото за тях възнаграждение е 50 лв.

2

Тук следва да се отбележи, че макар подаването на възражението да не е самоцелно и предпоставя задължението на заявителя да подаде иск по реда на чл.422 ГПК, то за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение в заповедното производства са релевантни извършените от адвоката действия.

В заповедното производство действията на процесуалния представител на длъжника са се изчерпали с подаването на бланкетно възражение и за тези действия следва да му се определи горепосоченото възнаграждение. В този смисъл, определените от първоинстанционния съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 300лв. са прекомерни с оглед извършената работа и следва да бъдат редуцирани до посочения минимум. В тази част обжалваното определение следва да бъде отменено и разноските да бъдат редуцирани. Така общия размер на дължимите разноски в исковото производство става 700лв., от които 50лв., заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 150лв. за заплатен депозит за СТЕ, 500лв., заплатено възнаграждение на един адвокат в исковото производство.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 453/11.01.2024г., пост. по гр.д.№ 11369/22, ПдРС, с което е оставена без уважение молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, за изменение на Решение № 4759/25.11.2023г., В ЧАСТТА в която е осъден да заплати на Т. Х. Т., ЕГН **********, сума в общ размер над 700лв. до присъдените 950лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ Решение № 4759/25.11.2023г., пост. по гр.д.№11369/2022, ПРС , в ЧАСТТА в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, ДА ЗАПЛАТИ НА Т. Х. Т., ЕГН **********, сума в общ размер на 700лв. ,разноски в производството, вместо първоначално присъдените 950лв..

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 453 /11.01.2024г., пост. по гр.д.№ 11369/22, ПдРС, в останалата му част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3