Решение № 16 от 13.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Велико Търново, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500381 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 111/ 16.06.2022 г. по Гр.д. № 400/ 2021 г. по описа на ОС – Габрово Прокуратурата на РБ и СДВР са осъдени да заплатят солидарно на И. К. К. обезщетение за неимуществени вреди от извършено полицейско задържане на 08.07.2019 г. за 24 часа в нарушение на чл.5 § 1 и § 2 от ЕКПЧ в размер на 6 000 лв., ведно с лихва за забава от 08.07.2019 г. до 06.10.2021 г. в размер на 1 370 лв. и със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, като искът на К. е отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до претендирания размер от 20 000 лв. и за мораторната лихва – над 1 370 лв. до претендирания размер от 4 566.67 лв. С решението е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на К. в качеството му на наследник на Й. И. К.а обезщетение за претърпени от последната имуществени вреди в размер на 3 000 лв. за заплатен адвокатски хонорар по ДП № 19/2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът му за обезщетение над 3 000 лв. до претендирания размер от 34 420 лв. Изцяло е отхвърлен искът за осъждане на СДВР в условията на солидарност с Прокуратурата за горните имуществени вреди.

И. К. К. е подал въззивна жалба против решението в частите му, с които съдът е 1 отхвърлил предявените от него искове срещу Прокуратурата на РБ и СДВР за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 6 000 лв. до претендирания размер от 20 000 лв. и срещу Прокуратурата за обезщетение в качеството му на наследник на Й. И. К.а за имуществени вреди за разликата над 3 000 лв. до претендирания размер от 34 420 лв. Счита решението в тези му части за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Присъденото му обезщетение за неимуществени вреди било занижено и не съответствало на принципите за справедливост. Съдът не обсъдил всички релевантни към определяне на размера обстоятелства: не съобразил заключението на вещото лице – психолог; не изложил съображения по наведения довод за търпените вреди от притесненията на ищеца, свързани със здравословното състояние на майка му, с която той имал изключително силна връзка; не взел предвид притесненията му и чувството му на вина към семейството му, което било подложено на силен стрес от ситуацията. По делото било доказано, че показното му задържане, мащаба и тенденциозността в действията на полицията, откарването му в гр. София като най-опасния престъпник, непредоставянето на информация в какво е обвинен, са му причинили тежък емоционален стрес. Претърпените от него вреди надхвърляли обичайните, защото било опетнено както неговото добро име в обществото, така и на семейството му, излезли множество статии за воденото ДП и той бил принуден да даде пресконференция, за да защити репутацията си на съвестен и честен гражданин. По отношение на решението по иска за обезщетение за имуществени вреди, предявен от К. като наследник на майка му, счита за неправилно намаляването от съда поради прекомерност на заплатеното от майка му адвокатско възнаграждение от 13 000 лв. на 3000 лв. ДП съдържало голям обем от документи, с които упълномощеният адвокат трябвало да се запознае, и същият следвало да се ангажира с процесуални действия, извършени в различни градове, отстоящи на голямо разстояние един от друг, при което договореното възнаграждение не било прекомерно. Неправилно било решението и в частта за претендираните пропуснати ползи от неполучаване на обезщетение по чл.106 ал.3 ЗДСл. в размер на 21 420 лв. Обезщетението било дължимо с оглед отмяната с влязло в сила решение на ВАС на административния акт за уволнението на майка му като незаконосъобразен, независимо че поради смъртта си, тя не била възстановена на заеманата до уволнението й длъжност. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че вредата е настъпила не вследствие действията на Прокуратурата, а в резултат от действията на Агенция „Митници“ по прекратяване на служебното правоотношение на К.а. Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и исковите претенции да бъдат уважени. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК Прокуратурата на РБ не е подала отговор, но е депозирала насрещна въззивна жалба срещу решението в осъдителните му части.

2

Счита за незаконосъобразни изводите на съда за наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата. Съдът не изложил никакви мотиви в какво се състоят незаконните действия на Прокуратурата. Ищецът претендирал обезщетение за вреди, произлезли от заповед за задържане, издадена от МВР на основание разпореждане на Прокуратурата за привеждане на лицето за разпит, но Прокуратурата не можело да носи отговорност за това, как МВР е организирало задържането. Прави оплаквания срещу определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, който счита за завишен с оглед действително претърпените негативни емоции и при съобразяване на краткия период от време, през който те са търпени. Моли решението да бъде отменено и искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло или размерът на обезщетението да бъде намален. С допълнение към насрещната жалба, подадено в срока за отговор, прави искане за отмяна на решението и по иска за обезщетение за имуществени вреди, като жалбата в тази й част е бланкетна.

Постъпил е отговор на насрещната жалба от И. К. К. със становище за нейната неоснователност.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника СДВР, в който се поддържа, че отговорността на СДВР изобщо не може да бъде ангажирана, тъй като процесната заповед за задържане не е издадена от негов служител, а от служител на ЗЖУ – сега ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Нямало как заповедта да е издадена от СДВР, след като ищецът не се е намирал на територията на гр. София, а на територията на друга община – в гр. Севлиево, където е извършено задържането му. Не се твърдяло и негови служители да са участвали при задържането.

Съдът не обсъдил това възражение и представената като доказателство заповед.

Поддържа оплакванията на Прокуратурата срещу размера на присъденото обезщетение.

Въззивният съд е констатирал нередовност на исковата молба в частта за исковете, предявени против СДВР, оставил е исковата молба без движение и е дал указания на ищеца да конкретизира претенцията си, като изложи кои незаконосъобразни действия на служители на СДВР са му причинили твърдените в исковата молба вреди. В молба-уточнение от 30.12.2022 г. ищецът е посочил, че доколкото предоставеното му копие на заповедта за задържане било нечетливо, за него е останало неясно кой е издателят й и какъв е поводът за задържането му, но е бил транспортиран в 3-то РУ на СДВР и той не може да бъде сигурен дали по време на престоя му там част от действията, от които се оплаква, не са извършени от служители на СДВР. Направил е искане за конституиране като ответник на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ /ГДЖСОПБТ/.

В отговор на молбата-уточнение СДВР е депозирало писмено становище, че 3 поддържа насрещната си въззивна жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Процесуално допустима е и насрещната въззивна жалба на Прокуратурата. С протоколно определение на съда от съдебно заседание на 18.01.2023 г. на основание чл.265 ал.1 ГПК е допуснато присъединяването на СДВР към насрещната въззивна жалба на Прокуратурата. Съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно практиката на ВКС, когато ищецът е насочил иск по чл.2 ЗОДОВ за обезщетение на вреди солидарно срещу няколко държавни органа, претендирайки, че вредата е съпричинена от техни незаконни актове, действия или бездействия, решението не може да бъде различно спрямо тях, защото те имат качеството на процесуални субституенти на Държавата и силата на пресъдено нещо и изпълнителната сила на решението обвързват именно нея. Затова и обжалването на решението от единия държавен орган има обвързващ ефект и за необжалвалия орган, който не е необходимо да заявява присъединяване към жалбата и такова присъединяване да бъде постановявано от съда с изричен акт. В този смисъл са Решение № 365/ 11.11.2015 г. по гр.д. № 5376/ 2014 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 157/ 21.12.2018 г. по гр.д. № 4776/ 2017 г. на III г.о. на ВКС.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

По допустимостта на решението в обжалваните части съдът намира следното:

С оглед изложените в исковата молба на И. К. обстоятелства и заявения петитум съдът е сезиран с кумулативно съединени искове по чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ и по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди вследствие на лишаването му от свобода в нарушение на чл.5, § 1 от ЕКПЧ и нарушаване на правата му, защитени от чл.5, § 2 от ЕКПЧ – да узнае основанията за арестуването му и по чл.6 ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на ищеца в качеството му на наследник на майка му Й. К.а за претърпени от наследодателката му имуществени вреди вследствие от незаконните действия спрямо нея по проведеното ДП. Съдът не приема да е сезиран с иск по чл.2в ЗОДОВ, независимо че ищецът в исковата си молба е подвел конкретни обстоятелства под цитираната норма, твърдейки, че е увреден от действия, съставляващи съществено нарушение на правото на ЕС. Съображенията на ВТАС са следните: Първото нарушение, на което се позовава ищецът е на разпоредбите на Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство. Директивата урежда и детайлизира минимални правила за 4 защитата на процесуалните права и гаранции, вече закрепени в Хартата за основните права и ЕКПЧ, с цел увеличаване на доверието в наказателноправните системи на всички държави-членки, за да се улесни взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси с трансгранично измерение. Соченото нарушение – непредоставяне на информация защо е задържан и в какво е обвинен – изцяло съответства на нарушението по чл.5 §2 от ЕКПЧ, което е предмет на предявения иск по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ. Второто сочено от ищеца нарушение е на Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство, която директива също доразвива минималните стандарти, определени в Хартата и ЕКПЧ. Независимо от посочването в исковата молба на такова нарушение, което запълва хипотезата на чл.2в ЗОДОВ, ищецът нито е изложил обстоятелства кой, кога и по какъв начин е извършил увреждащите го фактически действия, нито е заявил в петитума искане за обезщетяване на такива вреди, насочено срещу конкретен ответник, за когото твърди, че е извършил деликта, и при посочване размера на претенцията си – цената на иска.

Касае се до отделен, самостоятелен иск, който следва да отговаря на изискванията на чл.127 ГПК. Първоинстанционният съд също не е приел да е сезиран с иск по чл.2в ЗОДОВ и липсва произнасяне по такъв с диспозитива на решението му. Следва да се посочи, че решението по настоящото дело не формира сила на пресъдено нещо досежно отговорността на Държавата за вреди, причинени на ищеца от съществено нарушение на правото на ЕС извън чл.5 §1 и §2 от ЕКПЧ, при което ако той счита, че е претърпял такива, няма пречка да предяви иск за обезщетяването им в отделно производство, като насочи претенцията си срещу надлежния ответник.