Решение № 6610 от 16.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6610 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110142431 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

16.06.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 42431/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Б. Б. Р., като се твърди, че ответника е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. .................., аб. № 12773. Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия на стойност 2414,85 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. Навежда доводи, че ответника не бил заплатил топлинната енергия, поради което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер на 377,01 лева за периода от 15.09.2018 г. до 15.12.2020 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, като се дължала сумата от 25,57 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., а освен това се дължала и мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата от 5,56 лева за периода от 31.12.2017 г. до 15.12.2020 г.. Сочи, че била издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК , поради което имал правен интерес от предявения иск. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираната сума, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника чрез особения представил, като е изразено становище, че исковете са процесуално допустими.

Твърди, че с оглед общите условия на ищеца вземанията не били изискуеми, което било необходимо в производство по предявени искове по чл. 422 ГПК, което обосновава подробно с факта, че фактурите не били публикувани в интернет. Поддържа, че не е изпадала в забава, поради което не дължала мораторна лихва. Навежда доводи, че в имота не била консумирана топлинна енергия, но ако се приемело, че е била доставена топлинна енергия, то следвало да отговаря само за 1/2 част от задължението предвид факта, че била собственик на 1/2 част от имота. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като не е изразило становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на 2 който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Приложен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 7, том LXXXIII, нот. делот № 16574/1993 г., като се установява, че ЛГ Р. е дарила на Б. Б. Р. 1/2 ид. ч. от собствеността на следния недвижим имот: находящ се в гр. ...................

Представена е молба-декларация 28.08.1997 г., подадена от ББ Р., с която последната е поискала от ищеца да открие партида и да й доставя топлинна енергия за имот находящ се в гр. ................... Ищецът е приел молбата-декларация, като е открил партида с аб. № 12773.

От представените от третото лице-помагач на страна на ищеца писмени доказателствени средства (л. 84 в кориците на делото) се установява, че за процесния период партидата на топлоснабденият имот е за ответницата, като същата е подписала приложените по делото главни отчети, което обстоятелство не е оспорено.

Молбата-декларация по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявлението и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на Б. Б. Р. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК . Тоест, между страните е възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия, който договор обаче е индивидуално сключен, поради което ответницата се явява единствени потребител на топлинна енергия, поради което същата отговаря изцяло заплащане на цената на доставената топлинна енергия, поради наличието именно на индивидуално сключеният договор.

Следователно е неоснователно възражението на ответника, че бил материално легитимиран да отговаря само за 1/2 част от претендираните вземания (каквито били правата му в съсобствеността на имота).

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в 3

ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Приети и неоспорено са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че за процесният период е ползвана топлинна енергия за отопление на имот – отчитана на базата на реален отчет, топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна енергия за БГВ – отчитана на базата на реален отчет по показанията на 1 бр. изправен водомер за топла вода. Експертът е посочил, че стойността на потребената топлинна енергия за периода е 2363,94 лева.

От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма извършени плащания, с които да са погасени дължимите вземания. Вещото лице е посочило, че за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вземането за мораторна лихва е в размер на 17,92 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК и предвид направените оспорвания намира, че следва да ги кредитира, тъй като същите са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установява експертите да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са недобросъвестно.