Решение № 260087 от 05.11.2020, Районен съд - Ловеч

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Ловеч, 05.11.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на пети октомври, през две хиляди и двадесета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА

РАБАДЖИЕВА при секретаря

ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №345 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:

Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Ай Тръст“ЕООД,съсседалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“№146, представлявано от управителя Ива Шаламанова, действаща чрез пълномощника си – юрисконсултВесислав Генов против И.Л. ***.

Ищецът излага в исковата молба, че на 29.03.2018 г. ответницата е кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от Кредисимо ЕАД, като процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние на интернет страницата на Дружеството. На така подаденото заявление е даден индивидуален идентификационен № 1052575 и на посочения електронен адрес от ответницата при сключване на договора за кредит са изпратени автоматично договор № 1052575/29.03.2018 г. ведно с Приложение 1 към него, Общи услровия за предоставяне на кредити и Стандартен европейски формуляр. Твърди се, че на ответницатаа е бил предоставен достъп до проекта на договора за кредит и приложенията към него, като същата е въвела на указаното за това място в сайта команда „Декларирам че съм получил СЕФ на посочения от мен имейл и приемам ОУ и Договора. Счита, че с това си действие ответницата е заявила съгласието си да бъде обвързана от договор за кредит, СЕФ и ОУ.

Наведени са твърдения, че в резултат на гореизложеното, на 29.03.2018 г. между Кредисимо, като кредитор, от една страна, и И.Л., като кредитополучател, от друга, е сключен договор за кредит №1052575, за сумата от 300.00 лв. и срок за погасяване – 10.07.2018 г.

Посочва се, че договорът за кредит е сключен под формата на електронен документ и при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит и всички други относими норми на действащото законодателство. Отбелязано е, че неразделна част от Договора за кредит съставляват Приложение №1 „Условия по договора“, съдържащо погасителен план, СЕФ и ОУ.

Ищецът твърди, че при кандидатстването си за кредит от Кредисимо, ответницата сама е избрала да обезпечи изпълнението на задължението си по Договора за кредит, като осигури поръчителството на задълженията си по Договора за кредит, като осигури поръчителство от трето одобрено от Кредиисимо юридическо лице, а именно Ай Тръст. С оглед така направения избор ищецът й предоставил проект на договор за предоставяне на поръчителство, съдържащ договорните условия и размера на дължимото възнаграждение, с които ответницата се съгласила и на 29.03.2018 г. подписала договора за предоставяне на поръчителство чрез размяна на електронни волеизявления. За сключването на договора с Ай Тръст ответницата ползвала индивидуално генериран шестцифрен код за достъп, изпратенй на осочения от нея мобилен номер.

Твърди се, че с извъършване на гореописаните действия, между Ай Тръст и ответницата е сключен договор за предоставяне на поръчителство, представляващ по същността си договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД, по силата на който Ай Тръст се съгласил да сключи с Кредисимо договор за поръчителство по чл.147 ЗЗД, за да отговаря солидарно с ответницата за изпълнение на всички нейни задължения по договора за кредит. За предоставената услуга от Ай Тръст, ответницата се съгласила да заплаща месечно възнаграждение в размер на 23,60 лв. за срока на договора за кредит. В изпълнение на поетите задължения спрамо ответницата, на 29.03.2018 г. Ай Тръст сключило с Кредисимо договор за поръчителство, по силата на който се задъължило да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника за изпълнението на всички задължения на последния по Договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора.

Наведени са твърдения,че въпреки поетите задължения, ответниицата е извършила само едно единствено лащане за погасяване на задълженията си в размер на 180.00 лв. на 10.09.2019 г., с 487 дни просрочие, като с оглед угворения ред за погасяване на задълженията по договора за кредит и по договора за предоставяне на поръчителство, с тази сума са погасени: 48,59 лв. – лихва за забава за периода 11.05.2018 г. – 10.09.2019 г., 25.51 лв. – възнаграждение към Ай Тръст по първа вноска и част от втора вноска, 8.76 лв. – договорна лихва по Договор за кредит по първа погасителна вноска и 97.14 лв. – главница по договор за кредит по първа погасителна вноска.

Твърди се, че ответницата е търсена многократно от Кредисимо с цел извънсъдебно уреждане на отношенията посредством сключване на спразумение да доброволно урежданеи изплащане на задълженията, във връзка с което са сторени административни разноски в размер на 26,13 лв., които според ищеца представляват разход за събиране на вземането и не попадат в обхвата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като сумата не е такса за събиране на действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Ищецът излага, че предвид неизълнение на задълженията на Л. по Договора за кредит и по Договора за предоставяне на поръчителство, както и следполагане на усилия за събиране на дължимите суми доброволно от ответника през периода на просрочие, на 15.11.2019 г. Кредисимо изпратило искане за заплащане до Ай Тръст, в качеството му на поръчител, който отговаря солидарно с ответницата за всички нейни задължения пред Кредисимо. За това обстоятелство на 15.11.2019 г. Ай Тръст изплатило уведомление до ответницата и на 20.11.2019 г. изпълнило задълженията си, като заплатило на Кредисимо всички дължими суми от Л., съгласно искането за плащане, а именно: 202,86 лв. – главница, 8.94 лв. – договорна лихва, 4.01 лв. – наказателна лихва и 26.13 лв. за всички извършени административни разноски.

Ищецът твърди се, че за така извършеното плащане и встъпване в правата на кредитора е уведомил ответницата.

Твърди се, че след образуване на заповедното производство ответницата е извршила частично плащане към Ай Тръст на 07.02.2020 г. в размер на 40 лв. и с това си действие е направила извънсъдебно признание на дълга.

В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на И.Л.Л. съществуването на вземания в полза на Ай Тръст, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2309/2019 г. по описа на РС – Ловеч за следните суми: 202.86 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; 26.13 лв. – административни разноски; 8.94 лв. – договорна лихва за периода от 11.05.2018 г. до 10.07.2018 г.; 4.01 лв. –наказателна лихва за периода от 10.09.2019 г. до 06.11.2019 г.; 45.29лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

Претендирани са и разноските по делото, както и направените в хода на заповедното производство разноски.

В подкрепа на исковата си претенция ищецът представя писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответницата не е подала писмен отговор. Преди насроченото открито съдебно заседание е депозирала, към която е приложила разписка за плащане на сумата в общ размер от 287.23 лв.

В о.с.з. ищeцът „Ай Тръст“ЕООД не изпраща представител. В писмена молба от процесуалния представител – юрк. Весислав Генов признава, че на 07.07.2020 г. о сметка на дружеството е постъпила сумата от 288.00 лв. с наредител И.Л.Л. посредством плащане чрез Изипей. Моли съдът да има предвид, че плащането е извършено след завеждане на исковата молба и ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Заявява, че претендира разноски както в заповедното производство, така и в исковия процес.

Ответницата

И.Л.Л. не взема лично участие в процеса.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр. д №2309/2019 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „Ай Тръст“ЕООД е издадена Заповед № 1212 от 28.11.2019 г., с която съдът е разпоредил длъжникът И.Л.Л., ЕГН **********, с пост.адрес: *** да заплати на кредитора „АЙ ТРЪСТ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище/ адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша”№146, сграда А, Бизнес център „България”, представлявано от Ива

Михайлова Шаламанова – управител, чрез пълномощник – юрисконсулт Весислав Руменов Генов сумата от 287.23лв/ двеста осемдесет и седем лева и 23ст/, от които: 202.86 лв /двеста и два лева и 86ст/лева – главница, 26.13 лв/ двадесет и шест лева и 13ст/ - административни такси и 45.29 лв. / четиридесет и пет лева и 29ст./ - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство;

8.94 лв/ осем лева и 94ст/ - договорна лихва за периода от 11.05.2018 г. до 10.07.2018 г., 4.01 лв/ четири лева и 01 ст/ - наказателна лихва за периода от 10.09.2019 г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 28.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 25.00лв /двадесет и пет/лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв /петдесет/ лева, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК/ в редакцията на ДВ, бр.8/ 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

В законния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът И.Л. е подала писмено възражение вх.№14140/19.12.2019 г, с което е оспорила вземането. По този повод с Разпореждане № 4540 от 20.12.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение възразилия длъжник, като довнесе дължимата държавна такса.

Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 10.01.2020 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на оспореното вземане със СПН.

Предявеният е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Ай Тръст“ЕООД съществува вземане срещу ответника И.Л. Лазаарова в претендирания общ размер от 287.23 лв.

- предмет на Заповед изпълнение по чл. 410 от ГПК №

1212 от 28.11.2019 г, издадена по ч.гр.д. №2309/2019 г., която длъжникът/ответник по делото/е оспорил по реда на чл.414 от ГПК.

По делото не е спорно, че на 29.03.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата И.Л.Л. по реда на чл.6 от ЗПФУР е сключен договор за потребителски кредит № 1052575. От представената разпечатка на договора за кредит, имаща характер на препис съгласно нормата на чл.184 от ГПК, се установява, че предмет на договора е предоставянето на сумата от 300.00 лв, при уговорен срок на кредита – 3 месеца чрез заплащане на три равни погасителни вноски всяка в размер на 105.90 лв.,с падежни дати на вноските съгласно приложения към договора погасителен план и последна падежна дата - 10.07.2018 г. Неразделна част от договора са Общите условия на договора за кредит, Приложение №1 – Условия на Кредита.

Тъй като процесният договор е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, приложение следва да намери Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР, според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Договорът е сключен съгласно разписаната в Общите условия и договора процедура, като комуникацията между страните е осъществена на електронния сайт на Кредисимо. Съставен е електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл.3 вр.чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, който по делото е представен възпроизведен на хартиен носител като е в заверен препис. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора се счита за спазена, като в хода на процеса електронният документ, съдържащ изявлението на страните по Договора за кредит, не е оспорен от ответната страна.