Решение № 1076 от 10.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 10.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и осми март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня

Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 11183 по описа на състава за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са иск с правно основание чл. 422 от ГПК, който е обективно съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.430 от ТЗ.

Ищецът „Б.Д.“ ЕАД твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.05.2018г. по описа на 76 с-в при СГС, ответницата е бил осъдена да заплати 16 172,88 евро, главница по Договор за ипотечен кредит от 09.11.2008г., заедно със законна лихва върху сумите считано от 04.05.2018г. до окончателното изплащане, да заплати договорна лихва за периода от 28.06.2010г. до 03.05.2018г. в размер на 8 486,68 евро, да заплати обезщетение за забава за периода от 03.01.2013г. до 03.05.2018г. в размер на 301,80 евро, да заплати заемни такси в размер на 473,65 евро, както и направените в заповедното производство съдебни разноски. Въз основа на издадената заповед за изпълнение бил издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело №20188480400457 по описа на ЧСИ Росица Апостолова, но подаденото от длъжника в заповедното производство възражение по реда на чл. 414 от ГПК от 17.07.2018г., мотивирало правния интерес на ищеца да предяви специалния установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК. Източник на процесното паричното задължение на ответницата, което ищецът се домогва да установи, било правоотношение по сключения между страните в настоящия процес Договор за кредит от 09.11.2008г. Изпълнявайки задълженията си по договора, банката предоставила на кредитополучателя сума в размер от 18 000 евро със срок на издължаване от 360 месеца, считано от 13.11.2008г. – датата на разрешаване на кредита. Според клаузите на договора, уговорената възнаградителна лихва се формирала като сбор от базов лихвен процент в размер на 4,69% и стандартна надбавка от 3,10 процентни пункта – общо 7,79%. На 24.02.2011г. страните сключили допълнително споразумение, в което бил договорен гратисен период за издължаване на главницата от 6 месеца без изменение за крайния срок на издължаване; при настъпване на предсрочна изискуемост капитализираните суми до момента отново се считали за дължима лихва, а банката се отказвала от вземането си за наказателни лихви в размер на 890,34 евро, а начислените заемни такси в размер на 18,49 евро следвало да се прехвърлят, като дължими за следващ период. В полза на кредитора била учредена и договорна ипотека върху недвижим имот. Поради допусната забава в плащанията на дължимите погасителни вноски над 90 дни на основание чл.20.2 от Общите условия към договора за кредит за банката възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от 30.04.2018г. и тя упражнила това право надлежно, доколкото едностранното писмено изявление било връчено на упълномощен представител на адресата - на 27.04.2018г. Съгласно чл.20.2 от Общите условия от датата на обявяване на предсрочна изискуемост по кредита главницата се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с три процентни пункта, а до пристъпване към събирането на дължимите суми по съдебен ред остатъкът по кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира да бъде установено съществуването на парично задължение на Н.Д.И., за сумата от 16 172,88 евро, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за ипотечен кредит от 09.11.2008г. и Допълнително споразумение от 03.11.2008г., заедно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 04.05.2018г. до окончателно погасяване на задължението, за сумата от 8 486,68 евро представляваща договорна лихва за периода от 28.06.2010г. до 03.05.2018г., за сумата от 301,80 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.01.2013г. до 03.05.2018г., за сумата от 473,65 евро, представляваща неплатени заемни такси. С оглед очаквания благоприятен изход на спора ищцовото дружество претендира и за осъждане на ответницата, да му заплати и направените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, както и направените разноски в заповедното производство. При условията на евентуалност, ако съдът приеме за неоснователен и отхвърли иска за установяване на вземането, поради извод за ненастъпила предсрочна изискуемост, ищецът поддържа, че ответницата е била надлежно уведомена за предсрочната изискуемост, считано от датата на завеждане на исковата претенция – 17.08.2018г. В този случай, при условията на евентуалност, ищецът претендира да бъде осъдена ответницата, да му заплати следните суми (след изменение в размера на исковете с допълнителната искова молба): главница в размер на 16 172,88 евро, ведно със законна лихва, считано от 17.08.2018г. до окончателното плащане; възнаградителна лихва в размер на 8 891,86 евро, начислена за периода от 05.05.2012г. до 16.08.2018г.; санкционираща лихва в размер на 316,22 евро, начислена върху главницата в периода от 07.01.2013г. до 16.08.2018г.; заемни такси в размер на 473,65 евро, от които 355,21 евро такса за управление, 60 евро такса за изискуемост и 61,44 евро заплатени застрахователни премии. С оглед очаквания благоприятен изход на спора, ищцовото дружество претендира и за осъждане на ответницата, да му заплати и направените пред настоящия съд разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Договор за ипотечен кредит от 09.11.2008г. установява, че банката ищец е отпуснала на кредитополучателя -ответницата Н.Д.И. банков кредит, при условия на кредитиране, които са регламентирани в самото съдържание на договора и в Общите условия, които са неразделна част от договорното съдържание. Предоставената на кредит сума е в размер от 18 000 евро със срок на издължаване от 360 месеца, считано от 13.11.2008г. – датата на разрешаване на кредита. Според клаузите на договора, уговорената възнаградителна лихва се формирала като сбор от базов лихвен процент в размер на 4,69% и стандартна надбавка от 3,10 процентни пункта – общо 7,79%. На 24.02.2011г. страните сключили допълнително споразумение, в което бил договорен гратисен период за издължаване на главницата от 6 месеца без изменение за крайния срок на издължаване; при настъпване на предсрочна изискуемост капитализираните суми до момента отново се считали за дължима лихва, а банката се отказвала от вземането си за наказателни лихви в размер на 890,34 евро, а начислените заемни такси в размер на 18,49 евро следвало да се прехвърлят, като дължими за следващ период. В полза на кредитора била учредена и договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент № 100 на адрес – гр. София, ж.к. „******, заедно с припадащите се 0, 570% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

В т.20.2. от приетите като доказателства Общи условия е изрично уредена възможността за реализиране на правото на банката, да превърне задължението на кредита в предсрочно изискуемо, а също и предпоставките за упражняване на това право на кредитора (при допускане на забава в плащанията на главница и/или лихви над 90 дни). В клаузата се посочва, че до предявяване на исковата молба за събиране на дължимата сума остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка от 10 процентни пункта.

По делото е представено и прието като писмено доказателство Извлечение от счетоводни книги по сметка № 16410891 от 04.05.2018г. по Договор за ипотечен кредит от 09.11.2008г.г., в което са описани дължимите суми от страна на кредитополучателя към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Приетият като доказателство погасителен план и ГПР към договора и Приложение Тарифа с такси по кредити на „Б.Д.“ ЕАД също са неразделна част от договора,доколкото определят принципа на формиране на размера на част от вземанията, чието съществуване ищецът се домогва да установи.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещо лице С.И., дава следното заключение по подлежащите на установяване факти:

Усвоеният размер на кредита възлиза на 18 000 евро. Падежната дата за внасяне на главница и лихва е определена да е 2-ро число на всеки месец, а прегледаните от вещото лице банкови счетоводни документи сочат следното постъпление на суми за погасяване на кредита: На 02.12.2008г. е постъпила месечна погасителна вноска в размер на 124 евро. На 02.02.2009г. е постьпила сума в размер на 308,21лв.

На 09.03.2009г. са постъпили 20.91лв. На 03.04.2009г. са постъпили 280,97лв. На 24.04.2009г. са постъпили 204,74 евро На 24.04.2009г. са постъпили 10, 39 евро и 44,45 евро. На 24.04.2009г. са постъпили 1,92 евро. На 24.04.2009г. са постъпили 159,45евро На 02.05.2009г. са постъпили 1,20 евро. На 06.07.2009г. са постъпили 170,35 лв. На 06.07.2009г. са постъпили 195,80 лв. На 06.07.2009г. са постъпили 441,63 лв. На 31.07.2009г. са постъпили 50, 32 евро. На 02.08.2009г. са постъпили 171,79 евро.

На 02.09.2009г. са постъпили 146,29 евро. На 01.10.2009г. са постъпили 25,17 евро. На 02.10.2009г. са постъпили 89,99 евро. На 18.12.2009г. са постъпили 43,57 евро. На 02.03.2010г. са постъпили 178,08 евро. На 05.05.2010г. са постъпили 180,72 евро.

На 01.06.2010г. са постъпили 169,87 евро. На 01.07.2010г. са постъпили 84,93 евро. На 30.11.2010г. са постъпили 380 евро. На 01.12.2010г. са постъпили 25,08 евро. На 24.02.2011г. са постъпили 340 евро.

Според банковите счетоводни документи, на

24.02.2011г. кредитното задължение е преструктурирано, като към дължимата главница е била капитализирана сумата от 876,08 евро и е извадена вноската по главница в размер на 100 евро, които са били внесени на 24.02.2011г. Получена е нова главница, която е в размер на 17 926,08 евро. Капитализираната сумата от 876,08 евро е получена, като от дължимата договорна лихва в размер на 1034,43 евро към 24.02.2011г. е извадена постъпилата вноска от 240 евро и са прибавени текущата лихва за периода 02.02.-24.02.2011г. в размер на 81.64 евро. С преструктурирането на кредита е договорен шестмесечен гратисен период със заплащане на месечна лихва, без да се променя крайният срок на погасяване. Размерът на лихвата е изменен от 7,79% на 8,29%.

Погасяването на кредитното задължение е продължило след преструктурирането в следната последователност и обеми: На 02.03.2011г. са постъпили 35,22 евро. На 02.04.2011г. са постъпили 1,03 евро. На 04.04.2011г. са постъпили 131,18 евро. На 06.06.2011г. са постъпили 122,57 евро. На 20.06.2011г. са постъпили 135,90 евро. На 30.06.2011г. са постъпили 62,19 евро. На 02.07.2011г. са постъпили 12,60 евро. На 10.08.2011г. са постъпили 145,75 евро.

На 02.09.2011г. са постъпили 106,08 евро. На 04.11.2011г. са постъпили 47,84 евро. На 28.11.2011г. са постъпили 200 евро. На 27.12.2011г. са постъпили 200 евро. На 26.01.2012г. са постъпили 200 евро. На 22.03.2012г. са постъпили 190 евро. На 02.05.2012г. са постъпили 190 евро. На 30.05.2012г. са постъпили 190 евро. На 29.06.2012г. са постъпили 200 евро. На 27.07.2012г. са постъпили 200 евро. На 31.08.2012г. са постъпили 200 евро. На 01.10.2012г. са постъпили 190 евро. На 01.11.2012г. са постъпили 200 евро. На 03.12.2012г. са постъпили 200 евро. На 07.01.2013г. са постъпили последните суми за погасяване на кредитното задължение.

При това, след анализ на счетоводните данни, вещото лице счита, че месечна вноска за падеж 02.12.2008г. е внесена в срок, месечна вноска за падеж 02.01.2009г. е внесена с 112 дни закъснение, месечна вноска за падеж 02.02.2009г. е внесена с 81 дни закъснение, месечна вноска за падеж 02.03.2009г. е внесена с 53 дни закъснение, месечна вноска за падеж 02.04.2009г. е внесена с 22 дни закъснение, месечна вноска за падеж