Решение № 22 от 27.02.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Враца, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20261400500011 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 5509 от 07.11.2025г., подадена от Районна прокуратура – Враца с адрес гр.Враца, бул. „Хр. Ботев“ № 29, ет.3, представлявана от административния ръководител – районен прокурор на РП-Враца К.К., чрез пълномощника й юрк. Д. Д., против решение № 148/03.10.2025 г., постановено по гр. д. № 575/2025 г. на Районен съд - гр. Мездра, в неговата цялост, с което е осъдена да заплати на Б. В. Б. с ЕГН **********, следните суми: главница в общ р а з м е р 13 329,00 лв., представляваща разликата между фактически определеното, начислено и изплатено от ответника на ищцата основно трудово възнаграждение за периода 01.03.2022 г. - 31.12.2024г. и дължимото възнаграждение в предвидения от чл.218, ал.2 ЗСВ минимален размер от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, като сумата е формирана, както следва: 636 лева за месец април 2022г., 378 лева за месец май 2022г., 234 лева за месец юни 2022г., 752 лева за месец юли 2022г., 236 лева за месец август 2022г., 534 лева за месец септември 2022г., 1190 лева за месец октомври 2022г., 562 лева за месец ноември 2022г., 1090 лева за 1 месец декември 2022г., 223 лева за месец януари 2023г., 687 лева за месец септември 2023г., 1077 лева за месец октомври 2023г., 457 лева за месец ноември 2023г., 827 лева за месец декември 2023г., 72 лева за месец януари 2024г., 504 лева за месец април 2024г., 450 лева за месец май 2024г., 212 лева за месец юни 2024г., 502 лева за месец юли 2024г., 278 лева за месец септември 2024г., 1140 лева за месец октомври 2024г., 422 лева за месец ноември 2024г., 866 лева за месец декември 2024г.; ведно със законната лихва върху главницата от 13329,00 лева, считано от 31.03.2025г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното й изплащане; сумата 1 614,08 лв., представляваща разликата между фактически определеното, начислено и изплатено от ответника на ищцата допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода 01.03.2022 г. - 31.12.2024 г. спрямо дължимото определено от закона в чл.218, ал.2 ЗСВ, формирана както следва: 54.06 лева за месец април 2022г., 39.69 лева за месец май 2022г., 24.57 лева за месец юни 2022г., 78.96 лева за месец юли 2022г., 24.78 лева за месец август 2022г., 56.07 лева за месец септември 2022г., 124.95 лева за месец октомври 2022г., 59.01 лева за месец ноември 2022г., 114.45 лева за месец декември 2022г., 23.41 лева за месец януари 2023г., 85.87 лева за месец септември 2023г., 134.62 лева за месец октомври 2023г., 57.12 лева за месец ноември 2023г., 103.37 лева за месец декември 2023г., 9.00 лева за месец януари 2024г., 63 лева за месец април 2024г., 65.25 лева за месец май 2024г., 30.74 лева за месец юни 2024г., 72.79 лева за месец юли 2024г., 40.31 лева за месец септември 2024г.,165.30 лева за месец октомври 2024г., 61.19 лева за месец ноември 2024г., 125.57 лева за месец декември 2024г.; ведно със законната лихва върху главницата от 1614,08 лева, считано от 31.03.2025г.

/датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното й изплащане; сумата 3 057,78 лева - сбор от обезщетения за забавено плащане /мораторна лихва/ в брутен размер, върху всяка една от главниците, по месечно, считано от 1-во число на следващия месец, до датата на подаване на исковата молба в съда - 31.03.2025 г., като сумата е формирана както следва: 249,94 лева за месец април 2022г., 147,69 лева за месец май 2022г., 89,27 лева за месец юни 2022г., 279,74 лева за месец юли 2022г., 85,55 лева за месец август 2022г., 188,65 лева за месец септември 2022г.,409,07 лева за месец октомври 2022г., 188,02 лева за месец ноември 2022г., 354,24 лева за месец декември 2022г., 70,05 лева за месец януари 2023г., 156,99 лева за месец септември 2023г., 2

232,42 лева за месец октомври 2023г., 93,00 лева за месец ноември 2023г., 157,77 лева за месец декември 2023г., 12,77 лева за месец януари 2024г., 69,87 лева за месец април 2024г., 57,37 лева за месец май 2024г., 24,24 лева за месец юни 2024г., 50,65 лева за месец юли 2024г., 20,70 лева за месец септември 2024г.,69,56лева за месец октомври 2024г., 20,26 лева за месец ноември 2024г., 29,96 лева за месец декември 2024г.; и направените по делото разноски в размер на 655,47 лева - платена държавна такса, както и да заплати в полза на държавата, по бюджета на ВСС, по сметка на Мездренския районен съд, сумата от 64,56 лева, представляваща допълнително дължима държавна такса върху уважените искове.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционния съд се е произнесъл по нередовна искова молба – ищцата не е разграничила претенциите, касаещи претендирано възнаграждение за времето, през което е била „младши прокурор“ и за времето, през което е била „прокурор“ в районна прокуратура, поради което предявените искове са обобщени и общо формулирани. Предвид това моли съда да обезсили решението. В случай, че съдът не приеме за основателни доводите му за недопустимост на решението, посочва, че същото е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Изтъква, че изводите на първоинстанционния съд, че възнагражденията на магистратите на районно ниво се определят въз основа на конкретна законова норма и не зависят от издаването на акт от ВСС, доколкото правопораждащия факт е ех lege, без да е поставен в зависимост от допълнително действие на административен орган, са в противоречие с разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ, оправомощаваща Пленума на Висшия съдебен съвет да определя размера на възнагражденията на магистратите /обективирани в Таблица № 1/, включително и на младшите магистрати при съобразяване на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ, както и да отпусне средства за изплащане на тези възнаграждения като първостепенен разпоредител със средства по бюджета на съдебната власт. Твърди, че е неправилен и извода на съда, че за Районна прокуратура - Враца е възникнало задължение за изплащане на ищцата на трудово възнаграждение в размер, по-висок от размера, който е определен от органа по чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ, тъй като административните ръководители в органите на съдебната власт, в качеството си на третостепенен 3 разпоредител с бюджетни средства, са длъжни да се съобразят с фиксирания им бюджет, гласуван по поименно щатно разписание на работещите в структурата. Поддържа, че административния ръководител на РП-Враца е изпълнявал задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ в установените срокове да плаща определеното от Пленума на ВСС възнаграждение на ищцата. Посочва също, че иска не е доказан по основание и размер, тъй като представените по делото данни от НСИ относно размерите на средните месечни заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в бюджетните организации и фондове, не са окончателни, поради което не е следвало да се ценят като доказателство от съда при постановяване на съдебния акт. Счита, че след като спорния факт - размера на исковите претенции по обективно съединените искове, е останал неустановен, то обжалваното решение е необосновано.

Наред с това твърди, че не е доказана и исковата претенция за възнаграждение за периода, в който ищцата е заемала длъжност „прокурор“ в РП-Враца, тъй като разпоредбата на чл.218, ал. 3 от ЗСВ, която се отнася до реда, посредством който се определя възнаграждението за останалите длъжности в органите на съдебната власт, не предвижда каквато и да било зависимост между средномесечната заплата и възнагражденията на магистратите. С оглед на горното PC-Мездра е извел необоснован извод, че изменението на средномесечната заплата е предпоставка за изменение и на магистратските възнаграждения по чл. 218, ал. 3 от ЗСВ. Поддържа, че първоинстанционния съд не е изложил мотиви, обосноваващи извода му за наличие на законово основание административния ръководител на РП-Враца да изплаща на ищцата месечно възнаграждение в претендирания размер. С оглед гореизложеното счита, че по делото не е доказано, че ответната страна не е изпълнявала задължението по чл. 128, т. 2 от КТ.

Моли съда да отмени изцяло като неправилно обжалваното решение на Районен съд – Мездра и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да му присъди направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред PCМездра и пред ОС-Враца. В условията на евентуалност оспорва поради прекомерност заплатения адвокатски хонорар от въззиваемата, предвид това, че делото не е от фактическа и правна сложност.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата Б. В. Б. не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

4

В писмено становище по делото въззивната Районна прокуратура – Враца, чрез пълномощника си, поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени обжалваното решение; претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата, като не се представлява в съдебното заседание.

В съдебното заседание въззиваемата, чрез процесуалния си представител, моли съда да остави в сила обжалваното решение, като не претендира разноски.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима.

При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо; същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Враца е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 218, ал. 2 и ал.3 от ЗСВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Б. В. Б. с ЕГН ********** против Районна прокуратура-Враца, за заплащане на следните суми: 13 329,00 лв., представляваща разликата между фактически определеното, начислено и изплатено от ответника на ищцата основно трудово възнаграждение за периода 01.03.2022 г. - 31.12.2024 г. и дължимото възнаграждение в предвидения от чл.218, ал.2 ЗСВ минимален размер от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 1 614,08 лв., представляваща разликата между фактически определеното, начислено и изплатено от ответника на ищцата допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за 5 периода 01.03.2022 г. - 31.12.2024 г. спрямо дължимото определено от закона в чл.218, ал.2 ЗСВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 3 057,78 лв., представляваща законната лихва за забава върху всяка от неплатените разлики, считано от датата на изискуемостта на всяко отделно вземане до датата на предявяване на исковата претенция.

В исковата молба са наведени твърдения, че за периода от 30.08.2021г. до 30.08.2023г. ищцата е заемала длъжността „младши прокурор” в Районна прокуратура гр. Враца, като със Заповед № 261 от 15.03.2023г. на Р.Д. административен ръководител - апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - София, считано от 27.03.2023г. е била командирована да изпълнява функциите на прокурор в Районна прокуратура – София, както и че въз основа на решение от 19.07.2023г. на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, считано от 30.08.2023г. на основание чл.160, във връзка с чл.