Решение № 374 от 19.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. ***, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

ПОДСЪСТАВ - IVA, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20264100500322 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №63/14.01.2026г., постановено по Гр.д.№4050/2024г. по описа на РС – ***:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. М. У., роден на **.**.****г., с адрес с.***, общ.***, *** ДЪЛЖИ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. ”Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс Г, сумата от 492,85 евро/четиристотин деветдесет и две евро и осемдесет и пет евроцента/ или левовата й равностойност от 963.93 лв. /деветстотин шестдесет и три лева и 93ст./ - главница, представляваща незаплатена ел.енергия за обект с клиентски №*** и абонатен номер №*** – ***, 33, по фактури, издадени за периода от **.**.****год.. до **.**.****г.; сумата 24,51 евро/ двадесет и четири евро и петдесет и едно евроцента/ или левовата й равностойност в размер на 47.93 лв. /четиридесет и седем лева и 93ст./, представляваща мораторна лихва за всяка фактура от датата на падежа й до 23.08.2024г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда/23.08.2024г./ до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от 26.08.2024г. по частно гражданско дело №2640/2024г., по описа на Великотърновския районен съд.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от Д. М. У., чрез адв.Й. И. – ВТАК, в качеството й на преупълномощен особен представител, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че не е изследван въпроса за собствеността на процесния обект, за който са издадени процесните фактури, както и че такова възражение е направено в първоинстанционното производство, по което РС не се е произнесъл. Сочи се, че е недоказано кой е собственик на имота, а от там и за кого е възникнало задължение за заплащане на потребена в имота ел. енергия, доказателствената тежест за установяване на които обстоятелства се носи от ищеца. Твърди се, че не е установено безспорно, че 1 отчетената за обекта ел. енергия е действително потребена от ответника, като, дори не е безспорно установено дали ответникът е жив и дали пребивава в имота. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез пълномощник ЮК В. М., с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като недопустима, неоснователна и недоказана, по развити съображения по съществото на спора.

В СЗ въззивникът, чрез адв.Й. И. – ВТАК, редовно преупълномощена от назначения му по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Не претендира разноски.

В СЗ въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез пълномощник ЮК В.

М., с писмена молба с вх.№7482/12.06.2026г., оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, в т.ч. и ЮК възнаграждение.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане пред РС – *** са били предявени от ищеца „Енерго – Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, против ответника Д. М. У., в срока по чл.415 ал.4 ГПК по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск с правно основание чл.86 ал.1ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 963,93 лева, представляваща главница за ел. енергия по фактури, издадени в периода **.**.****г. – **.**.****г., както и сумата от 47,93 лева, мораторна лихва върху главницата, представляваща сбор от мораторната лихва върху главницата по всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 23.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 23.08.2024г. до окончателното изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с кл.№*** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с аб.№***, находящ се на адрес с.*** ***, което облигационно отношение между тях се регламентира от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД, приети на основание чл.98а от ЗЕ и одобрени от КЕВР. Сочи се, че ответникът не е заплатил на ищеца на падежа на процесните фактури стойността на потребена в процесния обект на доставка ел. енергия в общ размер на 963,93 лева съгласно посочените в ИМ процесни фактури за исковия период от 11.01.2024г. до 09.04.2024г., като за допуснатата забава в плащането ответникът дължи и мораторна лихва върху главниците по процесните фактури от падежа по всяка от тях до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 23.08.2024г., по което подадено от ищеца заявление по чл.410 ГПК е образувано Ч.гр.д.№2640/2024г. по описа на ВТРС, по което е издадена заповед по чл.410 ГПК за исковите суми, връчена на ответника – длъжник при условията на чл.47 ал.5 ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване на настоящите искове по чл.422 ал.1 ГПК.

2

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът Д. М. У., чрез назначения му по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.Х.Х.Й. – ВТАК, заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявените искове, които оспорва изцяло, като неоснователни и недоказани. Оспорва между ищеца „Енерго – Про Продажби“ АД и ответника Д. М. У. да е налице валидно облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия през исковия период за процесния обект на доставка на ел. енергия в с.***, общ.***, ***. Оспорва ответникът да е потребил претендираното с ИМ количество ел. енергия през процесния период.

Фактическата обстановка по делото е изяснена правилно от първоинстанционният съд, на база съвкупен анализ на всички събрани в първоинстанционното производство писмени доказателства и изслушана СТЕ, като въззивният съд споделя изцяло като свои фактическите констатации на първоинстанционният съд, досежно правно – релевантните за спора факти, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към тях, без да ги възпроизвежда повторно.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК обективно кумулативно съединени иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 23.08.2024г. до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.

Разгледани по същество се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

Противно на оплакванията във въззивната жалба, от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, в частност от представените от ищеца такива с молба с вх.№22691/29.10.2025г., безспорно се установява съществуването през исковия период по предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД – от 11.01.2024г. до 09.04.2024г. на валидно облигационно правоотношение между страните по делото по доставка на ел. енергия, сключено при публично известни общи условия съгласно чл.98а ал.1 от ЗЕ за процесния обект на доставка на ел. енергия, находящ се в с.*** ***, по което ищецът „Енерго – Про Продажби“ АД е доставчик на ел. енергия, а ответникът е „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на §1 т.41б б.“а“ от ДР на ЗЕ, както и „краен клиент“ по смисъла на §1 т.27г от ДР на ЗЕ. Съгласно чл.98а от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Няма спор, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата за публикуване на Общите условия, съобразно изискванията на чл.98а ал.3 ЗЕ. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 98а ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за клиента на крайния снабдител, без изрично писмено приемане, но в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни споразумения. Когато потребителят не се е възползвал от тази възможност, както в процесният случай, Общите условия стават задължителни за потребителя, който получава услугите при публично известни общи условия, предложени от крайният снабдител.

Съобразно чл.91 ал.2 ЗЕ, сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на закона и правилата за търговия с електрическа енергия, приети от комисията по предложение на енергийните предприятия, а съгласно чл. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи (също чл. 11 от ОУ), за присъединяването на обект към електрическата мрежа се подава писмено искане в преносното или съответното 3 разпределително предприятие по образец, предоставен от предприятието (чл.5 от Наредбата).

„Потребител на ел. енергия за битови нужди“ по смисъла на чл.4 ал.1 от приложимите ОУПЕЕ на „Енерго – Про Продажби“ АД е физическо лице /ФЛ/, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго – Про Мрежи“ АД, което ползва ел. енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Енерго – Про Продажби“ АД. Безспорно от представените от ищеца в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че при спазване разпоредбите на ЗЕ и ПТЕЕ, въз основа на подадено от ответника до „Енерго – Про Мрежи“ АД заявление с вх.

№***/26.08.2016г. на 12.09.2016г. е сключен между „Енерго – Про Мрежи“ АД

/понастоящем „Електроразпределение Север“ АД/, и ответника по делото Д. М. У. Договор №*** за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго – Про Мрежи“ АД при ОУ за процесния обект на доставка на ел. енергия, находащ се в с.***, общ.***, дом ***, поради което процесния обект в с.*** *** е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго – Про Мрежи“ АД, вкл. и през исковия период, видно от СТЕ. Подадено от ответника на същата дата – 26.08.2016г. е и заявление №*** до ищеца по делото „Енерго- Про Продажби“ АД за продажба на ел. енергия за процесния съществуващ обект на доставка в с.*** *** с аб.№***, в което /както и в заявление №***/*** до „Енерго – Про Мрежи“ АД/ ответникът се е легитимирал като собственик на процесния имот в с.*** *** по силата на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот *** Следователно, ответникът, като собственик на процесния имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго – Про Мрежи“ АД, който ползва ел. енергия за домакинството си през исковия период от 11.01.2024г. до 09.04.2024г. безспорно съставлява „потребител на ел. енергия за битови нужди“ по смисъла на чл.4 ал.1 от ОУПЕЕ на „Енерго - Про Продажби“ АД.