Определение № 6 от 14.01.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Бургас, 14.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20242000600321 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр. ал.2, във връзка с чл.341 ал.2 и следващите от НПК.

Образувано е по частен протест на Д. Г.,, зам. Окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – Ямбол, против Определение № 456, постановено в проведеното на 06.12.2024г. разпоредително заседание по НОХД № 236/ 2024г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което състав на първоинстанционния съд констатирал допуснати при изготвяне на обвинителния акт отстраними съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимите, поради което на основание чл.248 ал.5 т.1 вр. чл.249 ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения.

В протеста се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, мотивирали връщане на делото на прокурора, като са изложени съображения, че от подробно описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт действия на всеки от подсъдимите И. С. и Г. Д. се извличал умисълът и целта на извършеното от тях деяние, включително наличието на общ умисъл помежду им, който според посоченото в протеста бил внезапен (инцидентен). Предвид факта, че двамата подсъдими избягали с отнетите от пострадалия И. И. пари, общността на престъпния умисъл у подсъдимите да 1 участват заедно в осъществения грабеж била очевидна, т.е. в обвинителния акт не са допуснати констатираните от окръжния съд отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Заявено е становище, че оспореното първоинстанционно определение е неправилно, претендира се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.

Депозирано е и становище от прокурор в Апелативна прокуратура – Бургас, съгласно което частният протест е неоснователен, а оспореното определение – законосъобразно и правилно. Споделени са изводите на окръжния съд за липса в обвинителния акт на факти, очертаващи субективната съставомерност на деянието, както и за общността на умисъла на двамата подсъдими, като прокурорът се е солидаризирал и с претенциите на защитника на подс. И. С. за допуснати при разследването нарушения на правото му на защита, поради неосъществената от разследващите органи проверка на неговата защитна версия чрез допълнителни разпити на свидетел и очни ставки. Предлага се протестираното определение на Окръжен съд – Ямбол да бъде потвърдено.

Частният протест е подаден в установения в закона преклузивен 7дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – наблюдаващия досъдебното производство прокурор, който е автор на обвинителния акт, и пред компетентния съд. Разгледан по същество, той е неоснователен.

Прегледът на материалите по делото разкрива от фактическа и правна страна следното:

Досъдебно производство № 527/ 2023г. по описа на РУ на МВР – Ямбол, Вх. № 546/ 2024г. по описа на Окръжна прокуратура - Ямбол, е образувано на 05.08.2023г. по реда на чл.212 ал.2 от НПК с първото действие по разследването – разпит на свидетел, за извършено на същата дата, около 00.30 часа в гр.Ямбол, престъпление по чл.198 ал.1 от НК – грабеж на парична сума в размер на 140 лева, собственост на И. К. И., чрез употреба на сила (събаряне на пострадалия на земята), осъществено от три лица. След проведено разследване първоначално под надзора на Районна прокуратура – Ямбол, делото било изпратено по подследственост на Окръжна прокуратура – Ямбол, тъй като един от извършителите на престъплението – подс. И. С., е действал 2 при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК.

След приемане на разследването от горестоящата прокуратура, И. С. и Г.

Д. били привлечени в качеството на обвиняеми за това, че на 05.08.2023г., около 00.30 часа в гр.Ямбол, ж.к. „Г. Бенковски“, до бл.5, действайки в съучастие като съизвършители, са отнели чужда движима вещ – сумата от 140 лева от владението на И. К. И. от гр.Ямбол с намерение противозаконно да я присвоят, като са употребили за това сила – С. е хванал И. за ръцете, съборил го на земята, извадил портфейла от джоба на панталона му и го предал на Д., като същият е извадил намиращите се в него 140 лева и го е изхвърлил, като С. е осъществил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК – престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за подс. С., и по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за подс.Д..

При очертаните фактически установявания въззивният съд приема, че при изготвяне на обвинителния акт действително са допуснати посочените от окръжния съд отстраними съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.249 ал.4 т.1, във връзка с чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК, с ефект да ограничат процесуалните права на подсъдимите С. и Д.. Безспорен факт е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани извършените от всеки подсъдим фактически действия, свързани с отнемане на процесната парична сума от владението на пострадалия И., но отсъстват каквито и да е твърдения и факти относно индивидуалния умисъл и цел на всеки подсъдим, както и за наличието на общност на умисъла помежду им, безусловно необходима за съставомерността на извършено в съучастие престъпление. Както индивидуалният, така и общият умисъл между дейците следва да са налични преди, или най-късно при започване осъществяването на изпълнителното деяние (аргумент от чл.11 ал.2 и чл.20 ал.1 и ал.2, във връзка с чл.9 ал.1 от НК). В обсъждания случай, от съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт не могат да бъдат извлечени никакви изводи дали, кога и как е възникнал у всеки от подсъдимите умисъл да отнеме със сила парите на пострадалия И. с цел противозаконно да ги присвои, както и кога и как всеки от тях е осъзнал и приел участието на другия в самото осъществяване на деянието, поради съвпадението на целите им. В частния протест са развити съображения, че умисълът се извеждал от действията на подсъдимите, и че в 3 конкретния случай се касаело за внезапен (инцидентен) умисъл, а общността на умисъла следвала от факта, че подс. С. отнел портмонето на жертвата и го предал на подс. Д., който взел намиращата се вътре парична сума, а после двамата заедно избягали от местопроизшествието. Възможно е тези твърдения действително да отговарят на събраните доказателства, но тяхното място е именно в обвинителния акт, чиято основна функция е да очертае по еднозначен, ясен и изчерпателен начин фактическите и правни параметри на обвинението, така, че подсъдимият да е в състояние да разбере в какво е обвинен и да ангажира своевременна и адекватна защита срещу обвинението.

Допуснатите при изготвяне на обвинителния акт пропуски не могат да бъдат валидно преодолени с излагане на допълнителни фактически твърдения в протеста срещу определението, с което съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите при изготвяне на обвинителния инструмент недостатъци.

Основателно надзорният прокурор е отразил в становището си, че обвинителният акт не съдържа достатъчно факти и относно квалифициращото обстоятелство по чл.199 ал.1 т.4, във връзка с чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК, касаещо повдигнатото спрямо подс. С. обвинение. В първия абзац на акта прокурорът е упоменал, че подс. С. е многократно осъждан, и е посочил определение на Районен съд – Ямбол от 18.02.2021г., с което спрямо подс. С. са били определени общи наказания в размер на 1 година „лишаване от свобода“, и съответно 9 месеца „лишаване от свобода“ по две съвкупности от влезли в сила присъди. Липсват данни дали определените общи наказания са били изтърпени от осъдения, и кога е сторено това. Тълкувателните разрешения по въпросите на опасния рецидив, дадени в ППВС № 2/ 1070 г. и ППВС № 1/ 1978г. не оставят място за съмнение, че посочването на конкретната хипотеза на рецидив е част от задължителното съдържание както на обстоятелствената, така и на заключителната част на обвинителния акт и присъдата. Това е така на първо място, защото наличието на опасен рецидив при извършване на престъплението е квалифициращо обстоятелство, обуславящо значително по-тежко наказание в сравнение с основния състав на престъплението. Наред с това, предпоставките по б. „а“ и б. „б“ на чл.29 ал.1 от НК са различни, а приложението на квалификацията на деянието като рецидивно е ограничено от предвидения в чл.30 ал.1 от НК 5-годишен срок от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Изложените от 4 прокурора в обвинителния акт факти за осъжданията на подс. С. не позволяват последният, а и съдът да установи коя от хипотезите на чл.29 ал.1 от НК е приложима към обвинението на този подсъдим, дали и кога са изтърпени определените му общи наказания, и дали настоящата му деятелност попада в срока по чл.30 ал.1 от НК. Този фактически дефицит следва да бъде запълнен с необходимите данни при изготвянето на нов обвинителен акт.

Напълно законосъобразно и обосновано окръжният съд е счел за неоснователни оплакванията на защитника на подс. С. за допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуални правила, свеждащи се до бездействие на разследващия орган да провери защитната теза на С. чрез допълнителен разпит на свидетел, и евентуално чрез очна ставка между двамата обвиняеми. Удачно съдът е цитирал разпоредбата на чл.248 ал.4 от НПК, изключваща от обхвата на разпоредителното заседание обсъждането на нарушенията, евентуално допуснати при допускане, събиране, проверка и оценка на доказателства и доказателствени средства.

Справедливостта на наказателния процес и гарантирането на правото на защита на лицата, привлечени към наказателна отговорност, се преценяват общо за цялото наказателно производство, а не за отделни негови фази и стадии. С оглед подготвителния характер на досъдебното производство и централния характер на съдебната фаза на процеса (чл.7 от НПК), равнопоставеният и състезателен характер на производството предстои да се развие именно пред съдилищата, при гарантирани равни процесуални възможности на страните за проверка на вече събраните, и събиране на нови доказателства по инициатива на страните или служебно от съда, съобразно разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.

Като е достигнал до аналогични изводи, първоинстанционният съд е осъществил в пълнота съдебния контрол по чл.248 ал.5 т.1 вр. ал.1 т.3 от НПК и е постановил обоснован и съобразен със закона и задължителната тълкувателна практика съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.

Така мотивиран, на основание чл.345 ал.1 от НПК Апелативен съд Бургас ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 456 от 06.12.2024г., постановено по НОХД № 236/ 2024г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което на основание чл.248 ал.5 т.1 вр. чл.249 ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуални правила.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6