Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22666 от 10.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57981/2024
Вид
Решение № 22666
Подписан
10.12.2025
Състав
СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 22666 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110157981 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Н. Д. Л., К. Д. Л., Л. Г. Г. и Е. Д. Г. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД вземания в общ размер на 7 734,59 лева , от които 6 464,03 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г.– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното плащане; 1 201,44 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. – 18.09.2024 г.; 54,85 лева – главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.08.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното плащане и 14,27 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2021 г. – 18.09.2024 г., които касаят апартамент № 128, находящ се в гр. София, община „Илинден“, ж.к. „Света Тройца“, бл. ..., при следните квоти:

Н. Д. Л. – 1/4 за сумите: 1 616,01 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г.– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното плащане; 300,36 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. – 18.09.2024 г.; 13,71 лева - главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.08.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното плащане и 3,57 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2021 г. – 18.09.2024 г.

К. Д. Л. – 1/4 за сумите: 1 616,01 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г.– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното плащане; 300,36 лева - мораторна лихва за забава за периода от 1

15.09.2022 г. – 18.09.2024 г.; 13,71 лева - главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.08.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното плащане и 3,57 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2021 г. – 18.09.2024 г.

Л. Г. Г. – 1/4 за сумите: 1 616,01 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г.– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното плащане; 300,36 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. – 18.09.2024 г.; 13,71 лева - главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.08.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното плащане и 3,57 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2021 г. – 18.09.2024 г.

Е. Д. Г. – 1/4 за сумите: 1 616,01 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г.– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното плащане; 300,36 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. – 18.09.2024 г.; 13,71 лева - главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.08.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното плащане и 3,57 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2021 г. – 18.09.2024 г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Н. Д. Л., К. Д. Л. и Е. Д. Г., чрез назначения от съда особен представител са подали отговор на исковата молба. Поддържат, че не са потребители на топлинна енергия. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Навеждат доводи, че претендираните суми не отговарят на действителната стойност на реално доставената до имота топлинна енергия. Молят за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. Г. Г. не е подала отговор на исковата молба.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

2

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

В ТР/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС е уточнено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, като при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част 3 от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

От приетия по делото нотариален кат за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 от ЗПИНМ № 73 от 1974 г. /л. 11/ се установява, че процесният топлоснабден имот е придобит от съпрузите Вера С.а Г. и Н. Г. Б.. След смъртта на Н. Б., имотът 4/6 ид.ч. от имота се придобиват от преживялата съпруга В. С. Б., а децата им Г. Н. Г. и Ю.

Н. Г. получават по 1/6 ид.част. Видно от представения по делото нотариален акт от 1991г. за дарение на недвижим имот на възходящ, Г. Н. Г. и Ю. Н. Г. даряват своите 1/6 ид.част. /т.е. общо 2/6 ид.ч./ от имота на майка си Вера Божкова – т.е. це.т имот става нейна индивидуална собственост. С нотариален акт от 1993г. Вера Божкова дарява имота на своите деца Г. Н. Г. и Ю. Н. Г., като същите го придобиват в съсобственост при равни права – по 1/2 ид.част. От събраните по делото доказателства се установява още, че Г. Н. Г. и Ю. Н. Г. са починали, като Г. Г. е оставил за наследници първите двама ответници – Е. Д. Г. и Л. Г. Г., а Ю. Г. е наследена от вторите двама ответници – Н. Д. Л. и К. Д. Л.. Следователно, всеки от четиримата ответниците е придобил право на собственост върху 1/4 ид.част от имота. В качеството си на титуляри на правото на собственост, ответниците се явяват и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, поради което дължат заплащане на потребената в него топлинна енергия.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Техем Сървисис" ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици (л. 27-28). Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.