Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 192 от 09.08.2022, Районен съд - Момчилград

Съд
Районен съд - Момчилград
Дело
Гражданско дело 30/2022
Вид
Решение № 192
Подписан
09.08.2022
В сила
05.09.2022
Състав
Сунай Юсеин Осман

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Момчилград, 09.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20225150100030 по описа за 2022 година

Производството е по чл.49 ал.1 от СК-развод по исков ред .

В своята искова молба ищцата АТ. М. П. с ЕГН- **********, заявява, че с ответника М. С., турски гражданин с ЛНЧ- *********, роден на **********г. в Р.Турция, са с ключили граждански брак на 19.11.2012г., за което е бил съставен акт за граждански брак № ****/ 19.11.2012г. на км.с.Горно Кирково, общ.Кирково. От брака са нямали родени деца. След сключване на брака заживяли в с.Горно кирково.

Още от самото начало бракът им не потръгнал добре, като ответникът не е имало добри чувства към нея, и е сключил брака само за да придобие българско гражданство. Още от самото начало отношенията им се влошили и много скоро се разделили и тя се прибрала в своето родно село. Съвместният им живот е продължил само няколко месеца от м.ноември 2012г. до м.февруари 2013г. и оттогава насам не поддържали никакви контакти и отношения. Ответникът живял в България- Кирково до 2014г. и тя не знаела къде понастоящем се намира.

Ищцата заявява, че бракът им съществува формално, и продължаването 1 му не е бил в интерес на съпрузите и обществото. Настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което налагало неговото прекратяване.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по вината за това. От брака са нямали деца, и не се налагало произнасяне по въпроса за родителските права и издръжка. Не придобили имущество, семейна общност, и не се налагало произнасяне по този въпрос. Не търси и претендира издръжка.

В съдебно заседание, лично и със адв.М.Б. от АК- Кърджали, поддържа предявената искова молба, така както е предявена. Заявява, че иска развод поради невъзможност да живеят заедно.

Ответникът, редовно призован при условията на чл.48 ал.1 от ГПК /чрез публикация в ДВ/, се представлява от служебно назначен особен представител по реда на чл.48 ал.2 от ГПК- адв.Стр.А. от АК- Кърджали, който намира, че бракът на страните е разстроен, и за това предлага същият да се прекрати без съдът да се произнася по вината за това, като посочва, че описаните в исковата молба обстоятелства са установени и не сочат за вина на някоя от страните по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното по делото удостоверение, изд. въз основа на акт за сключен граждански брак № ****/ 19.11.2012г. км.с.Горно Кирково, общ.Кирково, се установява, че страните по настоящото производство, са сключили граждански брак на 19.11.2012г., като ищцата е приела да остане с своето фамилното име П.. Представени са копия на лична карта на ищцата и копие на разрешително за пребиваване в Р.България на ответника, от което се установява, че последният е турски гражданин с ЛНЧ- *********, роден на **********г. в Р.Турция.

Като свидетел е разпитано лицето М.М.И., сестра на ищцата, която в своите показания сочи, че страните са сключили гр.брак през ноември 2012г. и са живели заедно до началото на 2013г.- малко са живели заедно, след което се разделили. Свидетелката посочва, че сестра й казала, че не се разбират и ще се разделят, и се разделили, като тя се изместила в Горно Къпиново, и оттогава не поддържали /от началото на 2013г./ контакти по между си. Не знаели къде е ответникът, и нямали и тел.връзка. Изразява мнение, че бракът 2 на страните не може да просъществува, и че от датата на фактическата раздяла нямат контакти.

От изложеното е видно, че са налице предпоставките за допускане на развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като съдът не следва да се произнася по вината за разстройството на брака, предвид искането на ищцовата страна в тази насока.

Посочените по-горе обстоятелства се подкрепят и от показанията на свидетеля- описани по- горе, а именно, че съпрузите са във фактическа раздяла от повече от 10 години, живеят в различни населени места /а ответникът не се знае и къде живее/, и не са имали връзка във тези години.

Установи се, че в това време ответникът и ищцата не са поддържали никакви контакти в тези години, като за местоживеенето на ответникът не е налице никаква информация, и не се установи причината за раздялата на страните, както и причината, поради която същите не си контактуват. В своите показания свидетелят е категоричен, че страните са разделени от 10 години, живели са заедно само няколко месеца, и не поддържат никакви контакти, и че бракът на страните не може да съществува повече. Не се установиха причините за настъпилото отчуждение между страните, което отчуждение е продължило повече от 10 години, в които липсват всякакви връзки между страните. По делото не се установиха никакви брачни провинения на страните. Не се събраха никакви доказателства за каквото и да е брачно провинение на ответника, както впрочем и за ищцата.

Съдът приема за установено, че повече от 10 години страните по делото живеят разделени, и в този период не са били като едно нормално семейство, между тях е липсвал ежедневният диалог, налице е било едно отчуждаване между тях. По делото не се установи със една категоричност наличието на брачно провинение, като показанията на свидетеля не съдържат никакви факти в тази насока. Съобразно това съдът намира, че липсва брачно провинение на ответника. В това отношение не бяха ангажирани никакви доказателства- налице са общи твърдения за наличие на дългогодишна раздяла, през която липсва контакт между страните, но не е и че вина за това носи ответника.

Т.Е., съдът намира, че страните са били кратко време заедно, и прекалено дълго време разделени, и което време, не се установи да са 3 предприети действия, от която и да е страна, за съвместното им живеене.

Т.е., по така описания начин, те- като съпрузи са изразили своето сериозно и непоколебимо желание за нежеланието си да бъдат едно семейство, както и че не поддържали помежду си контакти в посочения погоре период. Очевидно е, че съпрузите по гореописания брак живеейки, по този начин повече от 10 години, не са положили достатъчно усилия за запазването или възраждането на същия, поради и към настоящия момент ще е обществено неприемливо запазването му. Последното би означавало да се запази една конкретна брачно-правна връзка, която е лишена от смисъл и съдържание- а от това никой няма нужда.

Предвид на това съдът намира, че са налице условията за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака без да има вина и на двамата съпрузи, т.к. е налице от дезинтересованост на същите от семейството и по-между си.

Съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за родителските права на деца, тяхната издръжка и режим на лични отношения, поради липса на предмет- страните по делото нямат родени от брака непълнолетни деца.

Ето защо съдът не се произнася по въпроса за упражняване на родителските права, определяне на режим на лични отношения между родители и деца, както и за присъждане на съответна издръжка на децата.

Предвид липсата на искане от страна на ищцата за произнасяне по въпроса със фамилното й име след брака, не следва да се произнася и по този въпрос. Липсва искане и за определяне на издръжка между съпрузите по делото, както и за някакви имуществени претенции, един към друг, поради и което съдът не се произнася по такива. Съдът, предвид на обстоятелството, че ищцата не прави изявления за ползването на семейното жилище- т.к. нямали придобито такова, то и съдът не се произнася по този въпрос.

От събраните по делото доказателства, обсъдени в предходните абзаци, и предвид твърдо изразеното от страните поведение през последните 10 години- а именно продължителната фактическа раздяла, съдът намира, че следва да бъде прекратен техния брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по вината за това. В този период страните са били фактическо отчуждение, не са поддържали никакви контакти, което сочи на тяхното намерение за разделен живот. Ето защо 4 съдът следва да постанови развод без да се произнася по вината, т.к. по делото не се установи някакво брачно провинение на която и да е от страните- налице е настъпило обективно отчуждение, за което вина носят и двамата.

При този изход на делото съдът определя като окончателен размера на държавната такса на 25 лева, които ищцата е заплатила първоначално. При този изход на делото страните следва да поемат разноските сами, така както са били направени от тях.

Водим от изложеното , съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА сключения между ищцата АТ. М. П. с ЕГН- **********, и ответника М. С., турски гражданин с ЛНЧ- *********, роден на **********г. в Р.Турция, сключен граждански брак на 19.11.2012г., за което е бил съставен акт за граждански брак № ****/ 19.11.2012г. на км.с.Горно Кирково, общ.Кирково, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по вината за това.

Съдът не произнася по въпросите за упражняване на родителски права, режим на лични отношения на родител с деца и издръжка на деца, както и по въпросите със семейното жилище, фамилно име на съпруга, и издръжка между съпрузите, поради липса на предмет.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд- Кърджали.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 5