Решение № 3499 от 08.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3499 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20265330100138 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.

В исковата молба от С. Г. Ц. срещу „Домейн Юстина“ ЕООД и уточняваща молба от 16.01.2026 г. се излагат твърдения, че на 18.11.2024 г. ищецът е постъпил на работа при ответното дружество по силата на сключен между страните Трудов договор № *** от 15.11.2024 г. Съгласно посочения трудов договор, ищецът заемал длъжността „***“ при пълно работно време и петдневна работна седмица, при условията на чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ – със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, с основно трудово възнаграждение в размер на 2448 лева. Работодателят следвало да заплаща и допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 264,38 лева, представляващо 10,8 на сто от основното възнаграждение. Предвид това се поддържа, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец следвало да бъде в размер на 2712,38 лева /равняващо се на 1386,82 евро/. На 09.10.2025 г. С. Ц. получил Заповед № 93/09.10.2025 г., с която бил предизвестен, че след изтичане на срока на предизвестието от 30 дни, считано от 10.10.2025 г., се прекратява трудовото му правоотношение. Твърди се, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е било налице посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно – намаляване обема на работа, засягащ позицията, която ищецът е заемал. Сочи се, че ответното дружество продължава да обработва и обгрижва същото количество площи, както и при сключването на трудовия договор между страните. Ищецът поддържа, че не е 1 единственият служител, заемал длъжността „***“, а работодателят не е извършвал подбор преди да пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се, че С. Ц. е останал без работа поради уволнението и до датата на подаване на исковата молба в съда не е започнал работа. С оглед изложеното е направено искане съдът да признае за незаконно уволнението и като такова да го отмени; ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и да му се присъди обезщетение в размер на 8320,91 евро /равняващо се на 16 274,28 лева/ за шестмесечен период, считано от 09.11.2025 г., в който е останал без работа поради уволнението. При условията на евентуалност, ако в периода 09.11.2025 г. – 09.05.2026 г. ищецът започне работа на по-ниско платена длъжност, се претендира разликата до получаваното при ответника трудово възнаграждение. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „Домейн Юстина“ ЕООД. Не се оспорва, че между страните е действало валидно трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор от 15.11.2024 г., по силата на което С. Ц. е заемал длъжността „***”. Оспорват се твърденията на ищеца относно сочения от него размер на брутното трудово възнаграждение. Посочва се, че С. Ц. е предизвестен за прекратяването на трудовото правоотношение с връчената му Заповед № 93/09.10.2025 г. Твърди се, че извършеното уволнение е законосъобразно. Излагат се съображения, че от средата на 2025 г. в ответното дружество е налице трайно намаляване на обема на работа, което е в пряка връзка с позицията, която е заемал ищецът. В тази връзка от страна на дружеството било подадено уведомление до Изпълнителна агенция по лозата и виното. Наложило се оптимизиране на производствения процес – обемът на необходимия ***ически труд бил намален до степен, която позволява дейността да се осъществява от един щатен ***, подпомаган от външен специализиран изпълнител при необходимост. Сочи се, че предвид трайното намаляване обема на работа, в същия период били прекратени трудовите правоотношения с още трима работници на длъжност „***“.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че работодателят не е извършил подбор по смисъла на чл. 329, ал. 1 КТ. Ответникът твърди, че е издал Заповед № 93/09.10.2025 г. след като е извършил подбор между работниците в дружеството на длъжност „***“, а именно – между ищеца С. Г. Ц. и Н.Т.Т.. Изводите на работодателя в тази насока, както и критериите за оценка на посочените двама работници били обективирани в Протокол за извършен подбор от 01.10.2025 г. Поддържа се, че подборът е законосъобразно извършен. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендират се разноски по делото.

С определение от открито съдебно заседание на 26.06.2026г. е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск от сумата от 16 274.28 лв. на сумата от 16 538.70 лв. или 8456.10 евро.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени трудов договор № *** от 15.11.2024г., сключен между страните по 2 делото, в качеството им съответно на работник и работодател, по силата на който предприятието е възложило, а работникът е приел да изпълнява длъжността „***“ с основно месечно възнаграждение 2448 лв., както и заповед № 93 от 09.10.2025г., по силата на която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ и след изтичане на срока на предизвестието от 30 дни.

В заверено копие е представена по делото трудова книжка на ищеца № ***, както и справка от НАП за актуално състояние от единен електронен трудов запис.

Представени са също Протокол от 01.10.2025г. на основание чл.329 КТ, длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност, заповеди №№ 91, 90, 92/30.09.2025г. за прекратяване на трудовите правоотношения с М.Б., Р.М. и Ф.А., на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.

Представено е писмо от Изпълнителна агенция по лозата и виното от дата 15.10.2025г. до г-н М. Ц., във връзка с подадено уведомление за начало на изкореняване от дата 03.10.2025г.; трудов договор от 04.02.2015г. с Н.Т.Т. за заемане на длъжността „***“, трудов договор от 01.08.2007г. с В.П.С за заемане на длъжността „***“, както и справки за използвани торове и препарати през 2024г. и 2025г.

Изискани са от Изпълнителна агенция по лозата и виното и са постъпили по делото заявления за издаване на разрешения за нови лозови насаждения от дата 21.05.2021г. и 08.04.2026г., разрешения за нови лозови насаждения от 29.07.2021г. и за пресаждане от 28.04.2026г., както и подадени декларации за реколта от грозде за периода от 2020г. до 2025г.

Изискани са от ДФ „Земеделие“ и са постъпили по делото писмени доказателства, по опис.

По делото е прието основно и допълнително заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.С..

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от събраните доказателства, че ищецът С. Г. Ц. е заемал длъжността „***“ при ответното юридическо лице – работодател, по силата на трудов договор № *** от 15.11.2024г., както и че със заповед № 93 от 09.10.2025г., считано от 10.10.2025г. на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ и след изтичане на срока на предизвестието от 30 дни, трудовото правоотношение между страните е прекратено.

В исковата молба са изложени твърдения, че не е налице посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение - намаляване обема на работата, както и че работодателят не е извършил подбор преди да пристъпи към прекратяване на правоотношението. Ответникът сочи, че е налице трайно намаляване обема на работата, в пряка връзка с позицията, заемана от ищеца, като дружеството е подало до Изпълнителна агенция по лозата и виното уведомление съгласно изискванията на Наредба № 9 от 26.05.2016г. за условията и реда за издаване на разрешения за засаждане на лозя. ИАЛВ е 3 допуснала изкореняване на 4 хектара /40 дка/ лозя, които се равнявали на приблизително 10 % от общата обработваема площ от 470 дка, т.е. бил налице спад с 10 % на обработваемата площ.

Съдебната практика приема, че намаляването на обема на работа по смисъла на чл.328, ал.1, т.3 КТ представлява фактическо състояние, при което предприятието не работи с пълен капацитет, като състоянието може да се отнася както за цялото предприятие, така и само до отделни звена или работни места. За да се прецени налице ли е намаляване на обема на работа следва да се проследи процесът на намаляване обема на работата не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадената трудова функция - фактическо състояние, което трябва да е установено към момента на уволнението.

Съдът намира, след преценка на събрания по делото доказателствен материал, че по делото не е установен фактическият състав на чл.328, ал.1, т.3 КТ. Действително, както сочи ответникът, дружеството е подало до Изпълнителна агенция по лозата и виното уведомление за начало на изкореняване на дата 03.10.2025г. съгласно изискванията на Наредба № 9 от 26.05.2016г. за условията и реда за издаване на разрешения за засаждане на лозя. В тази връзка писмото от Изпълнителна агенция по лозата и виното от дата 15.10.2025г. /след извършена от агенцията теренна проверка/ е връчено на законния представител на ответника на същата дата, следователно фактическите действия по изкореняване са започнали след датата на издаване на заповед № 93 от 09.10.2025г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Следователно към момента на прекратяване на правоотношението не може да се направи извод да е налице намаляване обема на работа при ответното дружество. Поставя се и въпросът доколко изобщо изкореняването по уведомление от дата 03.10.2025г. обосновава извод за намаляване обема на работата, доколкото според цитираната наредба изкореняването е част от процедурата по засаждане на лозя. На дружеството е издадено разрешение за презасаждане № 487 от 28.04.2026г. за площ от 4.3976 ха именно във връзка с подаденото от него уведомление за начало и за край на изкореняването на лозови насаждения с входящи номера от 03.10.2025г. и 08.04.2026г.

От представените по делото декларации за реколта от грозде за периода от 2021г. до 2025г. също не се установява според настоящия състав намаляване обема на работа. Така например за 2022г. е декларирана производствена площ /в ha/ 45.2499 и произведено количество грозде /100 kg/ 4886.40; за 2023г. е декларирана производствена площ /в ha/ 47.0721 и произведено количество грозде /100 kg/ 4988.60; за 2025г. е декларирана производствена площ /в ha/ 47.0534 и произведено количество грозде /100 kg/ 4193.30 за вино със ЗГУ и 607.80 за вино без ЗГУ.

Освен изложеното, при прекратяването на трудовия договор, поради намаляване обема на работа на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, работодателят е задължен да извършва подбор, когато длъжността изпълнявана от ищеца се е заемала и от други служители, които са останали на работа. В чл.329, ал.1 КТ са установени критериите за такъв подбор, като право да остане на работа има работникът, който отговаря едновременно и на двата критерия - да 4 има по-висока квалификация и да работи по-добре от останалите. В случая по делото е представен с отговора на исковата молба протокол от 01.10.2025г. за извършен подбор, в който е отразено, че е взето и становището на *** С. – *** в „Домейн Юстина“ ЕООД, но разпитан в съдебно заседание, свидетелят заяви, че е бил извикан от управителя на дружеството г-н Ц. да го консултира и разбере мнението му за работата на двамата ***и, като според свидетеля това е станало към края на месец ноември. Следователно от събраните доказателства не може да се направи извод подбор да е извършен към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Поради това съдът намира, че предявеният от ищеца иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.