Решение № 116 от 03.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пловдив, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330205601 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25 – 1030 – 002287 от 02.05.2025 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Д. Д. А. на основание

1/ чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 105, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/;

2/ чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП;

3/ чл. 183, ал. 4, т. 11 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1 ЗДвП;

4/ чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП;

В жалбата и в допълнителна писмена молба се поддържа становище за незаконосъобразност на атакуваното НП, като е формулирано искане за неговата отмяна в цялост. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Релевира възражение за прекомерност.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съображенията за този извод са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка, идентично възпроизведена както в АУАН, така и в процесното НП:

На 02.04.2025 г. около 21,31 часа в град Пловдив на бул. „Христо Ботев“ до № 113, жалбоподателят А. управлявал лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № *** – собственост на „Амиго финанс“ ЕООД ЕИК 204009205. Същият бил спрян за проверка от служители – полицаи към сектор Сектор Пътна полиция, ОД на МВР Пловдив, сред които и свидетелят К..

Констатирано било, че жалбоподателят управлява описаното МПС – во с намалена видимост през предните странични стъкла на автомобила, както и със значителна техническа неизправност

– липсвали крайни шумозаглушителни устройства. Отделно от това, проверяващите констатирали, че жалбоподателят управлява процесното МПС, с поставени върху регистрационните табели предмети, като същият не представил СРМПС – част 2.

За така констатираните нарушения в присъствието на А. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 3423911 от 02.04.2025 г. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта, подписал го без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения срок по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя А. били наложени административни наказания „Глоба“ в общ размер на 280,00 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, включително от разпита на актосъставителя, който имаше конкретни спомени за процесния случай, като изключително подробно и екзактно пресъздаде личните си впечатления касателно интересуващите процеса събития.

Събраните писмени и гласни доказателства съдът кредитира като достоверни поради което и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

От представените по делото оправомощителни заповеди се установява териториалната и персонална компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 105, ал.

2

1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/

Съгласно текста на чл. 105, ал. 1 ЗДвП з абранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

Практиката е единодушна в разбирането си, че забраната въведена с цитираната разпоредба не е абсолютна, а е допустима в границите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации по аргумент на чл. 105, ал. 3 от ЗдвП , като законодателят не държи сметка дали затъмнението е извършено от производителя или допълнително, чрез поставяне на фолио. Единственото изискване, което той поставя, е намалената прозрачност да е в стойностите, посочени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Според т. 6.3.1.1.1. от него общата светопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е необходимо да се извърши тест със специално техническо средство. Очевидно, нито едно от тези обстоятелства не е описано в НП. Напротив, по отношение на техническто средство, изрично в показанията си актосъставителят заявява, че по случая не е било направено замерване, а просто сетивно по своя преценка същият е установил констатираното нарушение.

Посочването на описание на нарушението, датата на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, следва да бъде конкретно, точно, ясно и небудещо съмнение.

Правоприлагането не може да почива на предположения или извличани по тълкувателен път, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.

Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, както в случая.

Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като пряко са рефлектирали върху правото на жалбоподателя да организира защитата си по всички, релевантни за нарушението факти, както и да разбере за какво точно поведение е наказан, съответства ли на приложения материален закон.

Предвид гореизложеното, съдът намира нарушението за недоказано, като обжалванато НП в тази му част следва да бъде отменено.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 139, ал.

1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП

3

Настоящата съдебна инстанция намира, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя касателно посоченото нарушение. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна, като процесните АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, визирани в чл. 34 ЗАНН.

От анализа на формираната по делото доказателствена съвкупност, съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Съгласно регламента на цитираната норма движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно чл. 179, ал.

6 от ЗДвП, санкциите, предвидени за водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство са диференцирани в три точки, в зависимост от естеството на констатираните неизправности като са предвидени различни по тежест административни наказания за незначителни, значителни и опасни неизправности - понятия, дефинитивно определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП .

Така, съгласно § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП „значителни неизправности“ включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

Още по - детайлно съдържание на понятето "значителна неизправност" се съдържа в чл. 37, ал. 3 от Н аредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, съгласно който значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство.

От приетите по делото доказателства и установената фактическа обстановка, възприета в АУАН и НП, безспорно се установява, че жалбоподателят не се е съобразил с цитираното правило за поведение и на процесните дата и място е управлявал въпросния автомобил със значителна техническа неизправност, а именно: при липсващи крайни шумозаглушителни устройства, категорично потвърдено и от показанията на актосъставителя.

4

Посоченото несъмнено представлява техническа повреда по автомобила, тъй като се изразява в липсващ елемент от системата на МПС. Констатираната неизправност е значителна по смисъла на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП доколкото липсата на част от системата за намаляване на шума би могла да окаже неблагоприятно въздействие върху нивото на шума, а това от своя страна да повлияе върху околната среда, което като последица имат значителните технически неизправности на пътните превозни средства.

За пълнота и предвид възраженията на жалбоподателя е нужно да се посочи, че в случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за техническа неизправност, представляваща механична повреда на системата за намаляване на шума (липсват шумозаглушителните устройства), а не за високо ниво на издавания от МПС шум. Този извод следва от граматическото тълкуване на т. 8.1.1. от Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, представляваща Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., видно от която повредата в системата за намаляване на шума е квалифицирана като значителна неизправност поради две причини, посочени съответно в буква "а" - нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията, и буква "б" – част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от падане. От установените по делото факти и обстоятелства се установява, че в разглеждания казус отговорността на А. е ангажирана в хипотезата на т. 8.1.1., буква "б", предложение четвърто от Методиката (липсва част от системата за намаляване на шума), поради което не е необходимо изрично посочване на степента на въздействие на повредата върху околната среда и в какво се изразява това въздействие. Самата повреда на част от системата за намаляване на шума предполага оказването на неблагоприятно въздействие върху нивото на шума (т. 8.1.1., буква "б" от Методиката), респ. върху околната среда (§ 6, т.

72 от ДР на ЗДвП). В този смисъл е Решение № 559 от 17.01.2025 г. по к. а. н. д. № 2246/2024 г. на Административен съд Пловдив.

При това положение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за възприетата от наказващия орган правна квалификация и на посоченото правно основание - чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП , в която е предвидено наказание за водач, който управлява технически неизправно превозно средство, което се движи със значителна техническа неизправност.