Определение № 84 от 22.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Велико Търново, 22.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П Б

Членове:

МК

ЙВ като разгледа докладваното от М К Въззивно частно наказателно дело № 20234100600160 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

С Определение № 103 от 07.02.2023 г., постановено по ЧНД № 96 по описа на ВТРС за 2023 година е отменено Постановление от 20.12.2022 г. на прокурор при РП гр. ВТ за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ - 850/2020 г. по описа на РУ гр. ВТ, прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НП, поради това, че деянието извършено от С. Н. В. не съставлява престъпление. Наред с това делото било върнато на прокурора за продължаване на наказателното производство и изпълнение на дадените в обстоятелствената част на съдебния акт указания.

Срещу съдебния акт постъпил частен протест от РП гр. В Т. В протеста са наведени основания за отмяна на Определение № 103 от 07.02.2023 г., постановено по ЧНД № 96 по описа на ВТРС за 2023 година- предвид неговата неправилност и незаконосъобразност. Поддържа се тезата, че следва да се приеме, че е налице извършено деяние, но същото е осъществено при крайна необходимост - обстоятелство, изключващо обществената опасност и поради това не съставлява престъпление. При това се моли съда да потвърди и постановлението за прекратяване на досъдебното производство.

Постъпила е и жалба от адв.М. Н. с аналогични съображения за приложението на чл.13. ал.1 от НК и неправилност на оспорения съдебен акт, който моли да бъде отменен.

Настоящата съдебна инстанция намира, че частният протест и жалбата са процесуално допустими и подадени в срок, но разгледани по същество се явяват неоснователни по отношение искането за отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване прекратяването на наказателното производство. В тази връзка, след като прецени събраните доказателства по досъдебното производство, ВТОС намира за установено следното:

Досъдебното производство под № ЗМ - 850/2020 г. по описа на РУ гр. В.Т. /прокурорска преписка № 3156/2020 г./ е образувано на 24.10.2020 г. Разследването по него е образувано и водено за това, че на 24.10.2020 г. в гр. В. Т., на ул. „М. М.“ № 1, ет. 2, ап. 4, е причинена средна телесна повреда на В. В. И., с поС.ен адрес в гр. В. Т., ул . „П.Й.Т.“ № 1, вх. Б, ет. 5, ап. 13, изразяваща се във фрактура на лява улна /лакътна кост на ръката, една от двете кости на предмишницата/, с дислокация, и с оглед на извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал.

1 от НК по делото е привлечен като обвиняем С. Н. В. с постановление от 30.03.2021 г. когато му е предявено извършването на горепосоченото престъпление/л.18 от ДП/.

1

За да прекрати наказателното производство с постановлението си от 20.12.2022 г . наблюдаващият прокурор приема, че от фактическа страна не са налице всички изискуеми елементи от обективната и субективната страни на деяние, наказуемо по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал.

1 от НК. Счита от една страна, че се касае за извършено и доказано престъпление от С. Н. В. по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК по отношение причиняването на В. В. И. от гр. В. Т. на средна телесна повреда, изразила се в закрито счупване на лява лакътна кост чрез нанасяне на удар с цилиндричен дървен предмет по лявата ръката, довело до трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за срок над 30 дни, със срок на лечение и възстановяване не по - малък от 6 месеца, но от друга, че за тази му деятелност наказателна отговорност не следва да бъде реализирана.

Прокурорът приема, че деянието е извършено при крайна необходимост и съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НК то няма/не притежава обществена опасност, поради което не съставлява престъпление от общ характер. Постановявайки атакуваното определение, решаващият първоинстанционен съд не споделя аргументите и правните изводи на прокурора. Прието е в контролирания съдебен акт, че тези аргументи и правни изводи са незаконосъобразни и необосновани.

Въззивният съд в производството по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК проверява законосъобразността и обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и изводите в тази насока на първоинстанционния съд. Протестът на ВТРП е неоснователен, а атакуваното определение се преценява като законосъобразно и обосновано.

Споделят се аргументите на решаващия съд. Според въззивната инстанция не могат да бъдат споделени изводите на държавното обвинение, че е налице хипотезата на "крайна необходимост " по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НК във връзка с установеното от него и възприето поведение, както и разбирането, че от правна страна деянието не е общественоопасно като извършено при условията на крайна необходимост.

Както правилно е посочил в мотивите си към Определение № 263/13.09.21г. ВТОС, потвърждавайки Определение № 481 от 17.08.2021 г. на РС-В.Т., постановено по ЧНД № 1135/2021 година, с което е отменено друго прекратително постановление от 06.07.21г. на ВТРП по същия казус, съгласно чл. 13, ал.1 от НК, за да е осъществено при крайна необходимост деянието следва да е насочено към отклоняване на възникналата непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси. За да е налице крайна необходимост, деецът трябва да е извършил деянието, за да спаси свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност при условие тази опасност да не може да бъде избегната по друг начин. Опасността при крайната необходимост трябва да е непосредствена - да е налице вероятност от предстоящо засягане на правно защитени интереси. Причините за тази опасност могат да бъдат различни: стихийни или обществени бедствия /буря, наводнение, пожар, бомбардировка, транспортна катастрофа/, действие на други сили /аварии в инсталации или съоръжения/, внезапни остри болестни съС.ия или злополуки, нападения на животни и др. Тук няма значение чии интереси са застрашени от това съС.ие на опасност, нито какъв е техния характер /държавни или обществени интереси, свързани със собствеността на гражданите, тяхната личност и пр./. Освен това положението на крайна необходимост съществува докато трае непосредствената опасност, но то се прекратява с преминаването на тази опасност. Второ, действието при крайна необходимост е насочено към спасяване на застрашените интереси. Но тук не се нанасят вреди на нападател, а се засягат интереси на трети лица, които нямат отношение към опасността. За да е налице крайна необходимост, трябва да са изпълнени още две условия, посочени кумулативно - да не съществува друг начин за избягване на опасността , т. е. става дума за едно крайно, последно средство за избягване на опасността и причинените от деянието при крайна необходимост вреди да са по-малко значителни от предотвратените. Тук следва да се посочи, че от доказателствената съвкупност се установява, че В. И. и Д.Й. не са се намирали в дома на С./така както се твърди в жалбата до ВТОС по повод съставомерност по чл.170 от НК и влизане в семейното жилище на С./. Това се установява не само от показанията на В. И. и Д. Й.

/л.21-„Това всичко стана пред тяхната входна врата“, л.23 от ДП-„Опитваше се да хване В. и да го придърпат вътре в апартамента“/, но и от показанията на съпругата на С.- св.М.В., която посочва/л.24 от ДП/: “Това момче нито дума не пророни….като моят мъж беше вътре зад нашия праг, а онзи беше пред прага ни…“. Самата тя посочва, че си спомня, че е казала „Вкарайте ги вътре“, тъй като искала според нейните показания да поговорят за какво са дошли, а не да стоят на 2 прага…. Тези доказателства не са обсъждани, както и не е обсъждана например възможността да бъде затворена вратата на жилището от страна на живущите в него, вместо да се използват средства за нанасяне на удари и вкарване на „нападателите“ в имота. Само при наличие на всички предпоставки, изброени по-горе, деянието ще бъде извършено при крайна необходимост и за причинените вреди няма да се носи наказателна отговорност. Така изложеното, съпоставено със свидетелските показания на М. В., с показанията на пострадалия В. И. и Д. Й., както и със заключенията на вещото лице Гицов по назначените и изготвени съдебно медицински експертизи, води до извода, че не са налице изискванията на чл. 13, ал. 1 от НК. Окръжният съд изцяло споделя изводите на първостепенния съд, изложени в контролирания съдебен акт, които не следва да бъдат преповтаряни.

Гореизложеното сочи на законосъобразност и обоснованост на атакуваното определение на ВТРС, с което е отменено постановлението на прокурора за прекратяване на воденото наказателно производство.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, ВТОС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 103 от 07.02.2023 г., постановено по ЧНД № 96 по описа на ВТРС за 2023 година, IV състав, с което е отменено Постановление от 20.12.2022 г. на прокурор при РП- В.Т. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство под № ЗМ - 850/2020 г. по описа на РУ гр. В.Т., прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.

Определението е окончателно..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3