Решение № 261 от 19.11.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Велико Търново, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20214001000091 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260046 от 4.12.2020 г., постановено по т.д. № 279/2019г.

Плевенският окръжен съд е осъдил Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София да заплати на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ вр. чл. 432 от КЗ и чл.

86 от ЗЗД на С. Х. П. и В. В. П., и двамата от гр. Искър, област Плевен, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на дъщеря им Н. В. П., загинала при ПТП, причинено на 12.04.2019 г. от л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН 69****, с водач Р. В. П., съобразно застрахователна полица BG/22/119001053472 от 11.04.2019 г. със срок от 12.04.2019 г. до 11.04.2020 г., в размер на по 125 000 лв. за всеки от тях, заедно с дължимата компенсаторна лихва, считано от 12.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, като до размера от по 250 000 лв. за всеки един от ищците е отхвърлил исковете като неоснователни. Със същото решение Плевенският окръжен съд осъдил Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат Р.М. от САК възнаграждение в размер на 9 672 лв. с ДДС, а по сметка на Окръжен съд – Плевен държавна такса в размер на 10 000 лв. и разноски в размер на 125 лв.

С решението С. Х. П. и В. В. П. са осъдени да заплатят солидарно на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София деловодни разноски в размер на 1012,50 лв.

1

Въззивна жалба против горното решение в частта, с която предявените искове за заплащане на причинените неимуществени вреди на двамата ищци са отхвърлени за разликата над уважения размер от по 125 000 лв. до размера от 200 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 12.06.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, е подадена от В. В.

П. и С. Х. П., чрез адв. Р.М., с оплакване за неправилност на същото. В жалбата се излага, че решението в обжалваната му част е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и със съдебната практика по прилагане разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че исковете са доказани по основание, но неправилно е определил размера на дължимите обезщетения, като не е съобразил в достатъчна степен доказаните в процеса болки, страдания и съпътстващите негативни емоционални преживявания и състояния, които са претърпели и продължават да търпят ищците в резултат от смъртта на тяхната дъщеря.

Твърди се, че при постановяване на съдебния акт, съдът не е взел предвид годината на настъпване на процесното ПТП; социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането; размерът на минималната работна заплата; лимитите на застрахователно покритие, действащи към 2019 г.; възрастта на ищците към момента на настъпване на вредите.

Жалбоподателите считат, че при постановяване на своя съдебен акт, първоинстанционния съд не е взел предвид всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната цялост. В жалбата се излага, че в конкретния случай съдът е следвало да вземе предвид невръстната възраст на пострадалата към датата на катастрофата, изградената силна емоционална връзка между родители и дете, както и младата възраст на ищците към момента на загубата на рожбата им. Твърди се, че Плевенският окръжен съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти и не е отчел съдебната практика по сходни случаи, както и лимита на отговорност на застрахователя. Жалбоподателите считат, че справедливото обезщетение, което им се дължи за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им е в размер на 200 000 лв. за всеки един от тях. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части, като предявените искове бъдат уважени в размер на по 200 000 лв. за всеки един от жалбоподателите-ищци, ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира се и присъждането на разноски за производството пред въззивната инстанция.

От ответната по жалбата страна Застрахователна компания „Лев Инс“ АД не е постъпил писмен отговор.

В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София, чрез адв. Н.М. против решението в частта, с която на всеки от ищците е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 62 500 лв. В жалбата се излага, че определеното парично обезщетение, ведно с компенсаторната лихва, е 2 недължимо поради недоказаност на твърденията за проявление на неимуществени вреди съобразно заявеното в обстоятелствената част на исковата молба, като не съответства на справедливостта и е определено в отклонение от задължителната практика на Върховния съд – ППВС № 4/68г.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, тъй като в него не се съдържат мотиви, основани на преценка на конкретни обстоятелства, установени по делото и повлияли на преценката на съда относно дължимостта и размера на присъденото обезщетение. В жалбата се излага също, че съдът неправилно е оставил без уважение възражението за принос на ищцата за настъпване на противоправния резултат. Твърди се, че в производството е установено пълно и главно, че детето като пътник в превозното средство не е било обезопасено посредством обезопасителен колан и не е било превозвано чрез използване на система за обезопасяване на деца, в нарушение на разпоредбата на чл. 137б от ЗДвП. Излага се, че въпросът относно обезопасяването на Н. П. време на превоза не е обсъден с оглед ангажираните доказателства, като съдът необосновано е приел, че не е установен принос на законния представител на загиналата поради липса на положена грижа за осигуряване на безопасния превоз с лек автомобил.

Жалбоподателят счита, че неправилно е уважен и предявеният акцесорен иск за присъждане на законна лихва, считано от датата на настъпване на събитието, доколкото в конкретния случай застрахователят бил уведомен за настъпилото ПТП едва с предявяване на исковата молба и приложение намират разпоредбите на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и чл. 268, т. 10 вр. чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като предявените искове бъдат отхвърлени за сумата над 62 500 лв. като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждането и на сторените от жалбоподателя разноски в производството по делото пред двете инстанции.

От ответниците по насрещната жалба В. В. П. и С. Х. П. е постъпил писмен отговор, с който е заявено становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба.

Великотърновският апелативен съд, като прецени направените в жалбите оплаквания и данните по делото, приема за установено следното:

Пред Плевенският окръжен съд са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от В. В. П. и от С. Х. П. против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение в размер на по 250 000 лв. за всеки от тях за неимуществени вреди, претърпени от тях в резултат на смъртта на дъщеря им Н. В. П., настъпила при ПТП на 12.04.2019 г.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е оспорил исковете.

От фактическа страна се установява следното:

С постановление от 25.03.2020 г. на зам.-окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен е прекратено наказателното производство по ДП № 77/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, ЗМ № 143/2019 3 г. на РУ на МВР – Долни Дъбник, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В хода на досъдебното производство е установено, че принос за настъпилото ПТП има единствено Ричард В.ов П., като поради неправилните му действия при управлението на л.а. „Фолксваген Голф“ е настъпило произшествието, в резултат на което е последвала неговата смърт и тази на племенницата му Н. П..

По делото е представено удостоверение за наследници, видно от което наследници по закон на починалата Н. В. П. са нейните родители С. Х. П. и В.

В. П..

По делото е представено и удостоверение за родствени връзки на Н. П. от 25.04.2019 г., от което е видно, че починалата Н. П. има по-голяма сестра на име В. В. П..

Между страните не е спорно, че по отношение на Р. В. П., към датата на процесното ПТП, е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, обективиран в застрахователна полица № BG/22/119001053472/11.04.2019 г., с валидност от 12.04.2019 г. до 11.04.2020г.

С молба вх. № 8054/12.06.2019 г. В.П. и С.П. са предявили извънсъдебно претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП. По молбата при ответното застрахователно дружество е образувана щета № 0000-1000-03-197405.

С писмо изх. № 5067/17.06.2019 г. застрахователят е изискал представянето на документи във връзка с образуваната щета, като ищците са уведомени, че до получаването им за застрахователя не е налице основание да уважи предявената претенция, предвид разпоредбата на чл. 496, ал. 2 от КЗ.

От заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. И., се установява, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието на път II-13 Долни Дъбник – Искър на км 90+023. Пътното платно на мястото на ПТП представлява част от хоризонтална права, двупосочно, като лентите за движение (по една за всяка посока) са разделени от единична прекъсната линия. Широчината на асфалтовата настилка е 7,8 м, като северният банкет е с ширина 1 м, а южният – с ширина 4 м и завършва с отводнителен канал.

Пътната настилка е с незначителен наклон в посока от гр. Долни Дъбник към гр. Искър. Установява се, че процесният автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.

№ ЕН 69****, управляван от Р. П., непосредствено преди контакта между двете превозни средства, се е движил в посока от гр. Долни Дъбник към гр.

Искър, а л.а. „Хонда ХРВ“, с рег. № М 39****, управляван от И. Ц. М., се е движил в противоположната посока. Според изчисленията, които вещото лице е извършило, скоростта на л.а. „Фолксваген Голф“ към момента на отлагане на следи върху настилката, преди момента на контакт между превозните средства е 93,17 км/ч., а към момента на първоначалния контакт – 4

65,51 км/ч. Скоростта на л.а. „Хонда ХРВ“ непосредствено преди и към момента на първоначалния контакт между превозните средства е 90,66 км/ч.

Мястото на първоначален контакт при удара е в лентата за движение на л.а.

„Хонда ХРВ“. Произшествието се състои в сблъсък на двата автомобила, който е протекъл по следния механизъм: движение на л.а. „Фолксваген Голф“ от полагащата му се лента към насрещната, с предхождащо отлагане на следи от триене на ходовите гуми, сблъсък с насрещно движещ се л.а. „Хонда ХРВ“ и последващо движение на двата автомобила след удара до установяването им в покой на местата, на които са намерени. До сблъсъка л.а. „Фолксваген Голф“ се е движил със скорост 93,17 км/ч. в посока от гр. Долни Дъбник към гр. Искър. Срещу него, в противоположна посока към гр. Долни Дъбник се е движил л.а. „Хонда ХРВ“ със скорост 90,66 км/ч. Когато двете превозни средства са били на разстояние около 65,25 м едно от друго, л.а. „Фолксваген Голф“ отлага следи върху настилката от ходовите гуми и променя направлението си към насрещната пътна лента, с последващо пресичане на осевата линия. Към този момента л.а. „Фолксваген Голф“ се е намирал на 30,5 м от мястото на удара, а л.а. „Хонда ХРВ“ – на 34,75 м. Водачът на л.а.

„Хонда“ възприел навлизането на л.а. „Фолксваген“ в полагащата му се пътна лента, но не е имал техническа възможност да реализира закъснително движение до мястото на удара, тъй като времето за движение на втория автомобил от момента на отлагане на следи върху настилката до момента на удара между двете превозни средства по числена стойност е по-малко от времето, необходимо на водача на л.а. „Хонда“ да реализира закъснително движение. Получил се кос удар между предната дясна ъглова част на л.а.