Решение № 261 от 22.08.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

22.08.2022 град

Кърджали

Кърджалийският административен съд състав

На

22.08. година

2022 в закрито заседание и в следния състав:

Председател:

ВИКТОР АТАНАСОВ

Членове: АЙГЮЛ

ШЕФКИ

МАРИЯ БОЖКОВА като разгледа докладваното от съдията Виктор

Атанасов административно дело номер

272 по описа за

2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство по делото е по реда на чл.306, ал.5 и ал.6 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по частна жалба от директора на

Областна дирекция/ОД/ – Кърджали на ДФ „Земеделие” – А. Ю. А., с адрес: ***, против Разпореждане №435 от 23.06.2022 год., постановено по административно дело №203/2022 год. по описа на Административен съд – Кърджали.

С обжалваното разпореждане, председателят на

Административен съд – Кърджали, на основание чл.304, ал.1 от АПК, е наложил глоба, в размер на 200.00/двеста/ лева, на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” – А. Ю. А., заради неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение №83 от 29.04.2021 год., постановено по адм. дело №341/2020 год. по описа на

Административен съд - Кърджали, оставено в сила с Решение №2667 от 22.03.2022 год., постановено по адм. дело №6788/ 2021 год. по описа на ВАС, Осмо отделение.

Жалбоподателят заявява, че в законоустановения срок обжалва пред съда посоченото разпореждане, с молба да бъде отменено като неправилно и да бъде оставено без уважение искането за налагане на глоба, като преждевременно и поради липса на предпоставките по чл.304 от АПК. Излага съображения, като сочи, че с Решение №83/29.04.2021 год. по адм.дело №341/2020 год., Административен съд - Кърджали обявил за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане №*** от 02.11.2020 год., издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”, в частта му по точка II, с която, на жалбоподателя М. Ю. С. е определено подлежащо на възстановяване вземане, в размер на *** лева, съгласно Таблица 1, представляваща сумата на полученото първо плащане по Договор №*** от 12.02.2010 год., а така също, отменил обжалвания акт и в частта му по точка I, с която е отказано изплащането на финансова помощ, общо в размер на *** лева, представляващо второ плащане по Договор №*** от 12.02.2010 год., като със същото решение било постановено и изпращане на преписката на директора на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”, за ново произнасяне по заявка за окончателно/второ/ плащане с идентификационен №*** от 21.02.2013 год., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите решението. Сочи също, че с Решение №2667/22.03.2022 год., постановено по адм. дело №6788/2021 год. по описа на ВАС, Осмо отделение, било оставено в сила решението по адм. дело №341/2020 год. на

Административен съд - Кърджали и бил осъден ДФ „Земеделие” да заплати на М. Ю.

С. разноските по делото, като това решение било окончателно. В жалбата се сочи също, че съдът приел, че в случая са налице елементите от обективна и субективна страна, включени във фактическия състав на нормата на чл.304, ал.1 от АПК, за ангажиране на административнонаказателна отговорност на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, чрез налагане на глоба и че бил посочил също така, че не са били въведени твърдения, че непроизнасянето, респ. бездействието, се дължи на обективни причини, както и не са представени доказателства в този смисъл. Жалбоподателят счита изводите на съда за неправилни, като сочи в тази връзка, че в ДФ „Земеделие” била утвърдена „Инструкция относно реда и начина на действие в случаите на влязло в сила решение по дела срещу ДФ „Земеделие” от ползватели по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 год.”. Излага се довод, че след влизане в сила на съдебното решение, ДФ „Земеделие” действал чрез своите органи, извършвал и редица действия, като по обективни причини - големият брой документооборот в областните дирекции и централно управление на ДФЗ, нямало как да бъде спазен едномесечният срок за изпълнение на съдебното решение. Твърди, че за да се приложи чл.304, ал.1 от АПК следва да е налице задължение за административен орган, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, което да не е изпълнено и следователно, необходимо било неизпълнението да е в резултат на виновно поведение на длъжностното лице. Развива се и довод, че основното и особеното в изпълнението на цитираното решение било, че Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 год. била приключила отдавна, което водело и допълнително до затруднения за изпълнението на решението, тъй като изплащането на второто/окончателно/ плащане, щяло да бъде извършено от национални бюджет на Република България и това било свързано с допълнителни действия от страна на административния орган, за да спази указанията на съда, дадени в мотивите на цитираното решение. Отделно от това, жалбоподателят моли съда да има предвид, че по Заявка за окончателно/второ/ плащане с идентификационен №*** от 21.02.2013 год. по Договор №*** от 12.02.2010 год., били предприети съответните действия, в случая с издаването на Писмо за оторизация на плащане РОТ №*** от 10.06.2022 год., от което било видно, че от страна на директора на Областна дирекция - Кърджали на ДФ „Земеделие” били предприети съответните действия за изпълнение на влязлото в законна сила Решение №83 от 29.04.2021 год., постановено по административно дело №341/2020 год. по описа на Административен съд – Кърджали.

Препис от обжалваното разпореждане е получено в ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” на датата 24.06.2022 год., видно от подписания, оформен и върнат втори екземпляр от съобщението, като жалбата против разпореждането е подадена на 01.07.2022 год., регистрирана с Вх.№1658/01.07.2022 год. в деловодната система на Административен съд - Кърджали. От това следва, че жалбата е подадена точно на 7-ия/седмия/ след връчването на препис от разпореждането, т.е. в законоустановения в чл.306, ал.5 от АПК срок. Предвид това, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.306, ал.5 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното разпореждане, решаващият състав на Административен съд - Кърджали е приел за установено от фактическа страна, че с Решение №83 от 29.04.2021 год., постановено по административно дело №341/2020 год. по описа на Административен съд – Кърджали, е обявен за нищожен Акт №*** от 02.11.2020 год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, в частта му по т.ІІ от същия, с която, на М. Ю. С., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на ***/***/ лева, съгласно таблица 1, представляваща сумата на полученото първо плащане по Договор №*** от 12.02.2010 год. С решението е бил отменен Акт №*** от 02.11.2020 год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, в частта му по т.І от същия, с която, на М. Ю. С., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, е отказано изплащането на финансова помощ, общо в размер на ***/***/ лева, представляваща второ плащане по Договор №*** от 12.02.2010 год. Приел е също, че съдът е изпратил преписката на директора на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие” - РА, за ново произнасяне по Заявка за окончателно/второ/ плащане с идентификационен №*** от 21.02.2013 год., по Договор №*** от 12.02.2010 год., сключен между Държавен фонд „Земеделие” и М.

Ю. С., с постоянен адрес: ***, с ЕГН

**********, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в едномесечен срок от получаване на преписката. Посочено е, че решението на Административен съд – Кърджали е оставено в сила с Решение №2667 от 22.03.2022 год., постановено по административно дело №6788/2021 год. на ВАС.

По нататък, съдът е приел за установено, че с писмо Изх.№168 от 25.03.2022 год. на. Административен съд - Кърджали, адресирано до директора на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”, е била изпратена административната преписка, за ново произнасяне по Заявката за окончателно/второ/ плащане с идентификационен №*** от 21.02.2013 год., по Договор №*** от 12.02.2010 год., сключен между Държавен фонд „Земеделие” и М.

Ю. С., в съответствие с влязлото в сила Решение №83 от 29.04.2021 год., постановено по адм. дело №341/2020 год., като писмото, респ. преписката, е била получена в ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, на датата 05.04.2022 година.

Въз основа на така установените факти, решаващият състав на Административен съд - Кърджали е направил следните правни изводи:

Съдът е посочил в мотивите към разпореждането, че съгласно чл.304, ал.1 от АПК, длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила акт на съда, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 лева до 2000 лева, като разпоредбата на чл.306, ал.2 от АПК урежда реда за налагане на наказанията за извършени нарушения по чл.304 от АПК, а именно - с разпореждане на председателя на съответния съд или овластено от него длъжностно лице, както и че административно-наказателното производство по налагане на наказанието се провежда в закрито заседание по реда на ал.3 от цитираната норма, като на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения и да посочи доказателства.

След извършената преценка на обсъдените доказателства, съдът е намерил, че в случая са налице елементите от обективна и субективна страна, включени във фактическия състав на нормата на чл.304, ал.1 от АПК, за ангажиране на административнонаказателнатата отговорност на директора на ОД на ДФ „Земеделие” - Кърджали, чрез налагане на глоба, поради което е приел подадената от М. Ю. С. от ***, молба за основателна.

Съдът е посочил, че за налагането на санкция по чл.304, ал.1 от АПК е необходимо да са налице влязъл в сила съдебен акт и неизпълнението му от страна на административния орган, които обстоятелства се установяват в конкретния случай и че тази разпоредба съдържа състав на административно нарушение, според който длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лева или с други думи, за да се реализира административнонаказателната отговорност на посоченото основание, следва от обективна страна да е налице установено задължение, което да произтича пряко от съдебен акт, който е окончателен и е влязъл в сила, а от субективна - длъжностно лице, което е адресат на съдебното решение и на което пряко е вменено изпълнение на посоченото в решението задължение.

Съдът е приел, че от материалите по административно дело №341/2020 год. по описа на Административен съд – Кърджали е видно, че директорът на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” е участвал в производството пред първоинстанционния съд и в производството пред касационната инстанция и предвид това, силата на присъдено нещо на влязлото в сила Решение №83 от 29.04.2021 год., постановено по това административно дело №341/2020 год. по описа на Административен съд – Кърджали, се простира върху директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”. Съдът отново е отбелязъл, че с цитираното решение е признат за нищожен в едната част и отменен в другата, именно издаден от директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” АУПДВ и преписката по акта му е била върната за ново произнасяне по посочената заявка за плащане, за което изрично съдът е определил едномесечен срок от получаване на преписката, който срок в случая е започнал да тече от 05.04.2022 год. Решаващият състав е приел за несъмнено, че в периода от влизане в сила на решението, съответно от получаване на преписката, до подаване на искането по чл.306 от АПК, както и до момента на постановяване на разпореждането за налагане на глоба, не е налице произнасяне от директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” по административната преписка, което непроизнасяне е за период от 2 месеца и 18 дни след получаване на преписката в ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”. В тази връзка съдът е отбелязъл, че от страна на директора на ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие” не са направени твърдения, че непроизнасянето, респ. бездействието, се дължи на обективни причини, както и че не са представени доказателства в този смисъл и липсват каквито и да са данни, че административният орган е назначил допълнителни проверки по преписката, резултатът от които да е от значение за произнасянето по заявлението за плащане. Посочил е също, че представената докладна записка, обсъдена по-горе, не установява обективна причина, която е довела до бездействието на органа, още повече, че същата е от 19.05.2022 год., като копие от нея е представено на съда на 08.06.2022 год. и дори и да се приеме, че органът е изчаквал изразеното в записката становище, то е имал достатъчно време да се произнесе по заявлението на молителя, което в случая не е сторено.