Определение № 1027 от 07.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1027 гр. София, 07.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002101529 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 9946/02.12.2022 година, подадена от „Съни хилс-Елена СПА“ ЕООД, гр. Е. и касационна жалба с вх. № 1855/21.02.2023 година, подадена от И. К. Г. , двете срещу решение № 435/07.11.2022 година на Окръжен съд Велико Търново, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 551/2022 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Велико Търново е частично е отменил и частично е потвърдил първоинстанционното решение № 33/03.06.2022 година на Районен съд Елена, постановено по гр. д.

№ 155/2021 година, при което като краен резултат по предявените от И. К. Г. срещу „Съни хилс-Елена СПА“ ЕООД, гр. Е., искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на И. К. Г. от длъжността „сервитьор“, извършено със заповед № 1/17.09.2020 година на управителя на „Съни хилс-Елена СПА“ ЕООД, гр. Е., на основание чл. 71, ал.

1 от КТ, като същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а дружеството е осъдено да му заплати сумата от 4800.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 127.09.2020 година до 17.02.2021 година, като за 1 разликата над уважения размер до пълния претендиран такъв от 16 000.00 лева искът е отхвърлен, както е отхвърлен и предявеният от И. К. Г. срещу „Съни хилс-Елена СПА“ ЕООД, гр. Е. иск по чл. 74 от КТ за обявяване на недействителността на уговорка за изпитване по смисъла на чл. 70 от КТ в сключения между страните трудов договор от 18.08.2020 година.

В подадената от „Съни хилс-Елена СПА“ ЕООД, гр. Е. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано в частта му, с която предявените срещу дружеството искове са уважени. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от И. К. Г. срещу дружеството искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Велико Търново по чл. 280, ал. 1, т.

1 от ГПК.

Ответникът по подадената касационна жалба И. К. Г. е подал отговор с вх. № 544/17.01.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 435/07.11.2022 година на Окръжен съд Велико Търново, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 551/2022 година в обжалваната от „Съни хилс-Елена СПА“ ЕООД, гр. Е. част и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в тази му част.

„Съни хилс-Елена СПА“ ЕООД, гр. Е. е било уведомено за обжалваното решение на 15.11.2022 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 9946/02.12.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

В подадената от И. К. Г. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния 2 закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, в частта му с която предявените от него срещу „Съни хилсЕлена СПА“ ЕООД, гр. Е. искове са отхвърлени. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу дружеството искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 74 от КТ, да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Велико Търново по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по подадената касационна жалба „Съни хилс-Елена СПА“ ЕООД, гр. Е. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.

Жалбата е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Велико Търново е посочил, че от обясненията на И. К. Г. и „Съни хилс-Елена СПА“ ЕООД, гр. Е., а също така и приложените договор от 18.08.2020 година и допълнително споразумение към него се установявало, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което в обект на дружеството в гр. Е. И. К. Г. изпълнявал длъжността „сервитьор“. Същият бил уволнен, считано от 17.09.2020 година, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, със заповед № 1 от посочената дата на Управителя на „Съни хилс-Елена СПА“ ЕООД, гр. Е.. Като основание за сключване на трудовия договор страните били посочили нормите на чл. 67, ал. 1, т. 1 и чл. 70 от КТ. В точка 3 от договора били предвидили, че договорът се сключва за неопределен срок. Предвидили били и тридесетдневен срок за предизвестие-т. 6 от договора. Допълнителното споразумение от 19.08.2020 година било запазило изброените параметри на договора‑споразумение от

19.08.2020 година.

Брутното трудово

3 възнаграждение на И. К. Г. за месеца, предхождащ този, в който уволнението, е извършено било 800.00 лева. Тези факти налагали извод за основателност на предявените искове. Искът за обезщетение бил частично основателен по размер до сумата от 4800.00 лева. Сключеният между страните договор не съдържа клауза за изпитване. На това основание искът за обявяване на недействителността й по чл. 74 от КТ бил неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. В договора страните били изразили разнопосочни изявления, заради което той следвало да бъде тълкуван съобразно действителната обща воля и целта на сделката‑чл. 20 от ЗЗД. Ако страните не били изрично предвидили неопределен срок на действие на договора, тридесетдневен срок за предизвестие-такъв срок важал само при безсрочните договори по аргумент от чл. 326, ал. 2 от КТ, и не били посочили логически несъчетаемата комбинация на чл. 67, ал.1, т. 1 от КТ с чл. 70 от КТ (чл. 67, ал.1, т.1 от КТ се отнасял до безсрочни договори, а договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 от КТ бил вид срочен договор), а само били посочили като основание за сключване текста на чл. 70 от КТ, съглашението можело да се тълкува в смисъл, че страните били предвидили срок за изпитване. В случая било решаващо това, че в нарочни клаузи страните били договорили различно от срока за изпитване действие на договора-безсрочен по т. 3 и месечно предизвестие по т. 6. Тези две клаузи не можели да бъдат пренебрегнати само защото договорът цитирал номерация на текст от Кодекса на труда, уреждащ трудов договор за изпитване. От значение за тълкуването и за съдържанието на договора била изявената, а не предполагаемата, воля на страните. При констатираното разминаване в уговорките на страните приоритет имали онези клаузи, които били текстуално изявени, а не тези, които се извличали чрез номерация на даден законов текст, в случая на чл. 70 от КТ. Липсата на клауза за изпитване правела основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, към което „Съни хилс-Елена СПА“ ЕООД, гр. Е. било прибягнало–чл. 71, ал. 1 от КТ‑неприложимо. Това сочело на незаконност на уволнението, налагало то да бъде признато за неправомерно и отменено, а И.

К. Г.–възстановен на заеманата длъжност „сервитьор“. И трите претенции не предвиждали друг елемент от фактическия си състав, освен незаконността на уволнението. Исковете били доказани, основателни и следвало да бъдат уважени, според заявеното. Като последица от уволнението И. К. Г. бил останал без работа. Според чл. 225, ал. 1 от КТ имал право на обезщетение за 4 шест месеца. Искът следвало да бъде уважен за 4800.00 лева, според заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза.

За разликата над този до пълния претендиран размер искът бил неоснователен и следвало да се отхвърли. Доводите на „Съни хилс-Елена СПА“ ЕООД, гр.

Е., развити в становището му по същество на спора и в отговора на въззивната жалба, били неоснователни. Не показанията на разпитаните по делото свидетели, а документално изявената воля на страните по договора били от значение за решаване на спора. Ако и доколкото имало разминаване между изявена и действителна воля, за отстраняването му страната можела да иска унищожаване на сделката, по аргумент от чл. 27 от ЗЗД. Изводът следвал от документалната същност на трудовия договор-чл. 62, ал. 1 от КТ. За нуждите на казуса това означавало, че до успешното унищожаване на договора по исков ред-с влязло в сила решение, ще било меродавно не какво страните били имали предвид, а какво били подписали. Не от несвоевременно представения от И. К. Г. препис от трудовия договор, а от преписа, на който „Съни хилс-Елена СПА“ ЕООД, гр. Е. се позовавало, следвали изводите за безсрочност на трудовото правоотношение и за неприложимост на прекратителното основание по чл. 71, ал. 1 от КТ. Доводите за това колко било просрочено доказателственото искане на Г. да се приемел представения от него препис и доколко преписът можел да има доказателствената стойност на оригинала не влияели на изхода на спора.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Съни хилс-Елена СПА“ ЕООД, гр. Е. е поискало въззивното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалване по правния въпрос законосъобразно ли е от гледна точка на материалния закон в безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1 от КТ, сключен за първи път между съответните страни, да бъде уговорена и включена клауза за изпитване по чл.

70 от КТ. Изложени са съображения, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, подробно цитирана в изложението, поради което са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. К. Г. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалване по правния въпрос съдържа ли клауза за изпитване 5 трудовия договор с неопределен срок на действие (безсрочен) и месечен срок за предизвестие, ако в основанието е записана комбинацията на чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 70 от КТ, като излага съображения, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.

Така поставените въпроси не обуславят допускането на въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново до касационно обжалване.

Поставеният от „Съни хилс-Елена СПА“ ЕООД, гр. Е. въпрос е свързан с разсъжденията на въззивния съд в мотивите на решението относно това дали договорите по чл. 67, ал. 1 от КТ и чл. 70 от КТ да различни по вид трудови такива и за възможността за тяхното кумулиране. Същите обаче не са обусловили крайния извод на съда за незаконосъобразност на уволнението на Г., тъй като решаващият извод за това е, че в трудовия договор въобще не се съдържа клауза за изпитване. Въпросът, поставен от И. К. Г., също не обуславя допускането на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като при постановяването му въззивният съд е съобразил това, че характера на договора и неговото съдържание, а оттам и приложимия за тях закон, се определят от изявленията на страните, а не от посочените и цитирани в него правни разпоредби. При положение, че има несъответствие между тях се взимат предвид изявленията на страните по договора, а не обратното-да бъде прието, че посочените правни норми са определящи.