Решение № 160 от 11.06.2024, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 2311/2022
- Вид
- Решение № 160
- Подписан
- 11.06.2024
- В сила
- 09.07.2024
- Състав
- Албена Георгиева Александрова Миронова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 160 гр. гр. Лом, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Г. А.а Миронова при участието на секретаря Румяна Д. А.а Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. А.а Миронова Гражданско дело № 20221620102311 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД. Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ******** , гр. София, чрез пълномощника си, ю.к.
П. Б., срещу В. Н. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с ********, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между ответника В. Н. А. и „КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК ******** е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № 1170090/20.11.2018 год., по силата на който длъжникът е получил кредит в размер на 1000 лв., които е следвало да върне съгласно погасителен план, неразделна част от договора на 7 месечни вноски от по 163,16 лв, в срок до 20.06.2019г.
Поддържа се с исковата молба, че на същата дата 20.11.2018 г., ответникът е сключил с АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК ********, Договор за предоставяне на поръчителство.
Кредитът е следвало да бъде изплатен на 20.06.2019 год.
С исковата молба се релевира, че на дата 18.02.2021г. ответникът е бил поканен да изпълни задължението си по договора за потребителски кредит от 1 разстояние № 1170090 от 20.11.2018 г., в изпълнение на задължението уговорено в чл.3, ал.2 от Договора за предоставяне на поръчителство, като поръчителят
АЙ ТРЪСТ ЕООД е изпратил уведомление до А. на
18.02.2021г., в което са посочени дължимите суми и предстоящото плащане от АЙ ТРЪСТ ЕООД.
Твърди се от страна на ищцеа, че тъй като ответникът А. не е изпълнил задължението си да върне получения кредит, ведно с уговорените лихви, то същото е изпълнено от поръчителя АЙ ТРЪСТ ЕООД на 23.02.2021 год. Така за поръчителя е възникнало правото да встъпи в правата на първоначалния кредитор и да претендира договорената в Договора за предоставяне на поръчителство сума в размер на 637,63 лв., представляваща възнаграждение, ведно с обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение в размер на 120,02 лв., за което длъжникът е уведомен с писмо, изпратено на същата дата.
Ответникът не е възстановил платеното от поръчителя.
На 02.03.2021 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), между изпълнилият задължението поръчител АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК ******** и КРЕДИСИМО ЕАД, от една страна и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********,от друга страна, по силата на който АЙ ТРЪСТ ЕООД и КРЕДИСИМО ЕАД са прехвърлили вземането си към ответника В. Н. А., на ищеца. Ответникът е уведомен за извършената цесия на посочената от него електронна поща на 30.03.2021г., съгласно твърденията направени в исковата молба.
За това по заявление на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1203/2022 на ЛРС, като издадената заповед по за изпълнение е връчена на ответника/длъжник при условията на чл. 47 ГПК. Съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
За това ищецът иска : да бъде признато от съда за установено, че ищецът има следните вземания срещу ответника:
-1000 лева - главница;
-637.63 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство;
-142.12 лева - договорна лихва върху главница;
-215,00 лева — законна лихва за забава върху главница;
-120.02 лева - законна лихва за забава но Договор за предоставяне на поръчителство
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК /05.07.2022 год./ до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника чрез назначеният му при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен 2 представител адв. Ц. П., МАК.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните няма спорни фактически твърдения.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като прави искане по чл. 237, ал. 1 ГПК в случай, че са налице предпоставките за това. Претендира разноски, като НЕ представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът В. Н. А. се представлява от назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Ц. П., МАК, който признава исковете.
Няма оспорени фактически твърдения.
Доказателствата са писмени.
Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. № 1203/2022 год. на РС – Лом.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и признанието на иска, направено от ответника непосредствено в откритото съдебно заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема следното:
Направено е от страна на ищеца искане за признаване за установено съществуването на вземане към минал момент – след проведено от страна на ищеца успешно заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК. Ответникът е направил признание на иска по основание и размер, не е оспорил, че дължи плащане.
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност за ищеца да поиска постановяване на решение при признание на иска, както и, че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото се постановява при признание на иска.
В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Поради изложеното и с оглед заявеното признание на иска съдът намира предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателни. Наред с това, исковете са подкрепени и от ангажираните от ищцовата страна доказателства, поради което следва да бъдат уважени.
Тъй като признанието на исковете е направено след депозиране на искането по чл. 410 ГПК, както и след образуването на исковото производство – едва в откритото съдебно заседание, следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по делото – в заповедното и в исковото производство, които се претендират изрично и за които въпреки, че не се представя списък по чл. 80 ГПК са налице писмени доказателства. Видно от доказателствата по делото, ищецът е сторил съдебни 3 разноски в общ размер на 861,48 лв., от които 142,30 лв. за заповедното производство и 719,18 лв. за исковото производство.
При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Н. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с ********, като кредитополучател по Договор за потребителски кредит от разстояние № 1170090/20.11.2018 год., сключен с третото лице КРЕДИСИМО ЕАД и сключеният във връзка с него, с третото лице АЙ ТРЪСТ ЕООД Договор от 20.11.2018 год. за предоставяне на поръчителство, ДЪЛЖИ на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК ********, гр. София, сумата от 2114,77 лв. (две хиляди сто и четиринадесет лева, 77 ст.), за която има издадена Заповед № 723/07.07.2022 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1203/2022 год. на РС – Лом и която сума включва: -1000 лева - главница; -637.63 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; -142.12 лева - договорна лихва върху главница; -215,00 лева — законна лихва за забава върху главница;
-120.02 лева - законна лихва за забава но Договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК /05.07.2022 год./ до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА В. Н. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с ********, ДА ЗАПЛАТИ на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК ********, гр. София, направените във връзка с делото разноски за тази инстанция в общ размер на 861,48 лв., от които 142,30 лв. за заповедното производство и 719,18 лв. за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4