Решение № 187 от 16.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20265000500313 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№4813/28.04.2026г. от И. Д. Д., чрез адв.И. против Решение №129/25.03.2026г. по гр. дело №22/2024.г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което е отхвърлен искът на И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. "Е." № *, вх. *, ет. *, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за заплащане на обезщетение от 250 000 (двеста и петдесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили в периода 25.03.2015 г. – 17.03.2023 г. от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпления по чл.

234, ал. 2, т. 1–3 вр. ал. 1 и по чл. 143, ал. 1 от НК по образуваното досъдебно производство № ***/2014 г. на РУП – Пазарджик, приключило с оправдателна присъда по НОХД № 1965/2019 г. на РС – Пазарджик, на основание чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ, като неоснователен.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, за което се излагат конкретни и подробни съображения.

1

Поискано е да се отмени решението изцяло и вместо това да се уважи предявеният иск.

В срока за отговор, от насрещната страна Прокуратура на Република България не е подаден такъв.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предмет на делото е предявен от И. Д. Д., ЕГН ********** иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да му заплати обезщетение от 127 822,97 евро (250 000 лева) за претърпени неимуществени вреди, настъпили в периода 25.03.2015 г. – 17.03.2023 г. от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпления по чл. 234, ал. 2, т. 1–3 вр. ал. 1 и по чл. 143, ал. 1 от НК по образуваното досъдебно производство № ***/2014 г. на РУП – Пазарджик, приключило с оправдателна присъда по НОХД № 1965/2019 г. на РС – Пазарджик, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2023г., до окончателното изплащане.

В ИМ се твърди, че на 25.03.2015 г., ищецът И. Д. бил привлечен като обвиняем по ДП № ***/2014 г. на РУП – Пазарджик по обвинение за две престъпления от общ характер: по чл. 234, ал. 2, т. 1–3 вр. ал. 1 от НК и по чл.

143, ал. 1 от НК. На 19.05.2015 г., ищецът отново бил привлечен като обвиняем за посочените две престъпления. Започнал да изпитва постоянна тревожност и страх от вероятно проследяване и подслушване. Ограничил силно излизанията от дома си. На 26.05.2015 г., ищецът бил привлечен като обвиняем за трети път за същите престъпления по същото досъдебно производство. Впоследствие, било образувано НОХД № 1479/2015 г. на РС – Пазарджик, преобразувано впоследствие в НОХД № 2425/2015 г. отново на РС – Пазарджик.. С присъда по НОХД № 2425/2015 г., РС – Пазарджик осъдил ищеца на лишаване от свобода, като добавил и отложеното с присъдата по НОХД № 1651/2014 г. също на РС –Пазарджик наказание лишаване от свобода. С решение на ОС – Пазарджик по образуваното при обжалването ВНОХД № 129/2019 г., присъдата на първоинстанционния съд е била отменена и делото върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане било образувано НОХД № 1965/2019 г. на РС – Пазарджик, което приключило с оправдателна присъда от 17.03.2023 г., влязла в сила на 04.04.2023 г.

2

Ищецът поддържа, че през целия този период на воденото спрямо него наказателно производство, от неговото начало на 25. 03. 2015 г., до завършването му с оправдателна присъда на 17. 03. 2023 г., е изпитал и изтърпял като пряка и непосредствена последица от обвинението множество различни по характер и значителни по съдържание, обем и продължителност негативни емоционални усещания /страдания/ като възмущение, недоволство, негодувание, мъка, страх, срам, неудобство, стрес, безпокойство и ужас, провокиращи у мен и перманентни негативно физически усещания /болки/ под формата на главоболие, сърцебиене, мускулни схващания, коремни болки, чести промени в артериалното налягане, хронична умора, отпадналост, главозамайване, загуба на равновесие и пространствена ориентация, постоянно безсъние, физическо отслабване. Към тях се прибавили и силно негативните за ищеца емоционални и физически прояви на активираното в резултат на проведеното спрямо него незаконосъобразно наказателно преследване психиатрично заболяване /шизофренно разстройство, депресивен тип/, които го съпътствали в периода 2017 г. - 2023 г. и които наложили подлагането му през този период на поредица от психиатрични прегледи и изследвания, както и на лечение /включително в специализирана клиники/. За всички описани болки и страдания, имащи характер на понесени неимуществени вреди, ищецът претендира да бъде обезщетен справедливо да получа от техния причинител /Прокуратурата на Р България/ със сумата от 250 000 лева.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва иска. Не оспорва, че с оправдателна присъда по НОХД № 1965/2019 г. на РС – Пазарджик от 17.03.2023 г., влязла в сила на 04.04.2023 г., ищецът е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения за извършено престъпление по чл.143, ал.1 НК и за престъпление по чл.234, ал.2, т.1, т.2 и т.3, вр. ал.1 НК, на основание чл. 304 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и вр. чл. 33, ал. 1 от НК Посочва се обаче, че ищецът е осъден с влязло в сила на 17.09.2014 г. споразумение по НОХД № 1651/2014 г. на РС Пазарджик за извършено престъпление по чл.

234, ал. 1 от НК, като наказанието било отложено по чл. 66, ал. 1 от НК.

Поддържа се, че ищецът не доказва да е претърпял сочените в исковата молба вреди и че твърденията са му общи и неконкретни. Освен това, наличието на предишно осъждане предполагало по-нисък интензитет на отрицателни преживявания. Оспорва се незаконното обвинение е изиграло ролята на 3 решаващ фактор за задълбочаване на психиатричното му разстройство, тъй като последното датирало от 2012 г., около три години преди повдигане на обвинението. Счита се, че размерът на претенцията е завишен и несъобразен с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика.

Поддържа се, че престъпления, за които ищецът е бил привлечен като обвиняем, са тежки по смисъла на НК, но спрямо ищеца била взета една от най-леките мерки за неотклонение – парична гаранция, съотв. други мерки спрямо него не бил взети. Прави се възражение по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ за виновно допринасяне на увреждането от страна на пострадалия, тъй като преди привличането му като обвиняем по процесното ДП, същият е разполагал с медицински документ – амбулаторен лист от 29.09.2014 г., от който е видно, че след психотравмата през 2012 г. е с диагноза: шизоафективно разстройство. Твърди се, че ищецът не е представил този документ на органите на досъдебното производство за преценка необходимостта от назначаване на експертиза, на основание чл. 144, ал. 2, т. 3 от НПК.

По делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че с постановление от 25.03.2015г. по ДП № ***/2014 г. на РУ – Пазарджик, ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.234, ал.2, т.1, т.2 и т.3, вр. ал.1 НК – държане на акцизни стоки без бандерол, като деянието е извършено повторно и предметът на престъплението е в големи размери. Със същото постановление, спрямо обв.Д. е взета мярка за неотклонение (МНО) парична гаранция в размер на 3000 лв, платим до 02.04.2015г. На 25.03.2015г., обв.И. е разпитан в това си качество, като е отказал да дава обяснения.

От материалите по делото се установява, че с постановление от 19.05.2015 г по горепосоченото ДП, И. Д. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.234, ал.2, т.1, т.2 и т.3, вр. ал.1 НК и за престъпление по чл.143, ал.1 НК. За същите престъпления, ищецът е привлечен като обвиняем и с постановление от 26.05.2015 г по горепосоченото ДП. На датите и на двете привличания, обв.Д. е разпитан в това си качество, като е отказал да дава обяснения.

От представената по ДП № ***/2014 г. на РУ – Пазарджик справка за съдимост от 17.03.2015г. на И. Д. се установява, че към датата на 4 първоначалното му привличане като обвиняем, същият е бил осъждан: 1. по НОХД №1651/2014г. на РС-Пазраджик, по което със споразумение, в сила от 17.09.2014г., е признат за виновен за извършено на 10.05.2014г. престъпление по чл.234, ал.2, т.3, вр. чл.234, ал.1 НК – държане на акцизни стоки без бандерол, представляващо немаловажен случай и с предмет на престъплението в големи размери, за което му е наложено наказание 1г. и 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 4г. ; 2. По НОХД №274/2014г. на Окръжен съдПазарджик, с присъда №53/08.12.2014г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, вр. чл.54 от НК, за което му е наложено наказание глоба от 1000 лв.

На 26.05 и 27.05.2015г., като и на 10.06.2015г. е извършено предявяване на разследването по ДП № ***/2014 г. на обв. И. Д.. На 10.06.2015г., ДП № ***/2014 г. е изпратено от разследващия полицай на РП-Пазарджик с мнение за съд.

Срещу обв. И. Д. е внесе обв. акт в съда на 30.07.2015г. за извършено престъпление по чл.234, ал.2, т.1, т.2 и т.3, вр. ал.1 НК и за извършено престъпление по чл.143, ал.1 НК. Образуваното НОХД №1479/2015г. на РСПазарджик е прекратено с разпореждане в з.з на 10.09.2015г. и делото е върнато на РП-Пазарджик за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, като не са провеждани никакви съдебни заседание.

Нов обв. акт срещу И. Д. за същите престъпления е внесен в съда на 13.11.2015г., като е образувано НОХД №2425/2015г. на РС-Пазарджик. По същото са проведени общо 18 открити заседания, в които ищецът е присъствал. По делото е постановена присъда №158/05.11.2018г., с която И. Д. е признат за виновен по повдигнатите му обвинения по чл.234, ал.2, т.1, т.2 и т.3, вр. ал.1 НК и за извършено престъпление по чл.143, ал.1 НК, като на основани чл.23 НК му е наложено едно общо най-тежко наказание от 2г. лишаване от свобода при строг режим. На основание чл.68 НК, съдът е постановил подс.Д. да изтърпи изцяло и отделно наложеното му по НОХД №1651/2014г. на РС-Пазарджик наказание лишаване от свободаа за срок от 1г. и 6 месеца.

Така постановената присъда е обжалване пред ОС-Пазарджик, като е образувано ВНОХД №129/2019г., по което са проведени 6 о.з., в които подс.Д.

5 е взел участие. С Решение №136/18.10.2019г., ОС-Пазарджик отменя изцяло присъда №158/05.11.2018г. по НОХД №2425/2015г. на РС-Пазарджик и връща делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.

При новото разглеждане на делото, в РС-Пазарджик е образувано НОХД №1965/2019г., по което са проведени 23 о.з., в които подс.Д. е взел участие. С присъда от 17.03.2023г., РС-Пазарждик е признал подс.И. Д. за невиновен и на основание чл.304 НПК, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.33, ал.1 от НК го е оправдал по повдигнатите му обвинения по чл.234, ал.2, т.1, т.2 и т.3, вр. ал.1 НК и по чл.143, ал.1 НК. С постановяване на присъда е отменена и действащата по отношение на подс.Д. МНО парична гаранция от 1500 лв. В мотивите на присъда е прието, че и двете деяния са несъставомерни от субективна страна, тъй като както към инкриминираните дати на извършването им, така и към момента на присъдата, подс.И. Д. е бил невменяем и няма качеството на наказателно отговорно лице по см. на чл.33 от НК, който извод съдът е основал на прието по нак. производство две независи една от друга експертизи единична съдебно-психиатрична и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза). Присъдата е влязла в законна сила на 04.04.2023г.

Пред първата инстанция са приети като доказателства амбулаторен преглед на ищеца от 29.09.2014 г., етапни епикризи на 09.10.2017 г., 10.04.2018 г. от АГПСМП „П.“ООД, етапни епикризи от 01.03.2022г. и от 22.12.2022г. от „Х. - Д**“ООД-Пазарджик, епикризи от Държавна психиатрична болницагр.Пазарджик от 24.09.2021г., 30.01.2022г., 01.07.2022г., амбулаторни листове за извършени на ищеца прегледи от психиатър от 06.07.2021г., 14.09.2021г., 21.12.2021г., 18.01.2022г. и 10.01.2023г., Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ-Пазарджик“АД от 09.03.2022г.