Решение № 55 от 19.02.2020, Районен съд - Нови пазар

Р Е Ш Е Н И Е

№ 55 гр. Нови пазар, 19.02.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд гр. Нови пазар, в публичното заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА Н.А при секретаря Нела Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Н.а гр.д. № 1322/2019г. по описа на НпРС, за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е иск по чл. 124 от ГПК от ищцата Й.Г.В. от гр. П. срещу ответниците Й.Г.Л. и Л.Г.Л. ***, за установяване спрямо ответниците, че ищцата е собственик на 6/16 ид.ч. от съсобствения им имот, представляващ дворно място от 1450кв.м., със застроени в него къща, паянтова сграда, стопански постройки и подобрения, имот представляващ парцел **от кв. 49 по плана на гр. П., при граници: от изток – нива, от север парцел І-547, от запад – път, от юг – парцел ІІІ-549.

Ищцата твърди следните обстоятелства, от които черпи права по иска, че с договор за доброволна делба от ***г., заверен и вписан в имотния регистър при АВ, СВ при НПРС акт І 26, том І, парт.книга, том 60, стр. ***, ищцата е станала собственик на следния имот, останал в наследство от баща й Г.Д.Г., дворно място от 6500кв.м., с построена в него къща, което образува Парцели №№ *** от кв. 44 по плана на тогава с. П., при посочените в акта съседи.

На ***г. с НА дарение на недвижим имот №**, том І, рег. № 725, дело № 3723/***г. на Нотариус при НПРС, ищцата дарила на сина си Г. Л. Н. 10/16ид.ч. от собствения си имот, представляващ дворно място от 1450кв.м., със застроени в него къща, паянтова сграда, стопански постройки и подобрения, имот представляващ парцел **от кв. 49 по плана на гр. П., при граници: от изток – нива, от север парцел І-547, от запад – път, от юг – парцел ІІІ-549. Със същия нотариален акт, дъщерята на ищцата, Н. Л. И. дарява на брат си (син на ищцата) 3/16 ид.ч. от описания имот.

Ищцата твърди, че при сделката погрешно било преценено, че имотът описан в НА е в режим на СИО между нея и съпругът й, Л. Н. В., починал на ***г. Всъщност имотът бил лична собственост на ищцата и поради това Н. И. не е била собственик на 3/16ид.ч. и поради това извършеното разпореждане с тези части от имота няма вещнотранслативен ефект.

Ищцата сочи, че с НА Г. Н. е станал собственик на 10/16ид.ч., останалите 6/16ид.ч. са собственост на ищцата.

Ищцата сочи, че на ***г. е починал синът й Г. Л. Н., и е оставил за наследници двете си деца, ответниците по делото.

Ищцата сочи, че към момента имотът се владее и ползва от нея.

Предвид на горното ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответниците, че тя е собственик на 6/16 ид.ч. от процесния имот.

От името на ответниците, внуци на ищцата, Й.Л. и Л.Л.,*** е постъпил писмен отговор по иска, в който сочи, че искът е допустими, но неоснователен.

Ответниците оспорват твърдението, че ищцата е станала едноличен собственик на имота, съгласно договора за доброволна делба от ***г., т.к съгласно договора, за уравняване на дяловете на страните по договора е платена сумата от 2000лв.

Ответниците твърдят, че плащането на тази сума е станало със средства на семейството и от името и на нейния съпруг, поради което придобитото имущество е станало СИО.

Ответниците сочат, че през 1957 г., когато е извършена делбата не е съществувала семейна имуществена общност, която е въведена със СК от 1968 г., но по силата на чл.

103 от СК от 1968 г., отменен, правилата на кодекса, относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове. Ответниците твърдят, че към датата на доброволната делба, ищцата е имала сключен граждански брак с Л. В., и по силата на чл. 103 от СК, отм.от 1968г., придобитото имущество е станало СИО.

Предвид на горното, ответниците молят да се отхвърли иска на ищцата.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната фактическа и правна обстановка:

Ищцата Й.Г.В., като наследница на Г.Д.Г., б.ж на гр. П. е един от съделителите в доброволна делба, извършена между нея, като дъщеря и Й. М. Г. – съпруга и И. Г. Д., също дъщеря на наследодателя.

С договор за доброволна делба, вписан в РС Нови пазар от ***г., под № 26, том І, ищцата е получила в дял и е приела да получи следния недвижим имот, описан съгласно тогавашния план, както следва: дворно място от 6.5дка със застроени в него къща, образуващо парцели №№ *** от кв. 44 по плана на тогава с. П., при граници и съседи: улица, И.Д.Г., Й. Д.Р.и мера, който дял се оценява на сумата то 13 000лв.

В договора за доброволна делба е посочено, че Й. М. Г. и И. Г. Д., получават като дял от същия имот сумата от 2000лв.

Съделителката по договора за доброволна делба, Й.Г.В., е съпруга на Л. Н. В., починал на ***г.и оставил за свои наследници по закон, освен съпругата си ищцата по делото и дъщеря Н. Л.

И., както и син Г. Л. Н., починал на ***г. Последният е оставил за наследници по закон своите син Й.Г.Л. и дъщеря Л.Г.Л.. Двамата са ответници по делото. Гражданският брак между Й.Г.В. и Л.

В. е бил сключен на ***г. с Акт за брак № ***г. на Кметство гр. П..

На ***г. с договор за дарение на недвижим имот, съгл. НА №**, том І, рег. № 725, дело № 3723 от 1998 г. ищцата, Й.Г.В. и дъщеря й Н. Л. И. са дарили на Г. Л. Н., първата като майка, а втората като негова сестра, съответно първата 10/16ид.ч., а втората 3/16ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място от 1450кв.м., със застроени в него къща, паянтова сграда, стопански постройки и подобрения, имот представляващ парцел **от кв. 49 по плана на гр. П., при граници: от изток – нива, от север парцел І-547, от запад – път, от юг – парцел ІІІ-549. Със същия нотариален акт, дъщерята на ищцата, Н. Л. И. дарява на брат си (син на ищцата) 3/16 ид.ч. от описания имот.

Имотът, за който се води делото, съгласно сега действащия кадастрален план е УПИ **от кв.

49 по плана на гр. П., при граници и съседи: улица, УПИ І-547, и УПИ ІІ-549, съгласно приложената скица на имота.

Във връзка с предявения от ищцата иск по чл. 124 от ГПК, за признаване спрямо ответниците, че тя е собственик на 6/16 ид.ч. от процесния имот, съдът намира за установено от правна страна следното:

Към датата на извършване на доброволната делба на оставените в наследство от бащата на ищцата Г.Д.Г., дворно място от 6500кв.м., с построена в него къща, което образува Парцели №№ *** от кв. 44 по плана на тогава с. П., при посочените в акта съседи, същия очевидно е имал сключен граждански брак със съделителката по договора Й. М. Г., посочена като негова съпруга. Към датата на смъртта на наследодателя, и съгласно действащия към 1957 г. Закон за лицата и семейството, придобитото от всеки от съпрузите остава негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност (чл. 33 от ЗЛС). Съгласно чл. 9 от Закона за наследството, съпругата участва в делбата наравно с децата на наследодателя, неговите две дъщери, в т.ч. и ищцата. От това следва, че оставеното по наследство имущество от наследодателя Г.Д.Г. се дели на три равни дяла и всеки от съделителите, участва в доброволната делба с полагащото му се по наследство имущество от по 1/3ид.ч.

Извършената между съделителките Й. М. Г., Й.Г.В. и И. Г. Д., доброволна делба има смесен характер, което се установява от посоченото в нея, че съделителката Й.Г.В. получава изцяло оставеното в наследство имущество, представляващо дворно място от 6500кв.м., с построена в него къща, което образува Парцели №№ *** от кв. 44 по плана на тогава с. П., а нейните майка и сестра получават като дял от същия имот сумата от 2000лв. Така се стига до смесена по своя произход собственост, като относно частта получената от ищцата по наследство от баща й 1/3ид.ч. (доколкото в договора за доброволна делба не са посочени конкретни квоти за притежаваната част от наследственото имущество, то правата на съпругата и на двете деца са равни съгл. чл. 9 от ЗН), ищцата получава въз основа на възмездна сделка и частите на останалите две съделителки – майка си и сестра си, които получават за това сумата от 2000лв.

В резултат на извършената доброволна делба, придобитата по наследство част от ищцата 1/3ид.ч. си остава нейна лична собственост. Не така стои въпросът с придобитата по възмезден характер част от имота, относно частите на останалите две съделителки. Доколкото в договора е посочено, че те получават за своя дял сумата от 2000лв., това прави извършената помежду им сделка възмездна и тази част, общата стойност на двата дяла на майката и сестрата на ищцата, на които е 2/3 ид.ч. се приравнява по начина на своето придобиване като при покупко – продажба. Посоченото, че те са получили за дяловете си сумата от 2000лв. има характер според волята на страните на изготвена от тях разписка за платена цена за прехвърлените от тях собствени части от имотите. Ако сделката помежду им беше безвъзмездна, то не би имало пречки те да дарят своите части на ищцата, а не да получават парична равностойност на дяловете си, което е всъщност цена на сделката. При наличие на конкретни обстоятелства тези съделителки, биха могли и да направят отказ от наследството на наследодателя и тогава ищцата би била отново пълен собственик на оставеното от него, но в настоящия случай не са налице основания за подобни разсъждения. Придобитите от майката и сестрата общо 2/3 ид.ч. от ищцата стават възмездно придобити по време на нейния брак с Л. Н. В., доколкото бракът е бил сключен с Акт за брак №**/***г. на Кметство гр. П. и е продължил до смъртта на мъжа, починал на ***г. Така получения в резултат на доброволната делба имот от ищцата Й.Г.В., се оказва отчасти придобит от нейното лично имущество, което е 1/3ид.ч. и отчасти придобит в режим на съпружеска имуществена общност, по отношение на получените от майката Й. М. Г. 1/3ид.ч. и от сестрата И. Г. Д. също 1/3ид.ч. по отношение на тези 2/3ид.ч. се прилагат изискванията на чл. 103 от Заключителните разпоредби на СК (от 1968 г.) вр. чл. 13, ал.1 от СК (1968 г.), доколкото бракът към момента на приемането на СК е бил съществуващ и следователно за него са приложими правилата на съпружеската имуществена общност. По силата на разпоредбата на чл. 13, ал.2 от СК от 1968 г. придобитата по наследство част от ищцата от 1/3ид.ч. е нейна лична собственост, но придобитото от нейните майка и сестра, в резултат на доброволната делба, е СИО, съгл. чл. 13, ал.1 от СК – 1968 г. В този смисъл са Решение № 801/23.11.2004 г., I г. о., ВКС, където е посочено, че придобитото от единия съпруг по време на брака по силата на съдебна спогодба за поделяне на наследствено имущество право на собственост върху недвижим имот е негова лична собственост по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК, ако при делбата не са заплащани суми за уравнение на дяловете. В настоящия случай, обаче са заплатени суми за уравняване на дяловете на останалите две съделителки, което обуславя и извода са смесения произход на собствеността, в частност за 2/3 ид.ч. от нея като от възмездна сделка, и която част съставлява СИО. В този смисъл са Постановление № 5/1972 г. на

Пленума на ВС, както и Решение №

201/14.05.1999 г., ВКС, според което, щом като по силата на съдебна спогодба съделителят, получил в дял делбения имот, е изплатил сумите за уравняването на дяловете на останалите съделители със семейни средства, изкупената част се включва в съпружеската му имуществена общност.

В резултат на горното, след извършването на доброволната делба, 1/3ид.ч. от процесния имот, е лична собственост на ищцата, а останалите 2/3ид.ч. са съпружеска имуществена общност между нея и съпруга й Л. Н. В., починал на ***г. След смъртта на съпруга на ищцата, съпружеската имуществена общност се трансформира в дялова съсобственост при равни квоти, съгл. чл. 14, ал.1 и ал.3 от СК от 1968 г. От това следва, че съпругата и ищца по настоящето дело има върху оставеното от баща й имущество, включващо и процесния имот 1/3ид.ч. по наследство и 2/6ид.ч. от прекратената СИО. Останалата 2/6ид.ч.от съсобствеността, полагаща се на наследниците на Л. В. се разпределя между съпругата му и двете му деца, по правилата на чл. 9 и чл. 5 от ЗН и всеки от тях получава и става собственик на по 2/18 ид.ч. В резултат на това ищцата, Й.Г.В. става собственик на 1/3 ид.ч. по наследство, 2/6 ид.ч. от прекратената СИО 2/18ид.ч. от наследство на съпруга си след прекратената СИО, общо 14/18 ид.ч.