Решение № 7816 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7816 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20241100510530 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 9923/27.05.2024г. постановено по гр.д.№ 36177/21г. на СРС, 59 с-в, са отхвърлени предявените от „Асера“ ЕООД срещу „Прокредит Едюкейшън“ ЕАД искове с правно основание чл.79 вр. чл. 266 от ЗЗД и с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата 21854,73лв. , представляваща неплатена цена на възложени и изпълнени СМР по сключен договор за доставка и монтаж № 60/15.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 23.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и за заплащане на сумата 2 185,47лв., представляваща мораторна неустойка за забава по чл.12 от сключения между страните договор № 60/15.02.2021г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът е осъден, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, да заплати на ответника сторените в производството разноски в размер на 2100лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Асера“ ЕООД, в която се сочи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Въззивникът посочва, че районният съд неправилно и превратно е тълкувал сключения между страните договор за изработка, както и е неглежирал събраните по делото доказателства. Посочва, че претендираната стойност на извършените от него СМР са включени в договора и Приложение №1 и съответстват на посочените в тях СМР, като само работата, актувана с номер 13 от съставения от него акт 1 обр.19, не е предвидена за извършване, но която той претендирал на извъндоговорно основание. Счита, че ответникът дължи заплащане на извършените от него СМР, тъй като те са реално изпълнение и за тях има уговорени в договора цени, а чл.2 ал.1 пр.второ от договора допуска крайната цена за плащане на СМР да се различава от първоначално уговорената. Посочва, че не е било възможно предварително да се определи количеството на изкопните работи, а за да се монтират палисадите е следвало да се извърши машинен изкоп с цел терасиране на мястото. Посочва, че е уведомил ответника за необходимостта от увеличаване на предвиденото количество изкоп и че последният е съдействал за депонирането на земните маси в съседен негов имот с цел намаляване на собствените му разходи по договора, и не се е противопоставил на извършването им. Сочи на неизпълнение на задълженията на ответника да приеме изпълнената работа и подпише приемопредавателен протокол, в нарушение на чл.8 от договора, изчакал е да бъде завършен изкопа изцяло и едва след това е отправил изявление, че формираната по правилата на договора крайна цена е неприемлива за него. Намира това поведение за недобросъвестно и моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което уважи предявените от него искове. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна „Прокредит Едюкейшън“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, като изводите на съда съответстват на събраните по делото доказателства.

Намира за правилен извода на съда, че процесните СМР са извършени от ищеца по вид, количество и обем над първоначално договореното между страните и без да са възлагани допълнително от ответника, поради което ищецът няма правно основание да претендира възнаграждение за извършването им на договорно основание. Посочва, че е отказал да приеме извършената работа, тъй като ищецът се е отклонил значително от възложеното работа по количество, видове и цена, т.е. не е изпълнил точно възложеното и няма право да претендира възнаграждение за заплащане на изработеното извън възложеното му. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди и разноските за тази инстанция.

Като постановено от компетентен съд, обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отношение на неговата правилност и по направените във въззивната жалба оплаквания, намира следното:

Между страните не се спори, че при изпълнение на сключения между тях договор за изработка, ищецът е извършил допълнителни СМР. Спори се дали ответникът дължи заплащането им на основание този договор.

Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Договорът е консенсуален, двустранен и възмезден, и е за facere /изработване на нещо/. Изпълнителят е длъжен да извърши работата в срок съобразно 2 поръчката, исканията, указанията и проектите на поръчващия, без отклонение. Той е длъжен да предупреди поръчващия веднага, ако материалът е негоден или неподходящ или ако предоставения проект е неосъществим или неподходящ за правилното изпълнение на работата /чл.260 от ЗЗД/. В противен случай той губи правото си на възнаграждение и дължи на поръчващия обезщетение за вредите. Когато въпреки предупреждението поръчващия настоява за изпълнението, изпълнителят може да се откаже от договора /чл.260 ал.2 и чл.267 ал.2 от ЗЗД/. Съдържанието на дължимата престация се определя при сключването на договора. Съгласно чл.79 от ЗЗД изпълнителят следва да изпълни „точно“ – в съответствие с уговореното в предметно, количествено, качествено и временно отношение. То може да налага извършването на допълнителни работи. За необходимостта на извършването им изпълнителят следва да уведоми поръчващия – обикновена проява на добросъвестност, произтичаща и от изискването задълженията да се изпълняват с „грижата на добър стопанин“ /чл.63 ал.1 и ал.2 от ЗЗД/. В случай, че точното изпълнение изисква извършването на допълнителни работи, то изпълнителят е длъжен да ги стори и без да уведомява поръчващия. Това е акцесорно задължение, свързано с основното задължение за точно изпълнение /така и Б.Василев, Облигационно право, специална част, Софи-Р, 1992, стр.103/.

По делото не се спори, че между страните е сключен договор за изработка, наречен от тях договор за доставка и монтаж № 60/15.02.2021г., по силата на който „Прокредит Едюкейшън“ ЕАД, в качеството му на възложител, е възложил на „Асера“ ЕООД да изпълни 12 вида СМР на обект частно училище, по видове и количества, описани в Приложение №1, неразделна част от договора. Съгласно чл.2 ал.1 от договора, общата стойност на договорените СМР е в размер на 16081,37лв. без ДДС; крайната сума за извършените СМР се формира на база замерени количества по твърди единични цени, посочени в Приложение №1; допълнителните работи се заплащат отделно от стойността на основния договор, единствено след писмено съгласуване на цени за всяка допълнителна работа.

В ал.6 на чл.2 от договора е посочено, че допълнително възложените СМР се договарят с анекс и се изпълняват по условията на настоящия договор след двустранно подписване на анекс.

Предвидено е авансово плащане на цената по договора, като окончателното плащане се извършва в срок от 5 работни дни след подписване на двустранен приемо-предавателен протокол и издаване на окончателна данъчна фактура /ал.2 и ал.5 на чл.2/.

Уговорен е срок за изпълнение на договора от 10 работни дни.

В чл.12 е уговорена неустойка при неспазване сроковете по договора – 0,1% от стойността на забавените работи или плащания за всеки ден забава, но не повече от 10% от стойността на забавените работи или плащанията.

Не се спори, че ответникът е заплатил на ищеца уговорената авансова сума на 02.03.2021г.

От разменената между страните кореспонденция по електронна поща се установява, че ищецът е започнал изпълнение на СМР на обекта на 30.03.2021г. Още в същия ден представител на ищеца е уведомил ответника, че при стартиране на изкупните дейности е 3 установено, че количеството земни маси, които следва да се отстранят и извозят от обекта се различава от количеството, посочено в Приложение №1 към договора. Посочено е, че ще бъде направено геодезическо заснемане, при което ще бъде установена разликата от договореното количества и това, което е необходимо да се отстрани. На това уведомление липсва отговор на ответника.

С писмо от 28.04.2021г. представител на ищеца е изпратил на ответника геодезическо заснемане, изчисление на количеството изкопани земни маси и акт обр.12. В същия ден с допълнително електронно писмо е изпратен и протокол обр.19.

На 29.04.2021г. представител на ответника е отговорил, че от прегледа на документите е установил, че сумата на СМР се е удвоила, че не е съгласен с актуването на земни работи от 250 куб.м. за сума над 20 000лв. Поискал е оптимизиране на единичните цени по пазарни нива за тази дейност, след което актът отново да им бъде изпратен за преглед.

Същият ден представител на ищеца предложил нова цена за изкупните дейности в размер на 4000лв без ДДС.

На 11.05.2021г. представител на ответника е уведомил ищеца, че не приема предложението, че преди извършване на дейността по масовия изкоп изпълнителят е следвало да ги информира, че крайната цена ще се увеличи двойно.

С писмо от същия ден, представител на ищеца е посочил, че цените са формирани на база действително извършените разходи, че възложителят е бил уведомен за повишаване на количеството изкупни работи, което означавало и повишаване на крайната цена и, че не биха могли да предоставят по-ниска цена от посочената вече.

Изпратените от изпълнителя, сега въззивник, акт обр.12 и акт обр.19 не са подписани от възложителя, сега въззиваем. Т.е. работата не е приета, но на 25.05.2021г. възложителят „Прокредит Едюкейшън“ ЕАД е заплатил на „Асера“ ЕООД окончателната цена по договора съобразно уговореното - 16081,37лв. без ДДС. Двете плащания, авансово и окончателно, са извършени с начислено допълнително 20% ДДС.

Ищецът счита, че ответникът му дължи още 21 854,73лв. с ДДС за извършени от него в обекта СМР, които са изпълнени в повече от първоначално договорените СМР. Твърди, че не се касае за нов вид работа, а идентична с вече договорените в Приложение №1 СМР.

Извършването им се е наложило, тъй като на терен е било установено, че се налага изкопаване и извозване на значително по-голямо количество земни маси.

Приетите от първоинстанционния съд съдебно технически експертизи установяват, че описаните от ищеца СМР в протокол обр.19 са действително извършени: така извършен е машинен изкоп на 246,94 куб.м. вместо на договорените 15,82 куб.м., поставени са 323 бр. бетонови палисади вместо договорените 350 бр., извършен е обратен насип зад палисади повече от договореното, поставени са 3 бр. повече бетонови стъпала от уговорените, актувани са 5 бр. палети вместо договорените 6 бр., включен е и допълнителен вид СМР под № 13, който не е включен в Приложение №1 – натоварване и извозване на земни маси до депо.

4

Събраните гласни доказателства /св.Чорбаджиева, служител на ищеца и св.Димитров, служител на ответника/ установяват, че целта на проекта, във връзка с който бил сключен договора между страните, е била изграждане на допълнителни съоръжения, които да осъществяват терасиране на дворното пространство на училището – следвало да се изградят палисади. Идейният проект бил представен от ответника, а ищецът изчислил количествата, необходими за реализирането му, вкл. участвал в съставянето на Приложение №1към договора. При стартирането на работата обаче се установило, че теренът не съответства на това, което било представено с идейния проект, поради което ищецът уведомил ответника, че ще бъде направено геодезическо заснемане, въз основа на което да се замерят количествата изкоп. Геодезическото заснемане е било представено на ответника заедно с акт обр.19. По време на изкопните работи присъствали представители на ответника, които не възразили против извършването им.