Решение № 89 от 23.10.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 191/2026
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 23.10.2026
- Състав
- Мартин Данчев Данчев, Яни Георгиев Гайдурлиев, Петя Иванова Петрова Дакова
Цитирани разпоредби
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 18, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 242 · Наказателен кодекс
- чл. 242, ал. 1, б. "д" · Наказателен кодекс
- чл. 242, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 251 · Наказателен кодекс
- чл. 251, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 251, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 37 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 53 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 3, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 56 · Наказателен кодекс
- чл. 58, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 111 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 113 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 2, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 2 · Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005
- § 1 · Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005
- § 1, б. "а" · Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. Бургас, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мартин Д. Данчев
Членове:
Петя Ив. Петрова Дакова
Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Валентина Ив. Маджарова като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262000600191 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
Делото се разглежда за втори път пред Апелативен съд - Бургас.
При предходното разглеждане на наказателното производство с решение № 23/14.03.2025 г., постановено по ВНОХД № 149/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, е отменена присъда № 12/27.05.2024 г. по НОХД № 141/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Ямбол.
При новото разглеждане на делото с присъда № 2/09.03.2026 г., постановена по НОХД № 119/2025 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, подсъдимият Ф. У. /F.U./ е признат за виновен в това, че на 07.02.2024 г. през ГКПП – Лесово, обл. Ямбол, с товарен автомобил - влекач марка „Волво“ с турски рег. № *********, собственост на „A.T.I.T.L.S.“ - Република **********направил опит да пренесе през границата на страната от Република България в Република **********без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери - златни кюлчета и златни отливки с общо нетно тегло 4 056 грама и обща стойност 396 353,77 лева, като опитът останал недовършен по независещи от волята на дееца 1 причини, поради което и на основание чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание две години „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 242, ал. 7 от НК е отнет в полза на държавата предметът на контрабандата - осем броя златни кюлчета и две златни отливки с общо нетно тегло 4 056 грама. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Ф. У. чрез упълномощения му защитник адв. Г. К.-П. от АК - Хасково. С въззивната жалба присъдата се обжалва изцяло като неправилна. Поддържа се, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, че фактическата обстановка е останала неизяснена, а обвинението не е доказано по несъмнен начин. Навеждат се доводи, че доказателствата са противоречиви и неубедителни, както и че част от тях са събрани в нарушение на процесуалните правила. Оспорва се наличието на обективните и субективните признаци на престъпния състав, за който подсъдимият е признат за виновен, и се поддържа явна несправедливост на наложеното наказание.
Основно възражение във въззивната жалба е неправилното приложение на материалния закон, като защитата поддържа, че деянието неправилно е квалифицирано по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК вместо по чл.
251, ал. 1 от НК. Иска се отмяна изцяло на присъдата на Окръжен съд - Ямбол, оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.
С въззивната жалба не са направени конкретни доказателствени искания.
В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав е приел при извършената служебна проверка, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Бургас изразява становище, че въззивната жалба е 2 процесуално допустима и основателна. Приема за безспорно установени обстоятелствата относно преминаването на подсъдимия през ГКПП - Лесово, намирането на процесните златни предмети, тяхното количество, тегло и експертно установена проба, начина на пренасянето им, както и липсата на декларирането им пред митническите органи. Същевременно счита, че от тези факти не може да се направи несъмнен извод за наличието на един от съществените признаци на престъплението по чл. 242, ал. 1, б. „д“ НК предназначението на предметите като стоки за търговски цели. Според прокурора видът, количеството и значителната стойност на златните предмети могат да бъдат ценени като индиция за евентуалното им търговско предназначение, но сами по себе си не са достатъчни, за да обосноват несъмнен извод, че същите са били предназначени за търговски цели.
Представителят на държавното обвинение оспорва и извода на първоинстанционния съд, че намерението на подсъдимия впоследствие да продаде златото и да получи паричната му равностойност е достатъчно, за да се приеме, че предметите са пренасяни с търговска цел. Поддържа, че еднократното разпореждане с вещ, включително чрез продажбата й за набавяне на средства за лични нужди или за погасяване на задължения, не е равнозначно на участие на вещта в търговския оборот като предмет на търговска операция. В тази връзка счита, че по делото не са събрани достатъчно конкретни доказателства относно предназначението на процесното злато за търговска реализация. Прокурорът не споделя и подхода на първоинстанционния съд, при който липсата на документи за законния произход на златото, сертификат или специфична опаковка е използвана като аргумент в подкрепа на извода за търговското предназначение на предметите.
Позовава се на постановеното при първото въззивно разглеждане решение на Апелативен съд – Бургас, в което е прието, че обвинителният акт не съдържа твърдения за незаконен произход на златото и че липсата на доказан законен произход не може да замести доказването на признака „стоки за търговски цели“. По отношение на осемте златни кюлчета представителят на прокуратурата поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приложил Регламент (ЕС) 2018/1672. Посочва, че съгласно Приложение I към Регламента златото под формата на кюлчета, късове или буци със съдържание на злато най-малко 99,5% попада в понятието „парични средства“, а процесните осем кюлчета са с експертно установена проба 999,9. По тази 3 причина счита, че по отношение на тях съдът е следвало да извърши преценка именно в нормативната рамка, приложима към паричните средства, а не да приема, че липсата на сертификат и специфична опаковка ги изключва от тази категория. Независимо от това прокурорът застъпва становище, че в настоящото производство не е процесуално допустима преквалификация на деянието по чл. 251 НК в искания от защитата смисъл. Аргументира се с фактическите предели на обвинението, очертани с обвинителния акт, в който осемте златни кюлчета са квалифицирани като стоки за търговски цели, а не като парични средства или високоликвидни средства за съхраняване на стойност, както и с липсата на изменение на обвинението в хода на първоинстанционното производство. По тези съображения намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 242, ал. 1, б. „д“ НК, тъй като търговското предназначение на предметите не е доказано по несъмнен начин, но същевременно счита, че е налице процесуална пречка за осъждането му по чл. 251 НК. Изразява и становище, че фактическите обстоятелства биха могли да осъществяват състави на административни нарушения, но според него административнонаказателното преследване е погасено по давност.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Г. К.-П., поддържа въззивната жалба и направеното с нея искане за отмяна на първоинстанционната присъда. В пледоарията си се солидаризира с изложените от представителя на прокуратурата съображения относно приложимостта на Регламент (ЕС) 2018/1672 и необходимостта правната оценка на процесното злато да бъде извършена при съобразяване с относимата европейска нормативна уредба. Поддържа, че не всяко пренасяне на злато през държавната граница може автоматично да бъде квалифицирано като контрабанда, без да бъдат изследвани конкретните характеристики и предназначението на предметите. Счита постановената присъда за неправилна и моли същата да бъде отменена.
В предоставената му лична защита подсъдимият Ф. У. излага обстоятелства относно тежкото земетресение в Република Турция през февруари 2023 г., настъпилите за него и семейството му последици и необходимостта да потърси финансова помощ от свой близък родственик.
Посочва, че в продължение на години е пътувал из Европа и до процесния случай не е имал подобни нарушения. Оспорва извода, че е действал с цел 4 контрабанда, и поддържа, че ако златото не бъде върнато на него, следва да бъде върнато на действителния му собственик. В последната си дума отново моли процесното злато да бъде върнато на собственика му.
Апелативен съд - Бургас, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и на основание чл. 314 НПК извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от страна с право на въззивно обжалване, в установения от закона срок и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
При новото разглеждане на делото от първата инстанция съдебното производство е проведено по общия ред, съобразно правилата на глава двадесета от НПК. По делото са събрани в необходимия обем и при спазване на установения процесуален ред доказателствата, необходими за правилното му решаване.
Неоснователно е наведеното във въззивната жалба общо оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В подкрепа на същото защитата не излага конкретни фактически и правни съображения, нито посочва кои процесуални разпоредби счита за нарушени и по какъв начин твърдените нарушения са засегнали правата и законните интереси на подсъдимия, поради което не могат да получат детайлно обсъждане.
Независимо от бланкетния характер на това възражение, при осъществената в съответствие с чл. 314, ал. 1 НПК цялостна служебна проверка на първоинстанционното производство въззивният съд не констатира нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените по смисъла на чл.
348, ал. 3 НПК, които да обуславят отмяна на обжалваната присъда на процесуално основание. Ето защо оплакването в тази му част следва да бъде оставено без уважение.
Доказателствената съвкупност, въз основа на която първоинстанционният съд е формирал фактическите и правните си изводи, включва гласни доказателствени средства, писмени доказателства и доказателствени средства, веществени доказателства и експертни заключения, както следва:
5
1. Гласни доказателствени средства:
- показанията на свидетеля М.Н.М. - както дадените пред първоинстанционния съд, така и тези от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ НПК (л. 2–4 от ДП); показанията на свидетеля Д.И.Ш. - както дадените пред първоинстанционния съд, така и тези от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК (л. 20–22 от ДП); показанията на свидетелката С.С.К. - както дадените пред първоинстанционния съд, така и тези от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК (л. 62–63 от ДП);
- обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
2. Писмени доказателствени средства:
- протокол за оглед на веществени доказателства от 22.02.2024 г. и албум към него (л. 64–67 от ДП); приемо-предавателен протокол от 07.02.2024 г. (л. 23 от ДП); приемо-предавателен протокол № 242 от 26.02.2024 г. (л. 88 от ДП).
3. Писмени доказателства, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК:
- протокол за извършена митническа проверка от 07.02.2024 г. (л. 30– 32 от ДП); разписка № 24001363 от 07.02.2024 г. (л. 33 от ДП); заповед за задържане на лице от 07.02.2024 г. (л. 38 от ДП); справка за съдимост на подсъдимия Ф. У. (л. 61 от ДП); извадка от Регистъра на населението в гр.