Решение № 3241 от 02.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3241 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20221100504010 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1692/04.03.2022 г., постановено по гр.д. №35654/2021 г. на СРС, ГО, 74 състав, ЗД „Б.И.“Ад е осъден да заплати на Л. Е. Н. сумата от 65 лв. представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 19.02.2020 г. ПТП по вина на водач на МПС с рег. №****, застрахован по застраховка „ГО“ при ответника, ведно със законната лихва от 15.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението е отхвърлена исковата претенция на Л. Е. Н. за сумата от 640 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 19.02.2020 г., представляваща разходи за ЯМР, вследствие на същото ПТП.

Постъпила е въззивна жалба вх. №63466/31.03.2022 г. от ищцата срещу решението в отхвърлителната му част. Излагат се доводи, че решението в същата е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е стигнал до извода, че не е налице пряка причинна връзка между процесното ПТП и направените разходи, позовавайки се единствено на заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза. От епикриза №4471/2020 било видно, че Л. Н.

1 претърпяла травматични увреждания от ПТПто-травма на нервни коренчета в шийния отдел, а от останалите медицински документи се установявало, че няколко дни след инцидента при нея са констатирани урологични и нефрологични увреждания, за които, доколкото не се установявали предхождащи заболявания с подобен характер, следвало да се приеме, че са в пряка връзка с процесното ПТП. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковете уважени в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемият ЗД „Б.И.“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено в обжалваната част.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Л. Е. Н. с правно основание чл. 432 КЗ, с която претендира спрямо ответника ЗД „Б.И.“ АД следните суми: сумата от 65 лв., разходи за закупуване на шийна яка и 640 лв., разходи за ЯМР, представляващи застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 19.02.2020 г. ПТП по вина на водач на МПС с рег. №****, застрахован по застраховка „ГО“ при ответника, ведно със законната лихва от 15.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

С решение № 1692/04.03.2022 г., постановено по гр. д. №35654/2021 г. на СРС, ГО, 74 състав, ЗД „Б.И.“Ад е осъден да заплати на Л. Е. Н. сумата от 65 лв. представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 19.02.2020 г. ПТП по вина на водач на МПС с рег. №****, застрахован по застраховка „ГО“ при ответника, ведно със законната лихва от 15.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като за сумата от 640 лв. претенцията на ищцата е отхвърлена.

В частта, в която е уважена исковата претенция, обжалвано и е влязло в сила. решението не е

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Спорно обстоятелство пред въззивната инстанция, във връзка с което са и всички наведени доводи във въззивната жалба, е относно дължимостта на сумата от 640 в, разходи за извършен ЯМР преглед.

Основателността на иска се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди в претендирания размер.

Между страните не се спори относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на МПС „Фолксваген Голф” с рег. № ****.

Не се оспорва, че в срока на действие на договора- на дата 19.02.2020 г. е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор.

От представения констативен протокол за ПТП от 19.02.2020 г. и от събраните гласни доказателствени средства се установява, че същото е осъществено при посочения от ищеца механизъм.

Презумпцията за вина не се обори от ответната страна.

От представени по делото фактури и фискални бонове се установява извършен разход за ЯМР преглед на горен коремен етаж и ЯМР преглед на цервикален отдел на гръбначен стълб в размер на 640 лв.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, при които същият е приел, че не е налице пряка причинна връзка между тези извършени разходи и настъпилото застрахователно събитие, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Така решението следва да се потвърди по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

3

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Преценката относно наличие на причинна връзка между извършените разходи и настъпилото застрахователно събитие несъмнено изисква специални медицински познания, което е наложило, съобразно разпоредбата на чл. 195 ал. 1 ГПК, назначаването на съдебно-медицинска експертиза, поискана от самия ищец и настоящ жалбоподател. Заключението е пълно, обективно, компетентно изготвено и категорично подробно аргументирано, поради което съдът го кредитира в цялост. Същото кореспондира с останалия събран доказателствен материал, а не се опровергава от него. За настоящия съдебен състав също е видно, че от приетата по делото медицинска документация не се установяват данни за получена коремна травма. В приложените по делото пък два броя направления за ЯМР няма описана никаква симптоматика, която да свърже провеждането на изследването с претърпения четири месеца по-рано инцидент. От друга страна при самото му извършване се установяват данни за хронични болестно-обусловени дегенеративни промени на гръбначен стълб, което е в противоречие с тезата на жалбоподателката за липсата на предхождаши ПТПто заболявания.

Така при съвкупна преценка на доказателствения материал съдът намира, че действително по делото не се доказва пряка причинна връзка между извършения разход за ЯМР и процесното ПТП, поради което и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изхода на спора в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1692/04.03.2022 г., постановено по гр. д.

№35654/2021 г. на СРС, ГО, 74 състав, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на Л. Е. Н., ЕГН ********** за сумата от 640 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 19.02.2020 г. ПТП, представляващо разходи за ЯМР, , ведно със законната лихва от 15.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Л. Е. Н., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, разноски в размер от 100 лв. за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5