Решение № 249 от 19.11.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. гр. Добрич, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Анна Великова при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500273 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от Р. С. Т. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „***, К. Л. Т. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „*** и С. Л. Т. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „***, въззивна жалба с вх.№ 658/05.02.2025г. срещу решение № 181 от 20.12.2024г. по гр.д.№ 291/2022г. по описа на Районен съд – Балчик, с което по предявен иск от Р. К. А. ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. *** е допусната съдебна делба по отношение на Дворно място с площ от 400 кв.м. по документ за собственост,представляващ поземлен имот, урбанизирана територия с кадастрален идентификатор *** по КККР на гр. Б. с площ от 427 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от две самостоятелни жилища - източно и западно,с кадастрален идентификатор ***, а по скица - жилищна сграда-еднофамилна със застроена площ от 91 кв.м. и с идентификатор ***, по скица - друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 58 кв.м., дърварник и маза с идентификатор ***, селскостопанска сграда със застроена площ от 13 кв.м. имот, находящ се в гр. Б., ул. „***, между Р. К. А., Р. С. Т., К. Л. Т. и С. Л. Т. при следните квоти: за Р. К. А. - 1/6 ид. част; за Р. С. Т., К. Л. Т. и С. Л. Т. - общо 1/6 ид.част, при равни за тях части; за Р. С. Т. - 4/6 ид.части, както и е отменен нотариален акт № 155, том III, вх.регистър 2611, дело № 237/2019г. по описа на Нотариус С.И., № *** по регистъра на НК, с район на действие Районен съд Балчик, вписан с вх.№ 1748 от 22.07.2019г., акт №154, том IV, дело № 700/2019г., имотна партида № 42185 на Службата по вписвания - Б., с който Р.

1

С. Т. е призната на собственик над оставащите 2/6 идеални части на процесните имоти, въз основа на давностно владение и писмени доказателства, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Въззивниците намират решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано, без да се зачетат доводите и възраженията им, както и представените по делото писмени доказателства.

Съдът постановил акта си при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на разпоредбите на чл. 69 и чл. 79 от ЗС, поради което и достигнал до неправилни изводи за основателност на иска и за отмяна на констативния нотариален акт. Допуснати били съществени процесуални нарушения, свързани с разпределението на доказателствената тежест в изготвения по реда на чл. 146 от ГПК доклад. Изводите на първоинстанционния съд за основателност на иска били основани на неправилно разпределение на доказателствената тежест по приложение на установена в чл. 69 от ЗС оборима презумпция и при нейното игнориране.

Така съдът неправилно приел, че е налице съсобственост между ищцата и ответниците, възникнала от наследствено правоприемство и прехвърлителна сделка и, че презумпцията за ответницата, упражняваща фактическата власт върху целия имот, е неприложима за намерението й за своенето му и че тя е държател на ид. части на другите съсобственици, като не е доказала предприемането на действия, с които да демонстрира пред ищцата и останалите сънаследници намерението си да свои имота и да отблъсне владението на ищцата. Считат, че това в конкретния случай не е необходимо, предвид едноличното упражняване на фактическа власт върху целия имот и доброволното предаване на владението от предишния собственик, при липса на установено съвладение от ищцата, в каквато насока излагат и конкретни аргументи. Твърдят, че ответницата по иска за делба е доказала в процеса пълно и главно, че към момента на съставяне на констативния нотариален акт за удостоверяване правото й на собственост върху недвижим имот от 2019г. тя е придобила ид.ч. от имота по силата на изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност, с начало след смъртта на съпруга й през 2003г., като ищцата не била установила противопоставими права, които да обосноват несъществуването на признатото от нотариуса право, съобразно T P 11/2012г. на ОСГК на ВКС. Настояват за отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба с присъждане на разноски.

В писмения си отговор въззиваемата страна оспорва жалбата и настоява тя да не бъде уважавана. Намира доводите в нея в разрез със събраните по делото доказателства и приложимото право. Счита решението за правилно, обосновано и законосъобразно, като излага, че съдът постановил акта си и при обсъждане на представените от ответницата писмени доказателства след преклузивния срок за това, които били и неотносими, предвид възражението й за придобиване на наследствената на ищцата по закон част по давност.

Подробно излага аргументи с анализ на събраните доказателства в подкрепа 2 на виждането си по приложението на презумпцията по чл. 69 от ЗС, когато основанието за възникването на съсобствеността е наследяване, респективно за липсата по делото на доказателства, които да обосноват основателност на възражението за придобиване на ид.части от имота по давност. Настоява за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от активно легитимирани лица, имащи правен интерес от оспорване на решението, чрез надлежно упълномощени адвокати, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (на дата 05.02.2025г., с начало 22.01.2025г., когато е връчено решението на обжалващите страни, и край 05.02.2025г.).

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото в двете инстанции доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Решението е постановено от надлежен състав на Районен съд – Балчик, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, по предявен от Р. К. А. срещу Р. С. Т., К. Л. Т. и С. Л. Т. иск за делба на дворно място с площ от 400 кв.м. и по документ за собственост поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б. с площ от 427 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от две самостоятелни жилища - източно и западно, с кадастрален идентификатор ***, по скица - жилищна сграда - еднофамилна със застроена площ от 91 кв.м. и с идентификатор ***, по скица - друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 58 кв.м., дърварник и маза с идентификатор ***, селскостопанска сграда със застроена площ от 13 кв.м. имот, находящ се в гр. Б., ул. „***, при посочени квоти от 1/6 ид.част за ищцата, общо 1/6 ид.част за тримата ответници и 4/6 ид.части за ответницата Р. С. Т..

Ищцата е твърдяла, че е наследник на родителите си К.С. Т., починал 10.09.1988г. и С.Й. Т., починала 26.11.2021г. и, че ответниците са наследници на брат й Л.К. Т., починал 28.11.2003г. Наследници на баща й К.С. Т. били ищцата и тримата наследници на брат й - ответниците по делото, а след смъртта на майка й С.Й. Т. нейни наследници били ищцата и двамата й племенника - втория и третия ответник. На 26.09.1958г., по време на брака й с К.С. Т., С.Й. Т. придобила с договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 560, том I, нот. дело № 553/1958г. на РС - Балчик описания по-горе имот. След смъртта на К.С. Т. имотът останал в съсобственост между страните по делото и С.Й. Т., която на 08.05.2019г. прехвърлила на Р. С. Т. притежаваните от нея 4/6 ид.части от описания недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с договор по нотариален акт № 156, том ІІ, регистър № 1592, дело № 142/2019г. на нотариус С.И. с район на действие района на РС Балчик, вписана с акт № 32, том III, дело 409/2019г., вх. № 1059/09.05.2019г. на СлВп - Б.. Останалите 2/6 ид.части от имота били съпритежание между ищцата и ответниците, наследници на Л.К. Т.. Тъй като 3 страните не можели доброволно да поделят имота, се иска съдебното му поделяне.

Тримата ответници са подали отговори на исковата молба, с които са оспорили допустимостта и основателността на иска с доводи да не е налице съсобственост с ищцата, а имотът да е еднолично притежание на Р. С. Т. на основание прехвърлителната сделка за 4/6 ид.части и по давностно владение с начало 28.11.2003г. (смъртта на съпруга й Л.К. Т.) и до настоящия момент за останалите 2/6 ид.части, като за удостоверяването му бил съставен и нотариален акт № 155, том III, вх.регистър 2611, дело № 237/2019г. на нотариус С.И., № *** по регистъра на НК, с район на действие Районен съд Балчик, вписан с вх.№ 1748 от 22.07.2019г., акт.№ 154, том IV, дело №700/2019г. на СлВп - Б.. Описанието на заявените за делба сгради не отчитало придобитите права по силата на договора за покупко-продажба по нотариален акт № 560, том I, нот. дело № 553/1958г. на РС - Балчик и постановеното по-късно съдебно решение № 215/25.09.1967г. по гр.д.№ 53/1966г. по описа на Балчишкия народен съд. В отговорите се съдържат съвпадащи си твърдения за това, че само ответницата, с финансовата помощ на децата си, била изградила след 2003г. (след смъртта на съпруга й) постройките от допълващото застрояване; само тя владяла имота за себе си явно и необезпокоявано. Владението й за себе си било известно на всички, вкл. и на ищцата; ответницата ползвала имота, поддържала го като добър стопанин, извършвала ремонти и подобрения; до смъртта на свекърва си на 25.11.2021г. изпълнявала договорните си задължения и полагала ежедневни грижи за нея; тя й била дала и пълномощно преди прехвърлянето на 4/6 ид.части от имота за представителство навсякъде, където е необходимо. Друг, освен ответницата, не бил осъществявал владение. Ищцата не била ползвала имота, била напълно дезинтересирана от него, не полагала грижи за него, както и за майка си, рядко я посещавала или се обаждала по телефона, не заплащала данъци, не била изявявала собственически претенции, не била искала да ползва имота, нито да й се заплаща обезщетение за лишаване от ползването. Ищцата знаела, че във всички помещения има само вещи на ответницата; че само ответницата била плащала данъците и таксите по партидата на имота; че ответницата е единствен собственик на имота; че приживе С.Й. Т. и К.С. Т. (уточнено и в първото съдебно заседание) били поделили между децата си имота, като той следвало да остане на сина им Л., а на дъщеря им Р. предоставили апартамент в гр. Б. (вноските за заема им били удържани от трудовите възнаграждения на родителите, тъй като работели в едно предприятие) и парични средства за строеж на къща в с. Ц.. Всички средства на ответницата и децата й след 2003г. били вложени за поддържане на имота - цялата къща била препокрита с нови керемиди, сменена била цялата ел.инсталация, подменена била дограмата, половината дърварник и перголата били новопостроени, както и стълбите, оградата и парапета към улицата; всички насаждения в двора били засети от ответницата.

Наведените в отговора възражения са оспорени от ищцата в откритото 4 заседание, с твърдения и доводи, че ответницата не полагала ежедневни грижи за свекърва си, чиято пенсия била висока и с нея се поддържало домакинството, ищцата почитала майка си по празници и тя и съпругът й носели хранителни продукти; С. обработвала цялото дворно място, тя плащала ремонтите, сама платила за смяната на дограмата на нейната стая; западната част от жилището била построена от бащата на ищцата с участието и на съпруга й А., преди брака на ответницата; пристрояванията били собственост на собствениците на сградата по приращение; не била извършвана делба от родителите на ищцата приживе, като закупеното жилище било ведомствено на съпруга на ищцата А. и платено от тях двамата, а имотът в с. Ц. бил закупен през 1989г. след смъртта на баща й; данъците и таксите за имота били плащани от майка й С.; дърварникът бил иззидан и плоча била излята от баща й през 1985-86г., както и пътят около него, с участието на братовчеди и приятели; металните парапети били купени от баща й и монтирани от съпруга й; асмите били засети отпреди, а асмалъкът и коловете, цялата метална конструкция, били монтирани от съпруга й; къщата била препокрита от братовчед на ищцата с турски керемиди; ел.инсталацията била подменена от братовчеди от Румъния; стрехите на къщата били подковани с вагонна шарка от съпруга на ищцата; ответницата не била извършвала никакви дейности във връзка с имота и не била осъществявала владение на собствените на ищцата идеални части от имота.