Решение № 404 от 23.05.2018, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ V-53 23.05.2018 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд пети въззивен граждански състав на десети май две хиляди и осемнадесета година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : Д А

МИХОВА

ЕЛЕОНОРА

КРАЛЕВА секретар Тодорка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева в.гр.дело номер 450 по описа за

2018 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс .

Постъпила е въззивна жалба от И.Г.М. с ЕГН ********** *** , чрез процесуален представител адв. Вълева , срещу решение №

6 / 18.01.2018 год. по гр.д. № 920 / 2017 год. по описа на Карнобатския районен съд , в частите , с които е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д НМ. с ЕГН ********** на бащата Н.Д.М. с ЕГН ********** , определено е местоживеенето на детето Д НМ. с ЕГН ********** при бащата Н.Д.М. с ЕГН ********** , определен е режим на лични контакти на детето Д НМ. с ЕГН ********** с майката И.Г.М. с ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 17 ч. в петък до 18 ч. на неделния ден, както и през първите пет дни от времето, определено за пролетна ваканция, за коледните празници всяка четна календарна година и за новогодишните празници – всяка нечетна календарна година; както и един месец през лятото, когато бащата не в законен платен годишен отпуск, до настъпване на обстоятелства налагащи изменение или прекратяване на тази мярка , осъдена е И.Г.М. с ЕГН ********** *** да заплаща на Н.Д.М. с ЕГН ********** *** в качеството му на баща и законен представител детето Д НМ. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 130.00 лв. от влизане в сила на решението , до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката и е осъдена И.Г.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Карнобат държавни такси по иска за издръжка в размер на 187.20лв.

Във въззивната жалба са изложени съображения , че предоставянето на упражняването на родителските права спрямо детето на страните – Д на бащата , не е в интерес на детето , тъй като привързаността му към бащата е в резултат на удовлетворяване на капризи и изоставяне на надзора над него . Изложени са съображения за по-добър родителски капацитет на майката , поради упражняването на по - строг контрол върху поведението на детето . Твърди се , че изводите на съда по решението в обжалваната част са в противоречие със събраните по делото доказателства , които според въззивницата сочат , че предоставянето на упражняването на родителските права на бащата застрашава интересите на детето , а предвид агресивното поведение на бащата спрямо майката , трудно биха могли да бъдат коригирани травмите върху психиката и поведението на детето . Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за решаване на спора по същество от въззивния съд с предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето Д на майката , определяне на местоживеене на детето при майката , определяне на режим на лични отношения на детето с бащата и осъждането му да заплати на насрещната страна съдебно – деловодните разноски .

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.Д.М. , чрез процесуален представител адв.Тeмелкова , в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на решението в обжалваната част. Изложени са съображения относно това , че за майката детето е средство и оръжие срещу бащата , а целта на исканото упражняване на родителски права е единствено заплащането на издръжка от страна на бащата . Изложени са твърдения за агресивно поведение на майката спрямо детето , твърди се , че майката общува с детето предимно като му крещи и, че му удря шамари , като аналогично е поведението към детето и от страна на неговия дядо по майчина линия . Изложени са твърдения , че бащата има по-добри родителски и възпитателски качества от майката , като е полагал повече грижи за детето и по време на брака , поради което между баща и син има изградена силна емоционална връзка . Твърди се , че по делото е установено , че интересът на детето при бащата ще бъде по-добре защитен , че бащата постоянно му помага и се грижи за него . Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на направените по делото разноски.

ДСП-Карнобат не е взела становище по въззивната жалба .

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 , ал.1 от ГПК , от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА .

С решението в обжалваната част Карнобатският районен съд се е произнесъл в процес за прекратяване на брака поради развод , по предявени искове с прави основания чл.59 , ал.2 , вр. ал.3 , ал.4 и ал.6 от СК .

Решението не е обжалвало и е влязло в сила , в частите , с които бракът между страните е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство , чрез развод по вина на съпруга , ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга и е постановено след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име .

С исковата молба за развод подадена от съпругата пред районния съд , е направено искане след прекратяване на брака упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака на страните дете – Д , род. на *** год. да бъде предоставено на майката , за определяне на местоживеенето на детето при майката , за определяне на режим на лични контакти на бащата с детето и осъждането на бащата да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 105 лева , считано от завеждане на иска до настъпване на причини за изменението или прекратяването на издръжката . Твърди се , че бащата е аргесивен , избухвил и неуравновесен , че е нанесъл побой на майката в присъствието на детето , което го е травмирало , че бащата насажда омраза у детето към майката и няма нужните възпитателски качества за упражняване на родителските права спрямо детето . Майката поддържа направените искания спрямо детето , ангажира доказателства .

Както в подадения отговор , така и в предявения насрещен иск бащата оспорва твърденията на майката относно качествата му на родител , твърди , че той е полагал повече грижи за детето и то е силно привързано към него . Бащата твърди , че след като майката е извела детето от семейното жилище на 08.08.2017 год. и се е установила заедно с него в къщата на своите родители, тя първоначално е забранила на детето да се вижда и да се чува с него . Бащата сочи, че е бил изненадан от напускането на семейното жилище от съпругата и детето , като контакт с него е имал по телефона едва 2-3 дни след напускането . След това контактите между двамата зачестили , но според бащата детето било разстроено и уплашено , тъй като се притеснявало от раздялата с бащата , споделило , че не му харесва мазето , в което живеят с майката , че няма кой да му помага в училище и, че е принуждавано от баба си и дядо си по майчина линия да ходи на село , да носи тежки щайги и да мие колата . Бащата също твърди , че майката има дефицит на родителски качества , тъй като не се отзовава на всички нужди на детето в бита и в училищния процес . Бащата твърди , че по всички въпроси и проблеми детето търси него , тъй като майка му нервничи и му се кара , което поведение го разстройва.

Бащата също е направил искане да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д , за определяне на местоживеенето на детето при него , за определяне на режим на лични контакти на майката с детето и осъждането на майката да заплаща месечна издръжка за детето . Бащата поддържа направените искания , сочи доказателства .

В отговора по насрещния иск майката отрича твърденията на бащата за дефицит на нейни родителски качества , твърди , че винаги се е грижела и се грижи добре за детето . Твърди , че бащата разрешава на детето да прави неща , на които тя се противопоставя и които не са в негов интерес – понякога му разрешава употреба на алкохол , държи се безкритично към неговите агресивни прояви в училище .

Освен това твърди , че бащата глези детето и го настройва срещу нея , като след срещи с бащата детето става агресивно към нея .

Пред първоинстанционния съд са представени два социални доклада от ДСП – Карнобат , в които са изложени обстоятелства относно живота на детето и отношението му с родителите , не е направена препоръка за бъдещото упражняване на родителски права .

Бургаският окръжен съд , като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства , намира от фактическа и правна страна следното :

Видно от представеното удостоверение за раждане , детето Д НМ. е род. на *** год. от майка И.Г.М. и баща Н.Д.М. , по време на брака на родителите. Към момента на предявяване на първоначалния иск то е на навършени ** години . През учебната 2017/2018 год. детето е ученик в *** .

Безспорно е установено по делото , че родителите и детето са живели заедно в семейното жилище находящо се в гр.*** , представляващо първи етаж от къща , собствена по наследство на бащата . Не се спори, че в семейното жилище – към момента бивше семейно жилище , предоставено за ползване на бащата , са били налице добри битови условия за отглеждането на детето , които са подобрени с извършен ремонт няколко години преди раздялата. Съвместното съжителство на детето с двамата родители е продължило от раждането му до *** год.

Не се спори , че считано от 09.08.2017 год. майката и детето са напуснали семейното жилище и се се установили в дома на родителите на майката находящ се в гр.Карнобат , ул.“*** .

След постигната между страните спогодба относно привременни мерки в хода на процеса , до приключване на настоящото производство , упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката , определено е местоживеене на детето при нея , определен е режим на лични контакти на бащата и детето , като е определена и дължима от бащата месечна издръжка за детето .

От социалните доклади депозирани пред районния съд , се установява , че жилището на родителите на майката представлява масивна сграда с приземен етаж и един жилищен етаж . На първия етаж има хол , кухня – трапезария и две спални , като спалните се обитават съответно от родителите на майката и от нейния брат , а на разположение на И.М. и сина и е хола , в който има разтегателен диван . Домът е в много добро хигиенно състояние . Ремонтират се стаите в приземния етаж / сутерен / с цел обособяване на лично пространство за майката с детето .

Съгласно представените пред районния съд социални доклади и двамата родители са заявили пред социалните работници желанието си да се грижат да детето и да упражняват родителски права по отношение на него . В социалните доклади е посочено , че детето има изградена емоционална връзка с и двамата родители , която не е прекъсната след раздялата им . Двамата родители осигуряват за отглеждане на детето подходящи битови условия , обръщат му необходимото внимание и полагат адекванти грижи за него .

Желанието на родителите да упражняват родителски права спрямо детето е потвърдено и пред съда , като всеки от родителите счита , че се грижи по- добре за него .

Пред районния съд са разпитани свидетелите З В , С Х , Р М , Ж Д и Г М . Свидетелят В има лични впечатления , че докато бащата е работел в банка / като охрана до пролетта на 2017 год./ детето често е идвало на обяд при баща си , който му е купувал храна . Свидетелката Х

– съсед на семейното жилище , в което са живели страните преди раздялата , сочи , че когато е била на гости в дома на страните , а и отстрани е виждала , че цялата домакинска работа я върши В, като тя предимно се грижи и за детето .

Свидетелката има впечатления най-вече от времето , когато майката е ползвала майчинство и се е грижела постоянно за детето . По – късно, в ученическа възраст на детето е виждала както бащата , така и майката да го водят и да го вземат от училище . Свидетелката М

, кръстница на семейството и съсед на семейното жилище , има преки впечатления относно грижата за детето от раждането му , както и за поведението на детето в училище , тъй като е преподавала в училището , в което учи детето . Свидетелката сочи , че детето се родило в осмия месец , но поради това , че родителите на бащата не приемали Ваня добре , а родителите на Ваня не приемали Н. добре , младото семейство нямало подкрепата на баба и дядо . Майката на свидетелката помагала в началото за къпането на бебето .