Решение № 135 от 16.09.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Ямбол, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20252300500154 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от „Кредисимо“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор С.Я., чрез ст.юрисконсулт Е.

В. срещу решение № 63/29.08.2024г. постановено по гр.д. № 237/2023г. на Районен съд – Тополовград, както и по въззивни частни жалби подадени от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД срещу определение от 27.01.2025г., постановено по гр.д. № 237/2023г. по описа на РС Тополовград.

С въззивната жалба на „Кредисимо“ ЕАД първоинстанционното решение се оспорва, като неправилно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон.

С нея се обжалва решение № 63/29.08.2024г. постановено по гр.д. № 237/2023г. на Районен съд – Тополовград в частта, в която е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл.55 ЗЗД за сумата над 2050,00лв. до пълния уважен размер на иска от 3038,52лв., а в условията на евентуалност, в случай че не се уважи това искане, моли да се отмени обжалваното решение в частта, в която е уважен предявеният срещу него иск с правно основание чл.55 ЗЗД за сумата над 556,35 лева до пълния уважен размер на иска от 3038,52 лева. Въззивникът счита атакуваното решение в обжалваните части за неправилно, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.Оспорва приетото от съда, че процесния договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство са нищожни, поради което на ищецът следва да бъдат върнати заплатените по същите суми.

1

Оспорва приетият от съда за доказан факт, че ищецът не е усвоил главницата по договора.

Счита за абсурдно да се оспорва действителността на договор за заем/каквито претенции е заявил ищеца в исковата молба/, който не е сключен, тъй като не е завършен фактическия му състав заради не усвояване на главницата от кредитополучателя. Счита, че твърдения за получената главница по договора се съдържат имплицитно още в исковата молба с предявяването на иска за нищожност на договора, който е надлежно сключен, но страда от съществени пороци, които влекат неговата нищожност. Такива твърдения липсват в исковата молба, такова твърдение не е изведено и в доклада по делото, като на въззивника не били дадени указания в доклада, че следва да докаже факта на усвояване на главницата. С жалбата са изложени възражения относно приетия по делото доклад, като се сочи, че той не отговаря на изисквания на ГПК, същия е бланкетен, в него не е ясно формулиран спорния предмет, не са изведени спорните факти, които подлежат на доказване, не е разпредЕ. доказателствената тежест. В определението по делото № 357/2023г. не е посочено, че предоставения срок е преклузивен, нито какви ще бъдат негативните последици от неизпълнението му, като се позовава на трайна съдебна практика, поради което счита, че не са били налице предпоставките за прилагане на чл.161 ГПК. Същия твърди, че по делото са допуснати редица процесуални нарушения, които са създали пречки да упражни своите процесуални права – да докаже усвояването на главницата, като ищецът не е формулирал ясно основанието на иска си / съда не е дал указания за отстраняване на нередовности и прецезиране на твърденията твърди или не, че процесният договор е сключен/, не е допълнил доклада с твърдения за спорните факти, въведени в първото съдебно заседание, не му е дал възможност да докаже фактите по новонаправените в първото съдебно заседание оспорвания, неправилно е приложил чл.161 ГПК. Посочва доказателства, които е представил пред първата инстанция, удостоверяващи усвояването на главницата – разписка за извършен превод за сумата от 556,35лв. и извлечение от счетоводните книги на дружеството, според което със сумата от 1496,65 лв. е погасено задължение по предходно сключен между страните договор за кредит, като по отношение на този документ следва да се приложи нормата на чл.182 ГПК, и съда да прецени редовността на воденето на счетоводните книги, като по делото такова оспорване не е направено. Моли обжалваното решение да се отмени в обжалваната част, като има претенция за разноски по настоящото производство, както и за първоинстанционнто съобразно уважената част от въззивната жалба.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от И. Ж.

Ж., чрез Еднолично адвокатско дружество М., действащо чрез управителя адв.М. В. М., с който не се оспорва допустимостта на жалбата, но я счита за неоснователна. Сочи, че никога не е признавано, че главницата по договора за кредит е усвоена в пълен размер, и че оспорването на получаването й е въведено още с исковата молба. Счита за правилен извода на съда, че главницата от 2250 лева не е усвоена от И. Ж. Ж., т.к. ответникът „Кредисимо“ ЕАД не е изпълнил указанията на съда да представи платежен документ, удостоверяващ усвояване на сумата. Счита възраженията относно доклада по делото за неоснователни и преклудирани съгласно нормите на чл.146, ал.3 от ГПК и чл.147 ГПК. Не приема възраженията за неправилно прилагане на чл.161 от ГПК от съда, като излага подробни 2 съображение за това. Не приема и възражението, че И. Ж. не била материално затруднена, по аргументи, които излага.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно, като претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Във въззивната частна жалба на „Ай Тръст“ ЕООД се обжалва определение без номер от 27.01.2025г., постановено по гр.д. № 237/2023г. по описа на РС Тополовград в частта, в която той е осъден да заплати на процесуалният представител на ищеца сумата от 1000.00 лева, разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ за иска за прогласяване на нищожност на процесния договор за предоставяне на поръчителство и 496,73 лева разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ за иска с правно основание чл.55 ЗЗД. Счита, че съдът неправилно не е съобразил доводите му, че делото се ползва с ниска правна и фактическа сложност, поради което така определените размери на възнаграждения са прекомерни. Също стича, че при определяне размера на възнаграждението съдът не се е съобразил с актуалната съдебна практика, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, като се позовава и на актуална съдебна практика на ВКС в определение №500015 от 16.02.2024г. по т.д. № 1908 по описа за 2022г. Моли обжалваното определение да се отмени, като вместо това бъде постановено друго, с което бъде присъдено възнаграждение в справедлив спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството размер, като считат, че хонорар в размер на 150 лв. на иска е справедлив.

В законоустановения срок е постъпил отговор от И. Ж. Ж., чрез пълномощника й ЕАД М. – адв.М. М., с който моли да се остави без уважение подадената от „АЙ ТРЪСТ“ЕООД частна жалба и се потвърди обжалването определение като правилно, обосновано и законосъобразно. Излага подробни аргумени и практика на съдилищата по прилагането на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, където наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения продължава да се ползва като ориентир за дължимите хонорари, особено при реализиране на хипотезата на чл.38 от ЗА. Моли за присъждане на сторените в производството разноски.

Във въззивната частна жалба на „Кредисимо“ ЕАД се обжалва определение без номер от 27.01.2025г., постановено по гр.д. № 237/2023г. по описа на РС Тополовград в частта, в която той е осъден да заплати на процесуалният представител на ищеца сумата от 1000.00 лева, разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ за иска за прогласяване на нищожност на процесния договор за предоставяне на поръчителство и 496,73 лева разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ за иска с правно основание чл.55 ЗЗД. Счита, че съдът неправилно не е съобразил доводите му, че делото се ползва с ниска правна и фактическа сложност, поради което така определените размери на възнаграждения са прекомерни. Също стича, че при определяне размера на възнаграждението съдът не се е съобразил с актуалната съдебна практика, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по 3 дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, като се позовава и на актуална съдебна практика на ВКС в определение №500015 от 16.02-.2024г. по т.д. № 1908 по описа за 2022г. Сочи практика, според която се приема, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност по делото.

Моли обжалваното определение да се отмени, като вместо това бъде постановено друго, с което бъде присъден адвокатски хонорар, съответстващ на действителната правна и фактическа сложност на производството, като считат, че възнаграждение в размер на 150 лв. на иска е справедлив.

В законоустановения срок е постъпил отговор от И. Ж. Ж., чрез пълномощника й ЕАД М. – адв.М. М., с който моли да се остави без уважение подадената от „АЙ ТРЪСТ“ЕООД частна жалба и се потвърди обжалването определение като правилно, обосновано и законосъобразно. Излага подробни аргументи и практика на съдилищата по прилагането на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, където наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения продължава да се ползва като ориентир за дължимите хонорари, особено при реализиране на хипотезата на чл.38 от ЗА. Моли за присъждане на сторените в производството разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призована не изпращат представител, но чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В. по електронен път е депозирана писмена молба, с която е заявено, че поддържат въззивната и частната жалби по изложените в същите съображения.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът „Ай Тръст“ ЕООД редовно призован не изпраща представител.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата И. Ж. Ж. редовно призована не се явява, като по електронната поща е постъпила молба от пълномощникът й, която макар и докладвана след съдебното заседание, следва да се вземе предвид, т.к. е депозирана своевременно, в която е заявено, че се поддържа отговора на въззивната жалба и са направени искания за присъждане на разноските, за които е представен списък и договор за правна защита и съдействие.

Съдът като разгледа въззивната жалба и частните въззивни жалби в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд Тополовград е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от И. Ж. Ж., ЕГН ********** чрез Еднолично адвокатско дружество М., действащо чрез управителя адв.М. М. срещу 4

„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша“ № 146, сграда А, ет.2, Бизнес сграда „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:

********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.2, Бизнес сграда „България“ за прогласяване нищожността на договора за кредит № ******** от 23.01.2020г. както и на договор за поръчителство към Договора за потребителски кредит № 2171849 от 23.01.2020г. сключен с „Ай Тръст“ ЕООД поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД и осъждане на „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД да заплатят на ищцата общата сума от 960,32 лв. на осн.чл.55 от ЗЗД недължимо платени суми от И.Ж.Ж. на ответниците по договора за потребителски кредит и по договора за поръчителство, евентуално прогласяване нищожност на т.7 от Приложение №1 – Условия по кредита, което е неразделна част от Договора за потребителски кредит № 2171849/23.01.2020г., съгласно която се дължи възнаградителна лихва в размер на 40,00% върху главницата, както и на чл.4 от Договора за потребителски кредит № 2171849/23.01.2020г, съгласно който в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то последният следва да предостави банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрението от кредитополучателя юридическо лице „Поръчител“ в срок от 48 часа от подаване на заявлението. Претендира разноски.