Решение № 4716 от 28.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4716 гр. Варна, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря А.ия Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20243110114025 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №88628/05.11.2024 г., подадена от А. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.В. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Лозенец“, гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн, офис Център, ет. 8, представлявано от Светослав Юрий Ангелов, с която е предявен иск за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит №666026 от 07.05.2024 г., сключен от „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 20225587, със седалище и адрес на управление:

Столична община, район „Лозенец“, гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от Светослав Юрий Ангелов, и ищеца А. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр. В., на основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.10,ал.1, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 2 вр.чл.22 от ЗПК с последиците на чл.23 от ЗПК.

В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответното дружество бил сключен договор за потребителски кредит №666026 на 07.05.2024 г. Съгласно т. 1.1 от договора кредитополучателят се задължил да заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита и други разходи по кредита. В т.6.4 от договора било посочено, че със сключването му Кредитополучателят декларира и се счита за уведомен в съответствие с чл. 17 от ЗОЗ, че всички вземания на „Ай Ти Еф Груп“ АД по настоящия договор, и всякакви други вземания, които биха възникнали по договора, се залагат в полза на „ЕЛАНА ТРЕЙДИНГ“ АД, като за целта вземанията по настоящия договор се считат за заложени.

Към договора е действащо Приложение №1 към договор за потребителски кредит №666026, в което били уговорени основните параметри на договора:

2. Размер на кредита: 1000 лева;

1

3. Срок на погасяване на кредита: 07.05.2025 г.;

4.1.Размер на погасителна вноска с одобрено обезпечение: 108.17 лева;

4.2. Размер н погасителната вноска без одобрено обезпечение: 192.78 лева;

Брой вноски: 12;

7. Годишна лихва за ползване на кредита: 34.75%;

8. Общо дължима сума: 1298.04 лева.

9. Годишен процент на разходите по кредита: 65%.

10. Към сключване договора размерът на разходите за извънсъдебно събиране на просрочен кредит при забава, на която и да е погасителна вноска по кредита, се определя в зависимост от съответния кредитен продукт, като разходите са установени в Тарифата на кредитодателя.

Към договора за потребителски кредит е предоставен и погасителен план.

Ищецът твърди, че така сключеният потребителски кредит №666026/07.05.2024 г. е недействителен на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.26,ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.10,ал.1 от ЗПК, във вр. с чл. 11,ал.1, т.10, във вр.чл.22 от ЗПК, като навежда следните твърдения:

В договора за потребителски кредит никъде няма клауза, че кредиторът е поискал обезпечение или е бил задължен да даде такова, но е видно от графа: неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в Погасителния план, че кредиторът си е намислил неустойка в общ размер на: 1011.32 лева, която е разсрочил към погасителните вноски.

В договора липсва и клауза за събиране на такса от потребителя в общ размер на: 99.96 лева, които ответникът също е разсрочил към всяка погасителна вноска в размер на: 8.33 лева. В т. 10 на Приложение №1 към договор за потребителски кредит №666026 е описано, че тази такса е събрана предварително и представлява такса за разход за извънсъдебно събиране на просрочен кредит.

Твърди, че на ищеца не е предоставен европейски формуляр при сключване на договора.

Твърди, че кредиторът е поискал обезпечение по кредита, което той да одобри и при неодобрението или непредоставянето му той си е калкулирал неустойка в общ размер на 1011.32 лева, която е разсрочил за изплащане към месечните вноски дължими по кредита в размер на всяка вноска от 84.28 лева. Кредиторът не включва така наречената от него „неустойка“ към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Счита, че на практика вземането за неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и така би се стигнало до неоснователно обогатяване. Така процесният договор за потребителски кредит № 666026 от 07.05.2024 г. нарушава разпоредби на ЗПК - чл. 10, ал. 1; чл.11,ал.1, т.7-т.12 и т.20 и ал.2; и чл.12, ал.1, т. 7-Т.9, поради което е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.

Излага, че в точ. 8 от Приложение № 1 към договор за потребителски кредит №666026 е записано, че общо дължимата сума по кредита е в размер на 1298.04 лева, като не е включена към нея така наречената неустойка в размер на 1011.32 лева, както и тя не е съобразена с договорения ГПР в размер на 65%. Освен това в общо дължимата сума е включена и такса в размер на 97.96 лева, която ищецът счита, че е „договорена“ в нарушение на чл. 10а, ал.2 от ЗПК.

2

Твърди, че в годишния процент на разходите следва да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, което липсва в процесния договор за кредит. Твърди, че при посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл.19, ал.4 от ЗПК - до пет пъти законната лихва, а задължително трябва да бъде описана методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част І от приложение 1 към директивата математическа формула, както и да се посочат данните, въз основа на които е направено това изчисляване. Така сочи, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото ГПР е различен от посочения в договора, като кредиторът вписвайки ГПР от 65% е заблудил потребителя. Сочи, че посочването в потребителския договор на ГПР, който не е реално прилаганият, освен другото е и „заблуждаваща търговска практика“.

Отделно сочи, че кредиторът има задължението преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Клаузата в общите условия, според която се дължи неустойка в размер на 1011,32 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване в срок до края на следващия ден от датата на усвояване на заемната сума на обезпечение, се намира в пряко противоречие с преследването от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити цел, транспортирана в ЗПК. Счита, че на практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като, ако не стори това, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Сочи, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично посочено в чл.16 от ЗПК е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.

На следващо място излага, че неустойка за неизпълнение на задължението, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции, и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредитора. Тази неустойка не съответства на възложената й функция да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на основното договорно задължение на заемополучателя, което е да върне заетата парична сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, а е уговорено за неизпълнение на едно акцесорно задължение на заемателя и, макар че тази неустойка е уговорена като санкционна, доколкото формално се дължи при неизпълнение на договорно задължение, то тя води до скрито оскъпяване на кредита и на практика представлява сигурна печалба за заемодателя, която увеличава стойността на договора, като основната й цел е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, чрез увеличаване на подлежащата на връщане сума, като и за двете страни е било ясно, че заемът ще бъде отпуснат независимо от това дали заемателят ще осигури поемане на солидарно задължение на трето лице.

3

Ищецът счита, че съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП разпоредба, която задължава потребителя да заплати при неизпълнение на негово задължение необосновано високо обезщетение или неустойка (получен кредит в размер на 1000 лева, при неустойка по-голяма - 1011.32 лева), е неравноправна и нищожна във вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП.

Не на последно място ищецът счита, че по посочения начин се заобикаля законът и в частност разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето за забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Като недопустимо определя кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва.

Отделно от това отбелязва, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора) разпоредбата на чл.71 от ЗЗД дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичната вноска. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представи обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непосредствено обезпечение. Счита, че ако кредиторът е държал да получи обезпечение, е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити.

По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва на предявените искове.

Възразява изцяло срещу твърденията, че Договор за потребителски кредит № 666026 се явява нищожен, както и че не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Твърди, че на кредитополучателя е предоставен, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗПК, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК. Процесният договор съдържа всички изискуеми съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК условия, като всички елементи са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. При сключване на процесните отношения са предоставени всички изискуеми от закона документи на насрещната страна.

Възразява срещу твърденията на ищеца, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като твърди, че съгласно сключения между страните договор за кредит, размерът на годишния процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Също така в приложимите към процесния договор Общи Условия на „ЕИ ТИ ЕФ ГРУП“ АД отново е посочен начинът на изчисляване на ГПР. Отделно от горното, в приложимия Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК, също е посочен и индивидуализиран ГПР.