Решение № 229 от 19.11.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Перник, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20211720201161 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 21-1158-000254 от 12.02.2021г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР Перник, с което на ЕВТ. АНДР. М., ЕГН ********** за извършени нарушения на 14.01.2021г. на територията на общ. Перник, в района на км 28+900 на Автомагистрала Струма, при управление на лек автомобил „Киа Спортидж” с рег. № *******, са наложени следните административни наказания:

1. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2-ро от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.

100, ал.1, т.1 от същия закон;

2. глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл. 179, ал.2, пр.1-во от ЗДвП за нарушаване на чл.20, ал.2 от същия закон.

Жалбоподателят ЕВТ. АНДР. М., по изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Лично и със своя 1 пълномощник – адв.А. М. от КАК, участва в хода на съдебното производство, в което се релевират допълнителни възражения за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР Перник, сектор „ПП” – редовно призован, не изпраща представител за съдебното производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 14.01.2021г. жалбоподателят Е.А. М. управлявал личния си лек автомобил „Киа Спортидж” с рег. № ******* по Автомагистрала Струма, с посока на движение от гр. София към гр. Благоевград. Пътувал сам. Към 15:00 часа при км 28+900, намиращ се на територията на община Перник, движейки се с несъобразена скорост с пътните условия – снеговалеж и мокра пътна настилка, изгубил контрол над управляваното моторно превозно средство (МПС), като излязъл в дясно извън пътното платно (по посока на движението), преминал през отводнителния канал и презпазната ограда на магистралата, блъскайки осем броя ботонни колове, които държали телената мрежа, след което се преобърнал, претърпявайки пътнотранспортно произшествие (ПТП) с материални щети. Водачът останал на място до идването на полицейски екип, в чийто състав били свидетелите ВЛ. АС. ВЛ. и ЕМ. ХР. К.–и двамата на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „ПП” към ОД МВР Перник. Същите извършили оглед на мястото на ПТП и на участвалия в него автомобил, като констатирали причинени материални щети по автомобила, по осем бетонни колове и прилежащата към тях предпазна мрежа, която била поставена успордено на платното за движение с цел осигуряване на безопасността на движението и ограничаване на достъпа на животни до него. Бил изготвен протокол за ПТП бл. № 1773156 от 14.01.2021г. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол, какъвто не бил 2 установен.

В хода на извършената проверка на документите на водача на катастрофиралия автомобил, същият не представил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС.

Контролните органи приели, че жалбоподателят е допуснал пътния инцидент, тъй като е управлявал колата със скорост, която е била несъобразена с пътните условияи интензивността на движението (снеговалеж и мокра пътна настилка), поради което св. ВЛ. АС. ВЛ., в присъствието на Е.М., поставил началото на административнонаказателното производство срещу него, съставяйки му акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № 283539 от 14.01.2021г., в който посочил, че водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. При предявяване на акта водачът не направил възражения срещу констатациите.

Депозирал допълнителни писмени такива в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН (с вх. № 115800-1046 от 22.01.2021г., пощ.кл. на плика от 18.01.2021г.), в които изложил твърдения, че непочистения от снеговалежа пътен участък и липсата на еластична ограда са причините, които са довели до пътния инцидент, както и че контролният талон е бил приложен към свидетелството му за правоуправление, поради което и контролните органи е следвало да установят, че го е носил със себе си. Била извършена допълнителна проверка, в хода на която не били установени различни обстоятелства, от тези, които били изложени в АУАН.

След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН административнонаказващият орган (АНО) приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на ЕВТ. АНДР. М. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което му наложил административно наказание глоба в размер на 10 лв (десет лева) и за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, за което на основание чл. 179, ал.2, пр. 1-во от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева).

Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 15.06.2021г.

По доказателствата:

3

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства АУАН серия GA, № 283539 от 14.01.2021г., протокол за ПТП бл. № 1773156 от 14.01.2021г., възражение по чл. 44, ал.1 от ЗАНН с вх. № 115800-1046 от 22.01.2021г., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, които кореспондират със свидетелските показания на ВЛ.

АС. ВЛ. и ЕМ. ХР. К..

От правна страна:

НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и приложената заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл.

47, ал.2 от ЗАНН, като е спазена процедурата за издаването му.

Актосъставителят ВЛ. АС. ВЛ. заема длъжността мл.автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник и като такъв е овластен по силата на т.

1.2. от горепосочената заповед да издава АУАН по ЗДвП.

По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП при управление на пътно превозно средство водачът е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него. Безспорно е установено, с оглед свидетелските показания на ВЛ. АС. ВЛ. и ЕМ. ХР. К., че жалбоподателят не е носил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС, тъй като не го е представил при извършената документална проверка при констатиране на нарушението на 14.01.2021г.

Обосновани възражения срещу тази констатация М. не е направил при съставянето на АУАН, тъй като го е подписал с изрично отбелязване, че няма такива. При тези обстоятелства и с оглед доказателствената сила по смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН, настоящият състав приема, че вмененото нарушение е действително извършено, поради което законосъобразно и обосновано жалбоподателя е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.

Съдът намери за недоказано твърдението на жалбоподателя, че е носил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС, но полицейските органи не са го намерили сред представените от него 4 документи за проверка, тъй като противоречи на свидетелските показания на В.В. и Е.К. и на отразените факти и обстоятелства в редовно съставения АУАН, чиято доказателствена сила не е оборена. Отделно от това, дори и да се приеме възражението на жалбоподателя, че е бил в емоционално състояние, което е довело до ограничаване на възможността да възприеме в пълнота извършената проверка от контролните органи, то следва да се отбележи, че той сам се е поставил в това положение, в резултат на неправомерните си действия при управлението на лекия автомобил, поради което и не може да бъде прието като обстоятелство, оневиняващо непредставянето на изискуемия се контролен талон.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 183, ал.1, т.1, пр.2-во от ЗДвП се наказва с глоба в размер на 10 лева водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация. Това наказание е определено от закона в абсолютен размер, поради което конкретната глоба е законосъобразно наложена на Е.М., което има за последица потвърждаване на обжалванато НП в тази му част.

По отношение на нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП:

Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Цитираната норма изисква определено поведение, което следва да имат водачите на пътни превозни средства с цел осигуряване безопасността на движението. Всяка скорост, която не позволява на водача да намали скоростта и да спре МПС създава опасност за движението и става причина за осъществяване на ПТП е несъобразена скорост.

В конкретния случай административнонаказателната отговорност на М. е ангажирана поради несъобразяване на избраната от него скорост с факта, че е имало снеговалеж и пътната настилка е била мокра. Като водач на МПС той е бил длъжен да съобрази скоростта си на движение, като с оглед на тези 5 условия да я намали до стойност, която да му позволи да настъпването на вредоносния резултат. избегне

По смисъла на т.30 на §6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Жалбоподателят е причинил ПТП, тъй като както по управлявания от него автомобил, така и по пътно съоръжение на пътя са били нанесени материални щети. Протоколът за ПТП бл. № 1773156 от 14.01.2021г., представлява официален свидетелстващ документ, като при съставянето му жалбоподателят не е оспорил фактическата обстановка, нито е навел конкретни твърдения със съответно доказани факти, с които да разколебае удостоверителната сила на констативния протокол. Съставеният на 14.01.2021г. АУАН серия GA, № 283539, въз основа на който е издадено обжалваното НП е редовен, поради което той се ползва с доказателствена тежест за отразените в него факти и обстоятелства, като същите не са оборени с надлежно ангажирани доказателства. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че установената фактическа теза в двата документа, която е възпроизведена в НП е доказана. Тя се подкрепя и от показанията на разпитаните свидетели, които са посетили ПТП. Същите установяват причинната връзка между настъпилото произшествие и факторите, с които М. е следвало да се съобрази, за да може да намали скоростта при необходимост и да спре, така както изискват правилата за движение и съответно да избегне вредоносния резултат. Очевидно е, че след като не е могъл да овладее автомобила си при конкретните пътни условия, тъй като същият е излязъл от пътното платно, преминал е през отводнителния канал и се е блъснал в предпазната ограда на магистралата, т.е. жалбоподателят не е предотвратил настъпването на произшествието, то същият се е движил със скорост, която не е била съобразена. Последната макар и да не е установена, несъмнено не е била такава, че да позволи М. да предотврати настъпването на транспортното произшествие. В този смисъл съдът отбелязва, че избраната скорост на движение от жалбоподателя може да не превишава максимално допустимата скорост по чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП за конкретния участък, но въпреки това да е несъобразена по смисъла на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, поради което и лишено 6 от основание е оплакването за съобразяване на скоростта на движение.

Разпечатката съдържа 41 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eae9aa19-efd2-42ef-946e-f49228adb0ee